Уилям Туийд или Как се побеждава злото

Снимка: Васил Гарнизов
Снимка: Васил Гарнизов

Николай Цветков

ВСИЧКИ млади демокрации са преминали през бурни времена, преди да рафинират политическите си механизми. Необуздана корупция, измами и злоупотреби с обществено положение са ставали навсякъде в западния свят, който вече се е поучил от грешките си. Затова е и грешно да си мислим, че това, което става в България в днешно време, е изключение от правилото. Интересното обаче е как другите са стигнали до своята демокрация и до развитите си граждански общества. Нека разгледаме една история от втората половина на 19 век в американския щат Ню Йорк, която има много паралели със сегашното положение на нещата в България. Не е трудно да се направи връзката с много знакови фигури от нашия т.н. преход – Бойко Борисов, Братя Галеви, кръговете на влияние и пр.

Уилям „Бос“ Туийд е роден през 1823 г. в Манхатън и започва кариерата си като пожарникар. Чрез контакти и запознанства той се издига и успява да стане член на градския съвет, след което представител в долната камара на Конгреса. Постепенно успява да събере малка група от хора, които фактически установяват контрол над финансите на Ню Йорк, в резултат на което за период от около 10 години от публичните ресурси са източени между 1 и 8 милиарда сегашни долари.

Кръгът на Бос Туийд е един вид инженерно чудо: мощен, солиден, стратегически разположен да контролира ключови места в съдилищата, законодателната власт, хазната, изпълнителната власт, избирателните урни и пр. По този начин се получава една грандиозна по мащабите си организация и елегантна структура за пране на пари, корупция, източване на публични средства и облагодетелстване. В зенита на „кариерата“ си Бос Туийд контролира областния прокурор, съдиите, полицията и повечето от вестниците. Въпреки че е демократ, той успява да държи съперничещата републиканска партия под контрол, като плаща на много от членовете й да си мълчат. В кръга „Туийд“ са и кметът на Ню Йорк, градският ревизор, шамберланът и президентът на борда на инспекторите. Те източват публични средства чрез всевъзможни схеми: публични поръчки, нагласени така, че да се печелят от фирми на техни хора; изкуствено раздуване на стойността на поръчката и нереално завишение на разходите – двойно, петорно, десеторно увеличаване на сметките и голямо и ненужно оскъпяване на публични обекти като магистрали, мостове, административни сгради. Извършената работа почти винаги била некачествена и скоро вече се нуждаела от ремонт и поддръжка, който пак бил извършван от компании на кръга „Туийд“.

По тази схема например за сумата от 12 милиона тогавашни долара е построен областният съд в Ню Йорк, а грандиозността на измамата може да се сравни с това, че по същото време за закупуването на целия щат Аляска от Русия е броена сумата от само 7,2 милиона долара. Друг пример е строежът на нюйоркското метро, който се протака от Туийд с години, защото същият печели добре от дяловото си участие в транспортната система на града.

Тази могъща групировка изглежда почти невъзможно да бъде съборена. Въпреки това само за няколко години тя е разбита и повечето от членовете й са осъдени.

Вестник „Ню Йорк Таймс“ провежда независима разследваща журналистика, която излага на светло за публиката всичките схеми на Туийд. Журналистите успяват да накарат градския съвет да започне ревизия, която се проваля, защото е контролирана изцяло от хора на престъпния кръг. Този процес обаче съвпада с време на обществени безредици, при които загиват десетки души, и общественото мнение се насочва срещу Туийд заради неспособността му да се справи със ситуацията. Томас Наст, великолепен карикатурист, осмива публично Туийд и схемите му в достъпен за мнозинството неграмотни граждани вид.

Под заплаха от сриване на международното доверие към Ню Йорк и пълен колапс на кредитните институции и банките, градският елит създава „Комитет на граждани и данъкоплатци за финансова реформа на града“, който веднага спира финансирането на градските механизми и започва гражданско неподчинение. Частните собственици масово спират да плащат данъци. Липсата на средства в градския бюджет фактически отрязва ръцете на кръга „Туийд“ и води до бунт на работниците и служителите, които са голяма част от електората му. Един по един съмишлениците му започват да сдават властта заради неспособността да вършат каквото и да е и заради големия натиск срещу тях. Овакантените места са заети от хора на Комитета на гражданите, които след това веднага получават субсидии от бюджета и започват да действат. Следва пълна ревизия на градския бюджет, която разкрива големите финансови измами.

Туийд е арестуван, но скоро е пуснат под гаранция от 1 милион тогавашни долара. Престъпният кръг веднага се опитва да си върне позициите чрез манипулации на последвалия изборен вот и за кратко Туийд успява да се върне в сената. Въпреки множеството приложени хватки кръгът все пак постепенно губи позиции и много от членовете му бягат в чужбина. След няколко неуспешни съдебни дела и много протакане в крайна сметка Туийд е осъден на 8 години затвор, намалени впоследствие на 1 година при лек режим. Осъден отново след това по друго обвинение, той успява да избяга от затвора и за кратко изчезва в Испания, където е намерен скоро след това и екстрадиран обратно в САЩ. През 1873 г. умира в затвора от пневмония.

Изводите оставяме на вас. Борбата не е лека и не може да бъде спечелена бързо. Но историята показва, че победата е в наши ръце и никой не може да ни я отнеме, ако останем решени да я преследваме докрай.

И Бог да пази България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.