Септември 1923 година

Виктор Димчев

„Българската революция трябваше да стане пролог на германската революция“, Л. Троцки, 1924 г.

Бел.: На 9 юни 1923 година с преврат е свалено законното земеделско правителство на Александър Стамболийски. Той е убит, а видни земеделски функционери са подложени на репресии. Активът на Земеделския съюз организира спорадичните и импулсивни „юнски“ съпротивителни действия, потушени бързо поради изолирания си характер и липсата на подкрепа. БКП, която е втора по влияние и парламентарно представена политическа сила в страната, инструктира последователите си да се разграничат от него. Очевидно с цел да провежда своя особена политика, болшевизираната БКП организира и започва няколко месеца по-късно печално известния метеж от 23 септември 1923 година, останал в историографията със спорното название „Септемврийско въстание“.

Септемврийските бунтове от 1923 г. са изключително събитие в българската история. Подготвяната от съветското ръководство и БКП мащабна революция бързо е разкрита от правителството на Ал. Цанков и реално „въстанието“ избухва спорадично на отделни места: бунтът избухва най-напред в Мъглиж, обхваща отделни села в Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, района на гара Саранбей (днес Септември), но най-масово е в Северозапада, в района на град Фердинанд (дн. Монтана). Въстанието е неподготвено, въстаниците не са въоръжени. Въоръжените отряди не са добре въоръжени и екипирани, а при първите по-сериозни сражения водачи от БКП дезертират от задълженията си. При потушаването на съпротивата има случаи на необмислена жестокост към напълно невинни хора, оставени на произвола на съдбата от „военното“ командване на септемврийци. Голяма част от загиналите, както и от онези, които ги последват в политическите репресии, и от двете страни, са невинни български граждани. Загиналите по време на бунта са под хиляда души, но жертвите на последвалия терор са много повече. Мнозина от идеолозите и организаторите на бунта изоставят въстанието още в активната му фаза и се изтеглят през Югославия в СССР. Съветските ръководители приютяват водачите на „въстанието“, за да ги използват всеки път, когато имат нужда. Двама от тях – Георги Димитров и Васил Коларов – стават постоянни спътници в орбитата на съветската империя. Житейският им път е идентичен и завършва по идентичен начин, когато стават неудобни на върхушката в Москва.

Пряко следствие от Септемврийските бунтове е „съветизирането“ на БКП, а впоследствие – и на цялата страна. Стотици хиляди българи губят живота си в последвалите атентати, размирици, въоръжени стълкновения и братоубийствени разстрели. Тези размирици довеждат до съветската окупация на България и установяването на кървав, половинвековен политически терор върху страната. 90 години по-късно корените, посети от идеолозите на въоръжената комунистическа революция, са още живи, а децата на участниците в онези събития – терористи и жертви, комунисти и демократи, и досега управляват политическата съдба на модерна България.

Публикувано в брой 9-ти на вестник #Протест