Граждани в Парламента
Миряна Захариева
За малко хора е известно, че гражданите имат право да присъстват на откритите заседания на Народното събрание и по този начин да упражнят така наречения „Парламентарен контрол”. В самата пленарна зала има балкони, които са предвидени именно за граждани. Истината е, че те пустеят.
Ред за достъп до Народното събрание
На сайта на Парламента (parliament.bg) има информация за връзка с пресцентъра на НС, който отговаря за координацията на посещенията в сградата. Такива са предвидени с образователна цел – за обиколка на сградата, запознаване с историята и с работата на институцията. Като активни граждани или по-скоро като хора, които все още се учат да бъдат активни граждани, няколко човека от Протестна мрежа изпратихме своите заявки да бъдем допуснати като част от нашата програма в “Дискусионен клуб България”. Получихме отказ.
Друг начин да влезем в Парламента е с покана от депутат. Тази процедура е най-бърза и сигурна. Минусите са, че този тип достъп може да бъде разгледан като “партиен”, вместо като “граждански”.
Как процедирахме
Възползвахме се от лесния и бърз достъп. Уредихме си покана от Делян Добрев (ГЕРБ). Имахме опасения, че рискуваме да бъдем обвинени, че сътрудничим с ГЕРБ в случай, че приемем поканата му, но поехме риска с аргумент, че сме граждани и имаме право да бъдем в Парламента, независимо кой ни покани. Нямаме какво да крием и ще приемем поканата на който и да е депутат от 42-ро НС. Даваме си сметка и че никой от управляващата тройна коалиция (БСП, ДПС, Атака) няма да ни покани, тъй като не сме им удобни. И най-вече ясно заявяваме, че ще задаваме неудобни въпроси на всички, включително и на бившите управляващи, защото обществото все още търси техните отговори.
Какво открихме и как го използвахме
Открихме, че кафе и вода в лафката струват общо 90 стотинки. За центъра на София, това си е почти подарък. Почерпихме се.
Открихме, че всеки депутат има пощенска кутия, в която свободно можем да му пуснем нещо. Пуснахме на партийните лидери и на още няколко знакови фигури последният брой на вестник „Протест”.
Открихме г-н Волен Сидеров да разговаря с журналисти. Изчакахме го и му връчихме лично брой на вестника. Той го прие с интерес, зададе няколко въпроса за финансирането на вестника, на които надлежно отговорихме, и поиска да бъде публикувана негова статия. Предупредихме го, че Редакционният екип си запазва правото да не публикува материала му, ако той не отговаря на ценностите на вестника. Сега чакаме да ни го изпрати.
Открихме, че балконите на пленарна зала са празни. Местата, предвидени за граждани, пустеят. В коридорите или така наречените кулоари, депутатите и журналистите ни гледат леко странно. Четем в очите им: „Какви са тези?“, „Какво правят тук?“, „Кой ги е поканил и кой допуснал?“. Връщаме им погледи с надеждата да успеят да прочетат „Ние сме граждани“, „Тук сме, за да видим отблизо как работи НАШИЯТ Парламент. Тук сме, защото имаме право и се възползваме от него“, „Поканил ни е народен представител и сме допуснати по реда, предвиден за посещения“.
Изводът и нашите планове
Време е запълним вакуума на липсващо гражданско общество. Не е нужно да се втурнем да правим или да участваме в партии. Достатъчно е да заемем местата си на граждани! Време е да го направим! Спешно е да го направим!
Когато нашите представители свикнат, че сме сред тях, че ги наблюдаваме, че се информираме от първоизточника и че можем да им потърсим отговорност, тогава може би ще почнат да действат по друг начин. За скептиците ще кажа, че единствения сигурен начин да се провалим е да не опитаме.
Екипът на вестник „Протест“ и Протестна мрежа продължаваме да правим опити да влезем в Парламента като граждани. Надяваме се примерът ни да е заразителен и в най-скоро време единственият мотив за отказ да бъде „няма достатъчно места за избраната от вас дата“.
