#ДАНСwithme

Всъщност ние, българите, сме разочаровани от демокрацията такава, каквато е в момента, и не желаем да участваме в нея. Не вярваме, че действително управляваме, че решенията на публичната власт се взимат с наше съгласие, не мислим, че можем да променим нещо с гласа си. И това ражда апатия. Срещу която олигархията няма нищо против, даже я насърчава, защото обезверени и неучастващи граждани значи „фасадна демокрация“ и запазване и защитаване на интереса на този, който има повече пари и връзки.

И двамата напуснахме с идеята, че ще се върнем. Пет години живеене в чужбина промени изцяло нашите възгледи. Разстоянието между нас и България се променяше през годините – днес ние се чувстваме по-близко от всякога, точно както и много други наши съвременници, които активно споделят нормативните ни перспективи.

Но истинската равносметка ще направи всеки сам за себе си – какво е направил и какво тепърва ще направи, за да има повече Свобода, Справедливост и Съпричастност! Честити юбилеи и приятно четене! Благодарим ви, че не се отказахте 6 месеца. Благодарим ви, че вече 20 седмици ни се доверявате!

Няма как изведнъж читавите да станат политици, а дилетантите да излязат от сградата. Нужна е постоянна борба и настояване. Време е борбата да задълбае към първоизточника. Време е да говорим повече за задкулисието и нарушаването на обществения договор.

Всеки човек има свой начин да изразява мнението си и най-важното е, че критична маса от български граждани искат промяна. Моралната подкрепа от гражданите извън София и страната е също толкова важна, колкото физическото присъствие на тези, които са на площада. А тя е огромна и еднозначна.

Нека разгледаме една история от втората половина на 19 век в американския щат Ню Йорк, която има много паралели със сегашното положение на нещата в България. Не е трудно да се направи връзката с много знакови фигури от нашия т.н. преход – Бойко Борисов, Братя Галеви, кръговете на влияние и пр.