Поправките в Конституцията се превръщат в разиграване с големи залози
Днес на своето заседание Временна комисия за обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България не събра мнозинство за неговото приемане. С 5 гласа „за“, 6 „против“ и 1 „въздържал се“ законопроектът не беше приет.
Как се стигна до тук? Двама депутати от управляващото мнозинство от РБ и ПФ предпочетоха други по-важни за тях дела от това гласуване и не участваха в заседанието. АБВ гласуваха твърдо против. Неподкрепен от комисията законопроектът влиза в зала. Там ще са нужни минимум 160 депутати, за да бъде приет. #160от240 толкова са нужни. Политическият елит е склонен да се договаря за всяка буква от тези поправки. Видна е огромната съпротива на статуквото. Отсъствието на двама членове и гласуването срещу законопроекта от представители на управляващото мнозинство е много лош знак. Остава само гражданският натиск. Всеки един глас е важен, но чист, а не прекупен през договорки. Питай своя депутат как ще гласува?!
Ако не се съберат 160 гласа, реформа няма да има. Това искат #КОЙ и неговите производни, които ще се разменят във всякакви конфигурации и ще търгуват тази подкрепа до последната секунда. Тази реформа е много важна и усилията на министър Христо Иванов трябва да бъдат подкрепени.
Ако в този парламент няма 160 депутати, които да искат справедлива съдебна система, той няма смисъл да съществува. Трябва да се апелира към всеки един, да гласува – не като част от сделка, а по убеждение и в името на своите избиратели.
Търсят се 160.
Този парламент трябва да се разпусне и да се отива на избори ако не подкрепи съдебната реформа на министър Иванов!
Очевадно е бламирането на министъра от премиера – това колкото и да се отрича не може да се скрие! Видно е, че пожарникарят-милицонер понастоящем премиер за втори път, повече предпочита псевдореформата на главния прокурор Цацаров, който той си избра (както стана ясно от раздумките му с Мирослав Найденов и бившия вече прокурор Кокинов) отколкото реформата подготвена от екипа на миннистър Христо Иванов. И ако до гласуването в парламента може да се изчаква да узреят политиците за реформата, то след гласуването, ако я отхвърлят вече няма за какво да продължават агонията на този парламент
Много е важна подкрепата на гражданите за законите, които се приемат от Народното събрание. Обикновено гражданите в България, се надигат само когато се бръкне дълбоко в джобовете им. Иначе не реагират на изменение на законите, дори много лично да ги засягат. Те чакат да видят какво ще се случи и чак когато бъдат дълбоко засегнати , чак тогава започват да говорят за нещата, и обикновено даже не излизат да протестират, или да приложат някаква друга форма на протест. А гражданите са суверена в обществото. Те трябва да са с будни сетива и буден разум за това, което се случва в парламента, или за действията на правителството, или в съдебната система. И трябва веднага да реагират. Иначе вечно ще бъдат лъгани в надеждите си да се случи нещо добро за хората, за гражданите. Гражданите, за да могат да влияят на процесите в обществото, трябва да имат своя власт в Народното събрание, чрез която да контролират другите три власти. Това е Четвъртата контролна гражданска власт, чрез която те да могат да отзовават депутати, министри, съдии и общински съветници, които нарушават законите, корумпирани са, или не работят за интересите на гражданите. Но за да имат такава власт, гражданите трябва да могат да конституират такава Четвърта контролна гражданска власт в Конституцията – обществения договор на гражданите с държавата. Затова цялото Гражданско общество трябва да се вдигне и да иска от Политическата класа, и партиите, да има такава власт, конституирана в Конституцията. Имаше възможност при протестите да се иска такава власт, но тя бяха пропусната. Профсъюза КНСБ предложи такава власт, но не се даде гласност на предложението му. Сега има власт на стабилността, предложена от ГЕРБ. Затова Реформаторския блок не поставя проблема за Четвърта контролна гражданска власт, като дневен ред на обществото, но иска промяна в Конституцията в частта за съдебната система. И тук среща отпор от модела „Кой“, и пак излиза на дневен ред модела „Кой“ , с който не може да се промени Конституцията. Явно Политическата класа не иска да сдаде властта на суверена в обществото – гражданите, и не иска да се откаже от този порочен модел „Кой“. А този модел носи на Политическата класа – власт, властта – пари, парите пак власт, властта – пари и т.н. Така, че гражданите трябва да се замислят, какво искат и как да го постигнат, и постоянно да бъдат нащрек, и да могат да излизат на протести, митинги, шествия, демонстрации, ако се наложи. Дори да има Четвърта контролна гражданска власт, зад нея постоянно трябва да стоят гражданите и да са готови да излязат на улицата и да подкрепят тази своя власт. И сега Протестна мрежа, която е като временна Четвърта контролна гражданска власт, призовава хората да са будни и да излязат по площадите, ако не се приеме закона за Съдебната власт и промяната в Конституцията, и разграждането на модела „Кой“. И гражданите трябва да откликнем на този призив.