Публикувано в брой 14-ти на вестник #Протест
В действащата Конституция може да имат право гражданите да следят работата на народното събрание от местата за граждани, но те не могат да казват нищо на депутатите. А последните нямат срам, според бюрократичния манталитет, който имат. Затова е необходима четвърта контролна гражданска власт, която да има права да отзовава депутати, министри, съдии и общински съветници, от парламента, Министерския съвет и съдебната система и местната власт, които се сдружават с мафията, или с олигарсите, или освобиождават от отговрност и съдебна отговорност престъпници и всякакви нарушители на законите. Доколко ще са правата на тази четвърта контролна гражданска власт, ще решат гражданите и конституционалисти, които ще създадат навата Конституция или новия обществен договор на гражданите и студентите с държавата. Но как ще бъде накарана политическата класа и олигарсите и мафията, които са се присламчили към нея, и овладели държавата, да не влияят на политиката на държавата. Управляващите трябва да балансират между интересите на класите, а не да облагодетелстват или само богата класи, или само бюрокрацията, в каквато се превръща наемната трудова класа при социализма. Политическата класа, мафията и олигарсите владеят всички ресурси на обществото, включително и медиите и разделят гражданите на враждуващи групи. А гражданите трябва да се обединят. Те трябва да си изградят и организация, която е с вертикални и хоризонтални структури, което е партия на гражданите. Да имат водачи, които да са публично признати. Тези хора от сегашните партии не стават за тази цел, защото те ще искат да са цял живот в партиите. Но тези хора, които ще си изберат гражданите за водачи, няма да са вечни на тези постове. Защото, когато се вземе властта от грацданите и се направи нова Конституция с четвърта контролна гражданска власт и Новата Конституция стане действаща, то тази гражданска партия трябва да се саморазтури, като изпълнила задачата си. Тогава ще остане само мрежова структура подобна на протестната мрежа, която ще си избира един човек, който ще предлага хора за четвъртата контролна гражданска власт, която периодично ще се подменя с нови граждани, както и този човек който предлага граждани, ще има само един мандат от примерно 2 години, както са били народните трибуни в древен Рим. Изобщо трябва да се изгради една стабилна система, която е работеща и това да е чистата и свята република,, за която е мечтал Левски. Защото никой не трябва да преяжда с власт. И това трябва да е пример и за глобалния свят, в който ще има обединения от държави в Север и Юг, и Севера и Юга ще се направят по модела, който прави сега България и както се обединява ЕС. Но силова организация трябва да има, като това е тази партия на гражданите, която ще се образува. Дали тя ще е легална или нелагална, дали ще знаем, кои са лидерите и или не знаем, не е важно. Как ще се организира тази партия, дали с демократичен централизъм или по друг начин ще решет протестиращите студенти и граждани. Но без да са организирани, протестиращите граждани и студенти, не могат да накарат правителството да подаде оставка. Дано да се лъжа. Хубаво е по мирен начин да стане всичко с протестната мрежа, и аз на това се надявам. Но има много интереси в политическата класа и мафията и олигарсите, които ще бъдат засегнати и сега се засягат и мисля, че те няма да отстъпят от тях без да се приложи сила. Хубаво е да се балансира между интересите, като тези, които са крали повече от милион и са убивали или поръчвали да се убива, да си получат заслуженото според законите. Както и големите монополисти олигарси да бъдат разделени на по малки фирми, за да има конкуренция, която да бъде налагана от държавата. Това обаче е политика на партиите. А те трябва да са три партии: ляво, център и дясно, според процента от БВПродукт, който държавата взема като данъци за бюджета. И мисля, че нещата трябва да станат по мирен начин. Но ако се наложи – да може да се използва и сила.
Хайде преди „партия“ и „водачи“ – всички възможни права контрол на гражданите върху тях. Така повече ще ги обичат. 🙂
на новите депутати,по-скоро 80% стари,когато отново решават с колко да увеличат заплатите си,искам да им припомня задин велик българин-книгоиздателят христо г.данов как се е борил за висока заплата.в края на 19 век данов е бил кмет на пловдив.при едно от посещенията си в пловдив фердинанд посещава кмета и му заповядва:нареждам веднага да издадете заповед и да ми подарите едно от тепетата,за да се построи там дворец.кметът му отговаря:ваше височество не мога да изпълня заповедта ми защото тепетата са народна собственост.ядосан фертинанд завръщайки се в софия вика финансовия министър и му нарежда веднага да намали наполовина заплатата на кмета на пловдив.на другияден фердинанд вика МИНИСТЪРА ДА МУ ДОКЛАДВА ДАЛИ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАПОВЕДТА.МИНИСТЪРЪРЪТ ОТГОВАРЯ,ЧЕ НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАПОВЕДТА.-ЗАЩО?-ПИТА ЯДОСАН ФЕРДИНАНД.-НЕ ИЗПЪЛНИХ ЗАПОВЕДТА ВИ ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО,ЗАЩОТО КМЕТЪТ НА ПЛОВДИВ ХРИСТО Г.ДАНОВ НЕ ПОЛУЧАВА ЗАПЛАТА,ЗАЩОТО РАБОТИ БЕЗ ЗАПЛАТА В ПОЛЗУ НАРОДУ,ДА СЕ РАДВАМЕ,ЧЕ ТАКИВА СА ДНЕШНИТЕ НАШИ ДЕПУТАТИ,КОИТО НЕ СЕ ИНТЕРИСУВАТ ОТ ЗАПЛАТАТА И РАБОТЯТ В ПОЛЗУ НАРОДУ.