Юбилейни (раз)мисли

Снимка: Мартин Райчинов
Снимка: Мартин Райчинов

Юбилеите са повод за равносметка, а днес юбилеите са два – навършват се шест месеца от деня, в който тежкият шамар от назначението на Пеевски събуди голяма част от обществото, и двадесетият брой на вестник #Протест, който е пред вас сега.

Половин година протестираме и 20 седмици отговаряме на въпроса „Защо?“ чрез този вестник. Защо оставка? Защо веднага? Защо сме на площада над 180 дни? Защо всяко действие на управляващите отдалечава България от облика й на европейска страна и е в полза единствено на шепа „успели“ по не особено почтен начин, а не на народа, който ги е избрал?

Каква е равносметката?

Стотици гафове на кабинета „Орешарски“ – въпросното назначение, последвано от други, не по-малко скандални. Прекрояване на закони, за да са угодни на определен кръг от фирми. Липса на всякакви реформи в ключови сектори като образование и здравеопазване, липса на опити за освобождаване на малкия и среден бизнес от задушаващата хватка на борбата за оцеляване, която води последните години, липса на мерки за борба с корупцията и сивата икономика. Отчаяни опити да се спечелят поддръжници чрез щедро раздаване на социални помощи, увеличени пенсии(с 4 лв), майчински и детски надбавки, намален ток и връщане на данък. Заеми – 1 млрд. лв. актуализация на бюджета, без ясен разчет къде отиват. За БЕХ от Газпром. За БЕХ от НЕК и обратното. За каквото преценят. Наливане на пари в на практика фалирали държавни предприятия, наречено „оздравяване“. Некадърност – без визия и идея за осигуряване на нормални условия за живот на клетите хора от Сирия, бягащи от ужаса на войната и търсещи подслон и подкрепа. Некомпетентност – спрени плащания по оперативни програми заради бездействие и игнориране на предупреждения, сключване на договори в разрез с европейското законодателство, набързо, без прозрачност и анализ на рисковете. Нестихващи опити за унищожението на едва започналото да се строи гражданско общество чрез опорни точки и медийна империя. Противопоставянето на българи и българи, разделянето им на пушачи и непушачи, толерантни и нетолерантни, протестиращи и контрапротестиращи, протестиращи и полицаи, София и провинция, февруари и юни, и още, и още… Един кабинет, заплаха за европейското бъдеще на България.

Какво постигна Протестът?

От първоначалното пробуждане и справедливо възмущение, през изключителния факт, че издържахме толкова дълго и успяхме да го запазим мирен, въпреки провокациите от страна на управляващите, до увереността, че сме започнали необратим процес, който ще върне истинските ценности в живота ни. Започнахме да се интересуваме от политика. Да говорим открито за мафия и олигархия и да ги сочим с пръст. Да търсим отговорност. Да сме недоволни, гневни дори. Да осъзнаваме, че можем да променим нещата. Че заедно сме силни. И че борбата е дълга, тежка и трудна, но имаме воля, търпение и сили да я проведем. Вече нищо не е същото – нагледахме се на катарзиси, искаме промяна.

Какво не успяхме да постигнем?

От „заветната“ ОСТАВКА, през неполученото разкаяние на поне един управляващ, до това, че въпреки нашите усилия да ги спрем, (пред)приеха и продължават да (пред)приемат безумни действия и решения, чиито последствия ще бъдат дългосрочно бреме за всички…

Но истинската равносметка ще направи всеки сам за себе си – какво е направил и какво тепърва ще направи, за да има повече Свобода, Справедливост и Съпричастност!

Защото наистина зависи от нас – както е казал Народът: “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!” Колкото и да викаме Неволята, ние сами трябва да си оправим каручката и да си изчистим и подредим държавата.

Честити юбилеи и приятно четене! Благодарим ви, че не се отказахте 6 месеца. Благодарим ви, че вече 20 седмици ни се доверявате!

Георги Илиев

Публикувано в брой 20 на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.