Казусът „Пеевски“: Протестна мрежа срещу Софийска градска прокуратура

Протестна мрежа внесе жалба срещу отказа на Софийска градска прокуратура да образува наказателно производство срещу Делян Пеевски във връзка със сигнала от 25 февруари 2014-та година. Ето накратко основанията на екипа от близо 20 юристи доброволци от цялата страна, които се включиха в изработването му.

На първо място, прокурор Бецова е нарушила задълженията си по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, като не е подложила на обстойно изследване и обсъждане всички представени в сигнала и публично достъпни данни и доказателства, както и допълнително събраните такива в хода на проверката. Не е разпоредила извършването на всички възможни и необходими проверки и не е извършила действителен, собствен анализ на събраните в хода на проверката данни.

В противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС, наблюдаващият прокурор практически е абдикирала от вменените й задължения и е придала на данъчните проверки и издадените въз основа на тях актове предварителна доказателствена стойност, каквато те нямат, в абсолютно нарушение на всички основни принципи на наказателния процес. Дори при така заетата позиция, обаче, предвид установените от органите на НАП данъчни задължения в особено големи размери по отношение на пет от шестте фирми, предмет на сигнала, прокурор Бецова е била длъжна да извърши собствена проверка, която да установи дали така избегнатите данъчни задължения изпълват състава на данъчни престъпления.

По отношение на краткосрочното издаване на допуск до класифицирана информация прокурор Бецова се позовава на „извършвана вече прокурорска проверка, която е приключила, без да са установени данни за нарушения на процедурата”. Не е посочен обаче номер на прокурорската преписка, който да ни позволи проверка дали действително такава преписка е била образувана и ако е била извършена проверка, какви са фактическите и правни изводи от нея. Независимо от това, противно на твърдението на наблюдаващия прокурор, от законова гледна точка няма нищо „нередно” по един и същи казус да се извърши повторна проверка, защото т.нар. предварителни проверки не представляват процедури, регламентирани от НПК, а заключенията по тях нямат сила на присъдено нещо. В обжалването се прилага и преписка между активисти на „Протестна мрежа“, Министерство на правосъдието, ДАНС и комисията за контрол на службите към НС, по която се искат разяснения от Владимир Писанчев, председател на ДАНС, за проведената процедура „по спешност“ със сериозни съмнения за формалност при обследването и други нарушения.

По отношение на изложеното в сигнала относно разминаването между демонстрирания стандарт на живот и декларираните доходи на Делян Пеевски: СГП позовава изводите си единствено на резултатите от данъчната ревизия, обхващаща периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. В този смисъл извършената проверка е непълна, защото не обхваща целия период, визиран в сигнала и по-специално годините, в които Делян Пеевски е придобивал лично недвижими имоти. Поради това, в частта от сигнала относно периода 2002 г . – 2008 г., както и след 2012 г. липсва произнасяне.

Освен това, извън обхвата на проверката е останал въпросът за произхода на средствата за закупуването на имотите. Общата им стойност, съобразно декларираното, възлиза на 152 263 лева, като същите са закупени през периода 2002-2004 г. Както е посочено в сигнала, в този период Делян Пеевски е бил студент и държавен служител, и доходите му едва ли са позволявали събирането на сума в подобен размер. Прокурор Бецова не е намерила установяването на тези обстоятелства за относимо към предмета на проверката.

По отношение на изложените в сигнала публично известни данни относно ползвани от Делян Пеевски имоти, които не са негова собственост, наблюдаващият прокурор препраща към следващия пункт на постановлението, тъй като там били подробно обсъдени юридическите лица, притежаващи въпросните имоти. В действителност обаче никъде по-долу в обжалвания акт не се намират изложени фактически и правни изводи относно тази част от сигнала, поради което и по отношение на тази част от сигнала липсва произнасяне. Именно тези данни са от особено съществено значение за установяване дали е налице съответствие между декларираните и действителните доходи на Делян Пеевски, както и за изследване и установяване на евентуални зависимости между него, като народен представител и юридически лица, собственици на ползваните имоти /в зависимост от това дали ползва имотите възмездно или безвъзмездно/. Проверката би следвало, посредством събиране на гласни сведения, документални проверки, а и чрез изложения по-горе метод за установяване на пазарните цени на недвижимите имоти, който се прилага и за установяване на пазарния наем, да установи дали, кога и как са били ползвани имотите, за какъв период, под наем или не, кой е техен собственик, имало ли сключен договор, кой е плащал разноските за тях, получавал ли е Пеевски безвъзмездни услуги във връзка с ползването на тези имоти или други безвъзмездни услуги, декларирани ли са тези разходи, както и безвъзмездните услуги от Пеевски и пр.

Икономическите и корупционните престъпления, независимо от конкретната им правна квалификация, имат сложен състав и установяването наличието или липсата на всички съставомерни елементи изисква задълбочено разследване, каквото не може да бъде извършено в хода на една неформална предварителна процедура, каквато представлява прокурорската проверка, а само чрез доказателствените способи, предвидени в НПК, което е възможно единствено в рамките на образувано досъдебно производство.

Пълният текст на жалбата, можете да намерите тук.

Сигналът на Протестна мрежа беше внесен на 25 февруари 2014-та с данни за съмнения за множество престъпления, включително и организирана престъпна група и е срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Като пряк резултат от него бяха установени нарушения в работата на отдел “Банков надзор” на БНБ, а ръководителят му Цветан Гунев е обвиняем за престъпление по служба.