Южен поток, източни интереси

Снимка: novini.bg
Снимка: novini.bg

Михаела Лазарова, Пенко Пенков

В началото на месеца, след продължила близо 4 часа среща между премиера Пламен Орешарски и шефа на “Газпром” Алексей Милер, стана ясно, че България ще участва в изграждането на газопровода “Южен поток”. Това действие на кабинета повдигна много въпроси, които все още чакат отговори.

Какво е “Южен поток”?

Проект за транспорт на природен газ между Русия и Италия. 900-километровият газопровод е с начало в Джубга, Русия, и преминава по дъното на Черно море до Варна. На Балканския полуостров се разклонява и достига до Южна Италия през Гърция и Йонийско море и до Северна Италия през Сърбия, Унгария и Словения, с разклонение до Австрия.

Българският участък ще струва 3.5 млрд. лв. (през 2008 година струваше 1.5 млрд. лв., а сега, през 2013 година, набъбна до въпросната сума) – за сравнение, целият проект е на стойност 16.5 млрд. лв. Според Орешарски и министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев България няма да влага пари в него, всичко ще бъде със заеми, гарантирани с бъдещите приходи от газопровода. Така ли е обаче?

За изграждането на нашия дял Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще вземе заем в размер на 620 млн. лв. от “Газпром” за срок от 22 години, при лихвен процент 4.25%. А щом този заем се получава от БЕХ, то го връщаме всички ние. Самият БЕХ е сериозно задлъжнял и към момента, а за капак наскоро пое и нова част от задълженията на “Топлофикация София” към “Булгаргаз”. Не е съвсем ясно колко са предполагаемите приходи от тръбата за България и от кога ще се акумулират – според очакванията “Южен поток” следва да заработи на пълни обороти най-рано през 2018 година. България няма да получава дивидент преди това да се случи. А разходите по лихвите не се покриват от дивидентите и това поставя под съмнение българският национален интерес в „Южен поток“.

Как гледа на това Европа?

За Европейския съюз този проект не е приоритет – преди време се отказа финансирането му с мотива, че газопроводът не дава достъп до нови енергийни източници и че не повишава конкурентоспособността на енергийния пазар. След стискането на ръцете за него между Русия и България Европейската комисия деликатно припомни, че той трябва да бъде съобразен с европейското законодателство. На практика, след удължаването на мораториума върху земята, „Южен поток“ е следващата стъпка на отдалечаване на България от ЕС. Проектът започва без освобождаване от правилата на „Третия енергиен пакет“, изискващи осигурен достъп на трети страни до инфраструктурата на проекта и диверсификация, т.е. страната ни трябва да реши дали ще се връщат назад към близките руски връзки, или ще върви напред към правилата на вътрешния пазар на Европа.

Интересен момент е, че все още не е достъпен договорът за „Южен поток“ (Стойнев заяви, че ще бъде оповестен след подписването му) и всичко е сякаш на ниво инвестиционни намерения. По тръбата ще тече зависимост и политика, не газ, като дори не става дума за интерес на руската държава, а за руски корпоративен интерес на наша територия. Широко оповестените от министъра на енергетиката двустранни газови доставки между България и Румъния не са реални, тъй като няма техническа възможност. Знае се, че по тръбите ще тече газ само от юг на север, т.е. България по никакъв начин няма да диверсифицира газовите си доставки заради разликата в налягането на двете газопреносни системи и в проекта за интерконектор няма предвидена компресорна станция от румънска страна, която станция да изтласква газ към България. Т.е. газ към България от Румъния няма как да потече, това е добре известно.

Какво ще последва за страната, ако се окаже в ситуация на спрян проект поради неспазване на „Третия енергиен пакет“ и диверсификация, а „Газпром“ реши да ни съди за неустойки? Има съмнения за гаранциите на добрите корпоративни практики, чистотата на обществените поръчки, свързани с проекта, как са защитени интересите на “Булгартрансгаз” – дружеството, което е 100% държавна собственост и изплаща дивиденти в полза на бюджета, защо за “Южен поток” България приема руско финансиране, а отказва такова за проекта АЕЦ “Белене“, има ли клауза “Доставяш или плащаш”, т.е. валидно ли е условието транзитни такси да се дължат, дори когато доставчикът не доставя обещаните от него количества газ?

Ситуацията с „Южен поток“ се представя от правителството като изумителен успех, но фактите показват, че договор няма. Заем обаче има. Проектът твърде много наподобява АЕЦ „Белене“. Руският заем в размер на 620 млн. евро и облигационният такъв на стойност 500 млн. евро , който емитира БЕХ именно с цел покриване на заължения, свързани със строителството на АЕЦ “Белене”, правят общо над 1,120 млрд.евро за сметка на гражданите. С проекта руските корпоративни интереси са циментирани чрез България, тъй като през 2015 година се очаква САЩ да станат най-големият енергиен износител, което сериозно притеснява руската страна и по тази причина е настояването на Русия на всяка цена да даде заем на страната ни за газопровода.

С „Южен поток“ правителството показа, че е извън голямата външна политика. Освен това на вратата чука нова газова криза, подобна на тази от зимата на 2009 година, поради задълбочаващия се конфликт между Русия и Украйна.

КОЙ всъщност печели?

Публикувано в брой 15-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.