окупация

И двамата напуснахме с идеята, че ще се върнем. Пет години живеене в чужбина промени изцяло нашите възгледи. Разстоянието между нас и България се променяше през годините – днес ние се чувстваме по-близко от всякога, точно както и много други наши съвременници, които активно споделят нормативните ни перспективи.

Няма как изведнъж читавите да станат политици, а дилетантите да излязат от сградата. Нужна е постоянна борба и настояване. Време е борбата да задълбае към първоизточника. Време е да говорим повече за задкулисието и нарушаването на обществения договор.

Проблемът е, че прекалено свикнахме с неистината и неправдата, обилно вкусвайки от нейната отрова. До степен, че много хора вече не съзнават каква е социалната деградация в страната, други пък не приемат бунта на младите, смесвайки дисциплина с покорство. Казвам това в отговор и на разни медийни клакьори, които дни наред не спряха да отправят призиви към полицията – това е „метеж“, удряйте, разгонете ги…

Десети ноември бе голям ден. Не, не говоря за 1989-та. Говоря за 2013-та. И да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. Ако не си бил там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.