Как и за кого да гласуваме

Урок по гражданство от ученици

Васил Василев и Марин Шаламанов, ученици в 11-ти клас

Скъпи приятелю,

нека отново си припомним кои четири партии са сега в парламента (макар някои от тях да не си правят труда да го посещават) и нека си зададем ясния въпрос: Защо точно тези партии, а не някои други са там? Отговорът е ясен – защото мнозинството от българското население е гласувало за тях. Но нека сега си зададем още по-важния въпрос: Защо гласуваме за тях? В тази статия споделяме няколко критерии, които смятаме, че са важни за трезва оценка на една партия.

Традиционните медии не акцентират върху истинските качества на политиците, а върху клевети и клюки, които заслужават само жълтите вестници, но не и българският народ. Тази дезинформация е пагубна, защото подвежда хората и не им позволява да вземат информирано решение, когато гласуват. Ние вярваме, че вече е време да спрем да избираме по-малкото зло и вместо това да изберем обективно и отговорно, съдейки по действията и миналото на кандидатите, а не по обещанията. Това е гледната точка на група ученици в единадесети клас, не искаме да я натрапваме, искаме просто да те накараме да се замислиш сам за себе си и за своя избор – дали партията, на която симпатизираш, притежава долуизброените качества?

Какво да търсим в една партия или формация?

Програмата й – описана официално на хартия или в интернет, макар и не задължително разпечатана в хиляди бройки. Нима не си осъзнал, че думите в политиката са празни приказки и прехвърляне на несвършени отговорности? Нима не си разбрал, че думите са само популистко оръжие в ръцете на нечестиви хора, които се интересуват не от твоето истинско мнение, а от гласа ти на изборите? Нима не си спомняш какво е казал Апостола: „Дела трябват, а не думи“? Опитай да се сетиш за последния български политик, който е изпълнил даже и една пета от обещанията си. Нека не гласуваме доверие на празни приказки в микрофоните на гладните за новини журналисти, а на ясно описаните и обосновани програми.

На второто място слагаме неопетненото минало на хората от дадената формация. Видимо с просто око е, че от началото на прехода мнозинството от депутатите имат минало, свързано с престъпни групировки, с мегафирми, с източване на ДДС и много други. Трябва ли доброволно да даваме власт на такива хора? Законът не е успял да се справи с тях в миналото. Значи ли това, че те са достойни да заемат управленски позиции и да разпределят парите от нашите данъци? Според нас отговорът е твърдо НЕ! А според теб?

После идва място и за хора, които вярват в идеята си и не се лутат по всички възможни партии. В момента на най-висши постове в държавата има хора, които през годините на прехода са били членове на три или повече политически формации (?!?). Сменяли са цветовете си от тъмно-синьо, залитайки към жълтото и накрая към яркочервеното. Дали такива хора преживяват „катарзис“ толкова бързо и радикално се хвърлят в нова посока, или просто са жадни за власт и са готови на всичко, само и само да стигнат до нея? Ти знаеш верния отговор!

Без значение от партийните ни пристрастия, трябва да изискваме в управлението на държавата ни да има експерти и тези хора да имат опит, както теоретичен, така и практически. Имената и биографиите на ключовите експерти в политическите партии трябва да са ясни. Именно ние сме тези, които трябва да изискваме от избраниците си да ни информират за това какъв управленски и експертен потенциал имат.

Много важно е нашите избраници да споделят и прокламират моралните ценности, които самите ние изповядваме. Разбира се, делата им трябва да отговарят на съответните ценности, защото вече сме се нагледали на демагогия и дебелоочие.

Не на последно място трябва да се замислим върху нашето собствено сито. Според нас не е правилно да се гласува за някой политик заради това, че е „народен човек“, „симпатяга“ и „харизматичен“, заради това, че може да играе футбол (нима такова умение е нужно, за да управляваш държава), заради начина му на говорене и тук е мястото пак да си припомним: „Дела трябват, а не думи“ и да се замислим кое от двете е правилно – да избираме по симпатии или по действия.

В заключение: „…по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ (Матей 7:16). И винаги помни, че именно твоят глас дава власт на моралните политици да работят за народа, а на неморалните да задоволят безкрайния си ламтеж за пари и положение.

Публикувано в брой 1о-ти на вестник #Протест