Теодора Димова: Външният и вътрешен протест

IMG_9659

Протестите оредяха, протестиращите намаляха, измориха се. Протестиращите се разединиха, противопоставиха се едни на други. Управляващите, които отначало говореха за избори през май догодина, сега се амбицираха за цял мандат. Пак ги излъгахме, мислят си, пак ги преметнахме, пак ги изиграхме, пак ще продължаваме старата си песен, пак ще им подхвърляме по пет лева и пет процента, ще затегнем контрола над медиите, ще накараме да замлъкнат тези, които много говорят, ще ги вкараме отново в тунела, в който не се вижда светлина. Изобщо времето е наше, а не тяхно, както си въобразяваха.

Това са мислите и надеждите на управляващите.

А какво правим ние? А къде сме ние? Тях да не ги мислим, както се казва.

Факт е, че хората на площад „Независимост” намаляха. Че не можем да постигнем единомислие и единодействие. Тъжен, тъжен факт е, че точно от това манипулаторите и олигарсите се възползват, точно на това се радват.

И мнения, мнения. Протестите стихнали, защото Реформаторският блок и ГЕРБ се възползвали от тях, опитали се да ги яхнат. Уви, така е.

Факт е, тъжен факт е, че протестите не родиха алтернатива отвъд Реформаторския блок и отвъд ГЕРБ.

Тъжен факт е, че колкото сме против олигарсите и Олигарски, толкова сме и едни срещу други. И точно от това се възползват олигарсите и Олигарски.

За 24 години не успяхме да узреем. Поляци, чехи, унгарци – успяха да преодолеят комунистическото си наследство. Защото са по-зрели от нас, защото успяваха да бъдат единни срещу по-голямото зло. А ние не успяваме дори да разпознаем по-малкото зло. Не успяваме да осъзнаем, че в този свят, който „в зло лежи”, няма абсолютно добро, няма ангели, но от това не следва, че всички са маскари. А на нас, за съжаление, това ни е любимият израз, това ни е националната дефиниция за света и за живота. А тя е дълбоко невярна. Всички знаем и всеки ден се убеждаваме, че добрите хора в света са повече от лошите. И стигаме до другия национален препъникамък – когато отвратените се оттеглят, идват отвратителните. Защото отвратените се оттеглят, затова идват отвратителните.

Още в училище сме решавали най-често задаваната по математика задача – ако един влак се движи от точка А към точка Б… Трябва да знаем къде е точка Б, нужна ни е цел, посока, без това задачата е нерешима. Големият проблем е, че нашият влак (нашето окаяно БДЖ ) се движи хаотично, закъснява, катастрофира.

Поляци, чехи и унгарци отдавна стигнаха до точка Б. А ние вече половин съзнателен живот стоим в точка А. Не помръдваме. Слаб 2.

Протестите казват – правителството на Орешарски е най-корумпираното, което сме имали досега. Контрапротестите казват – това е най-силното правителство, което сме имали досега. Между тях застинали в апатия – вътрешните емигранти. Влакът стои на точка А, задачата е нерешена или да го кажа по-оптимистично – нейното решаване предстои. Но когато си научим урока.

Голямата надежда на протеста е, че ако той не успее да излъчи политически лидер, ще успее да излъчи поне духовен и интелектуален лидер, който да дефинира проблемите общодостъпно и разбираемо. Заражда се такова осъзнаване. Още е в зачатък, но се заражда.

Протестиращите се оттеглиха от площада, но вътрешният протест нито е стихнал, нито е намалял. Защото в управляващите не настъпва никаква промяна, никакво очовечаване, никакво освестяване. Всичките им усилия са насочени към потушаване на протеста и контрол над медиите, за да могат необезпокоявано да крадат.

Протестиращите продължават да наблюдават това и да не се примиряват. Вътрешният протест е не по-малко силен от свирките и вувузелите. Никой не се е примирил с арогантността, безогледността и цинизма на това правителство, излъчено от и работещо за олигархията, зависещо изцяло от фашизоидния клоун на крайната националистическа партия.

Вътрешният протест зрее и набъбва. Той има своите фази. Дали е на площада или вътре в нас, той е един и същ. Никой плод не може да узрее преди да настъпи сезонът му. Протестът вътре в нас зрее и чака своето време. Не бива в златната българска земя да ядем стипчиви, кисели или гнили плодове.

един текст на Теодора Димова, публикуван с любезното разрешение на в-к Култура
www.kultura.bg

2 thoughts on “Теодора Димова: Външният и вътрешен протест

  • 15.10.2013 at 16:36
    Permalink

    Мажоритарен вот – Мафиотски вот !!!
    Купен от мутри и богаташи. На предните избори групировката ГЕРБ го доказа. Те спечелиха почти всички мандати. Без значение КОЙ е издигнат. Така ще бъде и в бъдеще. Ще се плаща от новобогаташи, мутри и мафиоти. НЕ забравяйте, че ГЕРБ има към 30 милиона лева останал ресурс, а парите на БСП-ДС са неограничени, във Варна е ТИМ, в Бургас – В. Златев, в Ловеч – Гриша Ганчев, в Пловдив – Гергов….. Току виж и братя Галеви се появят и изскочат от укритието си……
    НЕ сме узрели за такъв вот. Не сме Швеция или Норвегия. Избрахме си и Плевнелиев, въпреки че предварително се знаеше за незаконната му вила в Черноморец, на брега на морето. Това в онези страни не би се случило, нали ???
    РЕШЕНИЕТО : Пропорционална система с ниска преференция – до 3% !!!

    Reply
  • 05.12.2013 at 17:27
    Permalink

    Здравейте,
    Бих искал да участвам в тази дискусия. Много ми е мъчно като гледам как този глупавичък народ е манипулиран и използван от посредствени и полуобразовани политици Специализирал съм и работил дълго време в чужбина и само силното родово чувство ме върна в България
    Чакам за разговор с интелигентни и разумни хора
    Караколев

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.