гражданско общество

Нарекоха себе си незаменими, по-добрата олигархия. Не видяха проблем в „опорните точки“. Оградиха се с непрогледни стени. Доведоха полиция от близо и далеч. Поискаха от медиите да отразяват определени гледни точки и да премълчават други. Показваха неприлични жестове на протестиращите. Обиждаха студентите. Прекъснаха всякаква прозрачност и отчетност към обществото. Капсулираха се и отрязаха пътя към своето бъдеще.

Трябва да проумеем, като нация, като граждани, че тези хора са там, за да представляват нас – да внасят предложения от наше име и да гласуват от наше име. Трябва да продължим да им го напомняме, като се възползваме от инструментите, които са ни дадени като граждани. И ако не става – да си извоюваме нови инструменти. И така, докато системата заработи в наша полза.

С всеки изминал ден на протест властта всъщност работи за укрепване на гражданската ни съвест. Защото тези оздравителни промени на болното ни общество не могат да станат за ден, за два, за седмица. Няма начин. Но виж – за месеци, години? Това е друго. Това ще проработи.

Преход, демократични промени, край на комунизма/тоталитаризма/социализма, началото на демокрацията – това са само част от имената, с които в последните 24 години се опитвате да ми обясните онова, което ми се случва или… така и не ми се случва.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните.Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя

Днес ние сме без избор и без свобода в основните и най-важните ни права. Можем да изберем от кой магазин да пазаруваме хляб, но трудно или почти не можем да изберем кой да ни предлага здравни услуги, кой да ни превозва, чии битови услуги да ползваме, чии медии да гледаме. Демокрацията ни остава фасадна, а нашата несвободност – все по-голяма.