Аз имам свобода, управляващите – зависимости

Снимка: Жюстин Томс
Снимка: Жюстин Томс

Явор Никифоров-Яшу е колоритен, неуморен, безкомпромисен млад човек, решен да не се примирява със ситуацията. На площада е почти всяка вечер и почти винаги с интересни хрумки – брояч на гафовете на кабинета, 45 дини за 45-тия ден на площада. В останалото от протестиране време е учител. Избран е за учител на годината по информатика, но се гордее повече с арестуване на 14 януари 2009 г. в протест срещу тройната коалиция, както и на 23 юли 2013 г. срещу сегашното некадърно управление.

Има ли шанс България за по-добро бъдеще?

Израсли сме, учейки се, че се успява чрез примиряване, безпринципност, мазнене, прекрачване на закона и умението да покриеш стореното.

Мнозинството българи доскоро вглъбено и отдадено следваха този план.

Считаме, че всеки доброволно изпъкващ (например протестиращ) също си има скрит план, организираност за нередно изкатерване на йерархията на незаслужените облаги.

Когато край хората, сложили такива черни очила, блесне наивната доброта на техен близък, няма как да си я обяснят другояче, освен че това е балъшко, например: „Те другите хора си уредиха живота, ти си тръгнал на площада да викаш за тоя дето духа“ или пък „Хората си уредиха живота, ти помагаш на закъсал човек“, или пък „Колегите ти крадат, пък ти си вършиш работата съвестно“, или пък „Съучениците ти емигрираха, ти още се мъчиш тука“.

На мен ми харесва да считам себе си за такъв тип балък – отхвърлям всеобщото примирение, безпринципност, мазнене, незаконност. Избирам си да постигна нещо в България с повече мерак, с повече идея, с повече упоритост, с повече труд и без да гледам колко по-лесни начини има. Някои хора ще кажат, че са опитали, но са се отказали, че „системата ги е смазала“. Искам да им отговоря, че доскоро беше доста по-трудно човек да е балък като мен. През комунизма мазненето и безпринципността бяха официална държавно поощрена добродетел. С времето виждам, че процентът балъци се увеличава все повече и повече. Това не е спряло тарикатщината и шуробаджанащината – горните й нива са си същите и в същия могъщ състав, но вече не са обградени от милион гъзолизци, вече трябва да крият всяко свое престъпление от много повече страни. Балъци (тоест – трудещи се хора, притежаващи съхранени идеали) постигат все повече и повече, дори и на средно високи политически или бизнес постове.

Мисля, че сегашното поколение ще израстне в обстановка, в която ще има честно успели хора, както и олигарси, влезли в затвора. Те ще имат примера на Делян Пеевски – може да притежаваш банки, телевизии, депутатски места, правителства, цялата наглост на света, но народът излиза, спира те и те изхвърля на боклука, откъдето трябваше да си тръгнал.

Смея да се надявам, че в момента водим последната битка за измъкване от мутрокрацията. Никога не е било толкова важно и никога не е било такова удоволствие да се протестира.

Какво е за теб протестът?

Това е единственият лост, с който разполага обществото, за да посочи доколко недопустими гафове са натрупани. Използвайки този единствен лост, сме успявали да изпратим послания, в които различни правителства са се вслушвали нееднократно: „няма да дадем свободата си в интернет“, „няма да застроявате повече планината и морето“, „няма да слагате мафиоти на власт“, „направихте достатъчно, просто си вървете“. Всъщност единствените, които да са толкова нагли, че да опитат да подминават заповедта на народа, са били все червените. Даже и веднъж им се получи – на 14 януари 2009 г. успяха дори мен да смаят с изфабрикувания сигнал за експлозиви, с който смазаха гласа на протеста. И те обаче нямаха как да спрат народа нито през 1997-ма, нито през 1989-та, още по-малко сега ще успеят.

От друга страна всичко, което се случва всеки път, е и жалко: истинско пилеене на сили и енергия, противопоставяне на родолюбиви българи с идеи срещу родолюбиви българи с други идеи. Гордея се с това, което правя за България, но то не е нормално – не ми е работа да обикалям с колело, за да насочвам накъде са нужни повече хора (здрасти, Йовчев), не е нормално да се чудим къде да изненадаме тоя или оня политпрестъпник, покрещявайки му (здрасти, Орешаро), изобщо като бях шестгодишен, ги свалях комунягите (здрасти, Дърева) на площада, но след толкова време можеше да са се променили нещата много: редно е всичко, което трябва да направя, за да сваля крадливо правителство, да е да се подпиша. Това щеше да спести и емоциите на контрапротестиращите – знам, че сред тях се срещат и хора, които са там по собствена воля, които са съхранили надежда, че зад всички глупости на правителството се крие тъпота, а не крадливост. Накрая няма да е от значение кой е бил надвикан, кои депутати са били блокирани и колко лъжи са излъчени по медиите. Единственото, което трябваше да е от значение, би бил броят подписи за едната и другата страна, защото нямаме как да премерим гафовете на едно правителство (страхотен материал по темата видях в преден брой на вестник „Протест“ – поздравления на авторския екип, който успя да събере на едно място над 100 провала. Важно е да се покажат на всеки, който още не е разбрал защо протестираме против точно това правителство).

Още колко ще протестираш?

