„Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“

Снимка: Юлиян Собаджиев
Снимка: Юлиян Собаджиев

Конституция на Република България

Глава първа

ОСНОВНИ НАЧАЛА

Чл. 1.

(1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Чл. 8.

Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Невярно.

Така наречените „основни начала“, базовите принципи, същността на функциониране на държавата България, са неверни по своя характер и практическо естество. Правилни са единствено на думи.

В страната ни цялата власт не произтича от народа. Преди 10 ноември България беше „народна република“, но партийният елит беше единственият източник на цялата власт. Днес България по Конституция е парламентарна република, с разделение на властите, в която „цялата власт произтича от народа“. Последните две твърдения са толкова верни, колкото и това, че преди България е била народна република. Властта и днес е единна и неразделена. Изпълнителната власт се избира от законодателната, а съдебната власт е пряко зависима от нея. Двете власти не зависят от народа – при тях е суспендиран заявеният в член първи от Конституцията принцип на народния суверенитет.

Властите не са разделени и не произтичат от народа, а една от друга. Има ли надежда да изградим успешна демокрация и правова държава, да се напъваме да градим пазарна икономика и материално благополучие, ако липсват самите основи на демокрацията?

Липсата на тези фундаменти съсипва нашите права и с безконтролното създаване на монополи в страната. Приватизацията в България се случи задкулисно и доведе мафията на върха на най-големите предприятия, с което тя взе икономическите лостове и гордо пое кормилото на страната. Днес ние сме без избор и без свобода в основните и най-важните ни права. Можем да изберем от кой магазин да пазаруваме хляб, но трудно или почти не можем да изберем кой да ни предлага здравни услуги, кой да ни превозва, чии битови услуги да ползваме, чии медии да гледаме. Демокрацията ни остава фасадна, а нашата несвободност – все по-голяма.

Проблемът за медиите винаги е особено труден и щекотлив за всяка държава, претендираща да отстоява европейски ценности и европейски закони. Заявеният от страната път изисква бдително общество, изисква от нас, гражданите, да бъдем активни и да мислим, когато четем и гледаме, да сравняваме и да търсим отговорност за лъжи и манипулации. България днес е на трагичното 88-мо място в света в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на медиите. Къде ще бъде утре?

България през 2013 г. е изградила една осъвременена и рафинирана форма на социализъм. Бавно и постепенно в еуфорията на първите дни след 10 ноември 1989 г. ценностите на демокрацията бяха подменяни, заменяни с красиви слова, докато накрая се озовахме оковани във веригите на тоталитаризма на 21 век. Този, в който думите са празни, а съдържанието отдавна е погребано.

Затова протестираме. Защото нашата България не е тази България. Ние сме заявили, че утре тя ще е различна. Днешният 10 ноември може да постави новото начало. Ние нямаме ресурсите на властта, която използва цялата си машина за да потиска, заплашва, репресира, разделя, манипулира. Но ние имаме нещо повече. Несравнимо по-голямо. Имаме истината на наша страна.

И Бог да пази България.

Марко се разлюти:
– Хайдутаци с хайдутаци – каза той, като се чешеше в тила.
После подържа още малко свещта пред долапа, погледа и си пошушна с едно неуловимо изражение на лицето:
– Лудите, лудите – те да са живи!
Па отиде пред иконостаса и зачини ниски поклони пред Божия образ. Той мълвеше някаква молитва, която не съществуваше в светчето му… Той се молеше за България!
(Иван Вазов, „Под игото“)

Мартин Райчинов

Публикувано в брой 16-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.