За студентите и мишките
Елисавета Белобрадова
В България винаги е било трудно човек да има гражданска позиция. Единствените времена, в които беше лесно, бяха времената на глад. 97-ма, когато ние протестирахме като студенти, макар да беше студено, имахме глада на своя страна – тази тъпоумна, елементарна платформа, на която да стъпим. За средностатистическия жител на родината ни, обаче, това беше достатъчно. Сега глад няма. Сега има една държава на дъното на всички показатели в ЕС – икономически, корупционни, здравни. Имаме парламент с 11 % подкрепа и управление с неясна текстура, в което не можем да дефинираме 121 депутати, които публично да обявят, че са от управляващите. Живеем в държава, в която 4-ти месец се задава един елементарен въпрос и никой не желае да отговори на него. В която се гласуват закони, противоречащи на всякакви международни спогодби, взимат се решения от върховни органи, които имат за цел не да пояснят Конституцията като върховен закон на държавата, а да обслужат статуквото на един „успял, млад човек“. Уви, това последно решение е плод на гласовете най-вече на преподаватели в СУ. Хора, които би следвало да служат за пример.
На фона на всичко това се случи най-логичното – студентите показаха отношение. Веднага се нароиха хиляди критикуващи – малко били, без позиция били, пречели на занятията.
Уважаеми студенти,
Това е положението. Когато бях студентка, в редиците ни беше пълно със запъхтяни, амбициозни младежи без никаква политическа позиция с твърдото убеждение, че те тука са дошли да си учат, за да си завършат. За тях да си студент не беше титла , идваща с отговорности, а просто крачка към реализация на приход.
Повечето преподаватели бяха заети, безразлични, механизирани производители на лекции.
Гражданите бяха потиснати, кисели и дезинформирани, но не толкова обръгнали.
Положението беше трагично, но имаше глад. Когато хората са гладни, мишките се спотайват защото е опасно да се скача срещу гладни хора.
Сега е друго – сега ще ви притискат, ще ви заливат с риторика, ще ви питат какво точно искате, ще ви разясняват колко ви е зле декларацията, всички примерни кариеристи ще скочат насреща ви със справедливо искане да им се даде възможност да продължат занятия, но всички знаем – те не искат занятия, а просто да завършат. С диплома. Нищо друго. Всички медии ще започнат да ви атакуват, всеки кисел, обръгнал гражданин ще ви обижда в интернет пространството. За едни ще сте радикални, за други ще сте прекалено меки, за трети ще сте неориентирани, за четвърти – пречка към старта в „някоя чужда фирма“
Вашата задача е доста трудна и надали ще успеете да съхраните твърдостта си дълго време. Аз само се надявам да издържите колкото е необходимо, за да сте удовлетворени от себе си като граждани. Време беше достойнството да се завърне в тази сграда, че го нямаше от страшно много време. А това, че нямате вид на професионални революционери нека не ви плаши. Достатъчно е просто да сте там всеки ден. Постоянно.