Този въпрос може да се зададе и като: „Няма ли да спираш вече да се грижиш за доброто си, спирай и да се храниш, да дишаш“. На някого може да му е писнало от протести, ама както казах – друг начин нямам – не ми се емигрира.

Аз ще продължа да идвам редовно, а искам да кажа на хората, които нямат възможност да идват толкова често: когато можете, отскачайте за малко – продължава да си я има страхотната атмосфера, но на някои дати се оформя по-знаков протест. Правителството не е спряло да се проваля и търпението на хората е на краен предел: нека следващия път, когато разкрият мафиотското си лице, да се съберем всички и на такава дата ще отнемем държавата от мафията.

Разкажи ми повече за тази атмосфера. Как така протестът може да е забавен?

Ами хей така 🙂 Щото сме заедно и се опитваме да постигнем добро, не може междувременно да сме намръщени. На тоя протест се изявиха сума ти идеи, от които само мога да се гордея, че съм част: асемблеята на Орлов мост, в която всеки се изказва, детската зона – позитивно в протеста (на нея бяха рисувани слънца и дъги, не мафия и нейните свинщини), създадения от мен брояч на гафове на правителството, който ползвах вместо плакат няколко дни (а и сега е достъпен на www.set.me.free.bg), живата статуя Иван, който стана толкова популярен и по света с народната си носия и изражение, пълно с решителност, картоненият бял автобус, с който да се надсмеем над безумията, които само български политик може да извърши… Ще постигнем оставката и то без да се отчайваме от гадостите на това управление. Единствено изгубвам вече надежда, че ще я постигнем по цивилизования и мирен начин, по който първоначално си представяхме.

А след оставката?

В България се е превърнало в голям срам да похвалиш който и да е политик. Като ни задават въпроса за след оставката, се надяват да попаднем в клопката да кажем: „Някой управлявал някога е окрал по-малко, построил е повече, предпочитам го“. Мен пò би ме било срам да отговоря с: „Ами да, всички са маскари – надежда няма, отказвам се“.

Няма да кажа нито едно от двете. Ще направя най-абсурдното – доверявам се на статистическите проучвания: имало нови избиратели, които са харесали направеното от Орешарски, а дори през май не са били за БСП. Няма съвестни бесепари, отвратени от избора на Пеевски. Всичко е наред за червените и след нови избори вече ще победят и могат да направят правителство, без да разчитат на Атака (а евентуално дори без ДПС). СУПЕР! Е, в личен план ще се чувствам доста засрамен, защото май верно се оказвам лигльо, свалил правителство без никаква основателна причина, против волята на народа. Определено ще се прибера вкъщи и ще се захвана по-усърдно с ежедневните си задължения, които позарязах покрай протестите. А новото (старо) правителство ще е потвърдило доверието си. Колкото и да са уверени и допълнително изнагляли, дали обаче ще си направят пак експеримента с Пеевски? Мислите ли, че някой някога ще си позволи отново да храчи по гражданската ни съвест така? (Тук изпитвам подсъзнателната нужда да припомня всичките гафове, изброени в онази велика статия, че да изброя и няколко пропуснати, но се удържам.) Всеки следващ управляващ ще е наясно – той служи на нас, а не обратното. Дори и този, за когото съм гласувал, ще го сваля, ако мафиотства така. Но дори Сталин да възкръсне и да дойде на власт с 5 000 000 купени гласа, няма да си позволи гавра като назначенията на сегашното правителство. И ако пък започне да върши добро за родината, ще му дам шанс и току-виж го оставя да си изкара мандата. След оставката България ще е още малко по-добро място. След като спра да крещя на площада, почина си, продължа с живота си и впоследствие върна новия си милиарден кредит, ще е още по-добро място за живеене – ще дойде момент и за увеличаване на социалните разходи, но чак когато за това не са нужни заеми.

Какво смяташ за Орешарски?

Той е по-важен от мен, той е велик и има власт. Аз съм постигнал неща със собствени сили, които можеше да се изпълнят с мъничка част от ресурсите на държавата, които Орешарски разпределя с щракване на пръста си. Но ако Орешарски ме познаваше, той щеше да ми завижда, да иска да живее моя живот, а не своя. Аз имам толкова много свобода, а той е зависим от толкова много притискащи го фактори. Примирен е с това, че ще трябва да изпълнява заповеди и да се съобразява и мазни, с това, че ще извършва престъпления и пак няма да може да изпита материално удовлетворение. Аз имам малко, но достатъчно материални неща, които съм получил в замяна на свършена видима работа. Ще ми се да можех да му обещая някакво изкупление за момента, в който си подаде оставката, да го изкуша. Но няма какво да се залъгваме – нито аз имам какво да му предложа, нито той някога повече ще може да надигне поглед. Където и да се появи, ще знае, че след него някой шепне: „Кой? Кой? Кой предложи Пеевски?“. И ако си мислите, че е възможно да си чак толкова дебелокож, колкото комунягите се правят, че са – бъркате се. Трябва да погледнете някоя от публичните изяви на Жан Виденов – друг български премиер, който си мислеше, че всичко може да му се размине.

Ние, балъците, продължаваме да борим вятърни мелници и лека-полека бъдещето пред обикновения българин ще просветне.

Публикувано в брой 9-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.