Тодор Мусев: За протеста – оптимистично-песимистично
Тодор е в първите редици на протеста от ден 1. Умерен реалист, той споделя с нас вижданията си за протеста и оставката.
Какво е за теб лично протестът?
Оптимистично: Уникален шанс да докажем, че политиците зависят от гражданите. Шанс да накараме самозабравилите се да се съобразяват с хората и да не защитават нечии интереси, а народните.
Песимистично: Загубена кауза, но въпрос на чест. Демократично избран Конституционен съд обяви изборите за законни, законно избран парламент избра правителство, което от своя страна е законно и не може да бъде свалено, докато има парламентарна подкрепа. Да сме мислили как сме гласували или защо не сме гласували.
Какво трябва да се случи според теб, за да получим исканата вече над три месеца оставка?
Оптимистично: Да обявим гражданско неподчинение час по-скоро.
Песимистично: Да дойдат момчетата от зимните протести и да започнат да бият.
Как реагираш на обвиненията, че тази или онази партия са „яхнали“ протеста или са се опитали да го направят?
Оптимистично: Това ми прилича на страха на социалистите, че някой ще ги експлоатира. Пълна глупост.
Песимистично: Хайде да не сме ние умниците, които ще измислят революционна система за управление с граждански съвети и т.н. Нищо няма да направим, докато някой не поведе протеста и не сме единни. На площада сме граждани, на изборите – всеки да гласува както си иска.
Какво казваш на хората, които не излизат на площада?
Оптимистично: Казвам едно – партиите не са добри или лоши, хората в тях им придават лице. Не можем да очакваме нормални политици, без да участваме активно в политическия живот на страната.
Песимистично: В последно време не говоря по темата, ставам много рязък и краен, тая огорчението в себе си.
Лумпени ли сме? Обижда ли те това название, или те ласкае?
Оптимистично: По-добре лумпен на Монов, отколкото възпитан с историите за Павлик Морозов.
Песимистично: Сътрудник на ДС не може да ме обиди.
Оптимист ли си за бъдещето на България?
Оптимистично: Ако свалим това правителство – да. Ако сега успеем, ще можем да контролираме всяко друго и никой вече няма да си позволява да повтори безумията на кабинета „Орешарски“.
Песимистично: Ако не свалим това правителство, губим всичко. Завинаги. Понеже никога повече подобни хора и с подобни искания и ценности няма да излязат да протестират. Ще победят посредствеността, нереализираните, неуките… което изцяло урежда БСП/ДПС.
Публикувано в брой 8-ми на вестник #Протест
Харесва ми реализма в отговорите и съм съгласен май с всичко, освен със заключението. Не, дори и това правителство да изкара мандата си докрай, това не е краят на надеждите. От години наред бавно, но неотклонно в държавната администрация и политическите сили влизат кадърни и свестни хора, които са причината държавата да не се е разпаднала съвсем, а в определени отношения и да се развива. Просто тя се държи на хората, които си вършат работата. А познавам достатъчно такива, които нямат намерения да се отказват, защото не се чувстват обезвластени.
За пореден път оставам с впечатление, че на тези протести са знаещи и можещи, но с усещане за обезвластеност (поне по отношение на държавната администрация и политическата среда) хора. И затова виждат протестите като единствения възможен път за промяна. А извън протестите има достатъчно знаещи и можещи, на които всъщност сегашната власт се крепи. Колкото повече сегашната власт става зависима от тях (защото никой друг не й върши работата, пък дори и само за замазване на очи), толкова повече се приближава краят й. Ще ми се повече от протестиращите да се заемат с партийно строителство и експертни служби в държавната администрация…
Смятам, че промяната на системата отвътре е не само възможна, но далеч по-реалистична от надеждата, че на предсрочни избори ще се стигне до значително по-различна ситуация.