Ивайло Захариев: Обществото има нужда от здрави семейства

Ивайло Захариев е актьор, доброволец в цетър за наркозависими, силно вярващ християнин, съпруг и баща на деветмесечния Филип

Какво е за теб протестът?

Протестът за мен е начин да изразя недоволството си от управлението на правителството по демократичен начин. Това е практикуване на народо-управлението между изборните кампании. Според мен протестите са нормална част от добре работеща демократична система… Но само когато биват чути от народните избраници.

Има ли страх? Къде е по-голям – при протестиращите, управляващите, хората у дома? И как да се освободим от него?

Страх има и в трите групи хора. У протестиращите е страхът от провал, страхът от това, че ако не успеем сега, реално ни грози опасност от връщане на старата комунистическа система. Управниците, от своя страна, ги е страх, че когато ги изритаме от власт, никога повече няма да бъдат избрани пак. Ама много ги е страх! И страхът им е основателен! Хората у дома – народът, да, голяма част от тях са у дома си точно поради страх. Понеже тая система така функционира – държи ни бедни, зависими и в страх, че да не би нещо да стане ако нададем глас. Неслучайно народът ни казва „преклонена глава сабя не я сече” – това е поговорка, която може да излезе само от народ, който векове наред е живял в потисничество, в страх.

Как да събудим спящите?

Трябва да дадем пример. Онези от нас, които са по-смели, по-независими, трябва да станат и да покажат, че не може повече така. Това увлича, споделеният страх се превръща в общ гняв и той бива насочен към източника на страха. Трябва да се научим да бъдем граждани и да изискваме от управляващите онова, което ни се полага – нашата власт.

С Миряна и Филип сте на площада често. Семейство. Това ли е, което липсва в обществото ни днес?

Може и така да се каже. Липсва ни обединяващ обществен идеал, който да ни даде самоличност на можещи и стойностни граждани. Здравото семейство произвежда здрави хора и граждани. То е най-малката клетка на обществото и ако се стремим да изграждаме здрави семейства, непременно ще отгледаме и едно здраво общество.

А след оставка – какво?

След оставката… Първо голям купон! След това не трябва да спираме да държим под око и да се съмняваме в амбициите на всеки кандидат за народен представител. Трябва да проумеем, като нация, като граждани, че тези хора са там, за да представляват НАС – да внасят предложения от наше име и да гласуват от наше име. Трябва да продължим да им го напомняме, като се възползваме от инструментите, които са ни дадени като граждани. И ако не става – да си извоюваме нови инструменти. И така, докато системата заработи в наша полза.

Интервюто е публикувано в брой 17-ти на вестник #Протест