Солидарност с протестите в България

Снимка: Михаела Живкова
Снимка: Михаела Живкова

Автор: Станислава Куновска

На 26ти ноември, публична лекция на тема “Бъдещето на разширяването на ЕС” беше планирана да се състои в Лондонския университет по икономически и политически науки (LSE). На страницата на събитието беше публикувано изявление, нетипично за други подобни лекции. То гласеше следното: “Вижданията изразени от лектора са лично негови и не отразяват позицията на LSE IDEAS или на Лондонския университет по икономически и политически науки”. Защо, бихме могли да се запитаме, бе нужен такъв внимателен подход към една толкова непротиворечима тема?

Ето защо:

Гост-лекторът на това публично събитие трябваше да бъде д-р Сергей Станишев – бивш български премиер, лидер на Българската социалистическа партия и Партията на европейските социалисти в Европейския парламент. Въпреки обещаващите му титли и наглед високия му политически статут, гостуването на д-р Станишев като лектор в един от най-реномираните британски университети не би било подходящо, имайки в предвид неговите политически изяви.

Сегрей Станишев е ръководител на партия, която след предсрочни избори през май 2013г. формира коалиция с етническата турска партия ДПС и националистическата екстремистка партя АТАКА. Само две седмици след началото на мандата на новото правителство, серия от скандални политически решения провокира масово публично недоволство. Назначението на Делян Пеевски като председател на Държавната Агенция за Национална Сигурност (ДАНС) беше катализатор за избухването на масови анти-правителствени демонстрации.

Макар че медийният магнат със съмнителни връзки в бизнес олигархията бе свален от поста си, демонстрациите против правителството и техните парадоксални политики не стихнаха. Вече повече от 160 дни българите упорито изразяват недоволството си от властващата корупция, липсата на всякаква прозрачност в управлението и цялостната политическа стагнация, като броят на протестиращите редовно достигаше 15–20 хиляди през летните месеци. В очакване на истински преход към демокрация – процес, продължаващ повече от 24 години, 70% от българите настояват за предсрочни избори (източник – Агенция Алфа Рисърч).

На 23 октомври студенти окупираха Софийския университет като знак на протест, като към тях се присъединиха техни колеги от други образователни институции в страната. Окупацията се разпросрани в 15 университета, използвайки методите и слоганите на глобалното движение «Окупирай». В официално изявление от 25 октомври протестиращите студенти заявиха, че са «разгневени срещу системното накърняване на конституционния ред в страната [и са] убедени, че принципността и прозрачността на управленческия процес е условие, без което не може да съществува истински ред». Техните виждания отразяват тези на основното протестно движение, а дейностите им се радват на подкрепата на техните преподаватели, както и на хиляди български студенти в чужбина.

Отговорът на този легитимен акт на протест беше най-малкото разочароващ. Ректорът на УНСС в София – Стати Статев, бивш информатор на полицията по времето на комунистическия режим, посрещна исканията на младите хора с думите «Ако не ви харесва в България, емигрирайте!». Самият Сергей Станишев, който трябваше да изнесе лекцията в Лондонския университет по икономически и политически науки, нарече протестиращите студенти «хулигани». В официална комуникация неговата партия инструктира членовете си да дискредитират и подценяват протестиращите в изказванията си по медиите. Нещо повече – БСП, заедно с коалиционните си партньори, спонсорира извозването на българи от цялата страна към столицата, където да участват в организирания про-правителствен митинг. От друга страна, протестиращите срещу правителството са обект на полицейско насилие, превантивни арести и масови проверки на лични документи. Държавни служители, които подкрепят протестиращите и техните искания, бяха заплашени с уволнение, ако взимат участие в демонстрациите. Полицейско наблюдение, партийни митинги, популустка реторика и отказ за промяна на властта – тези дейности печално напомнят на едно минало – минало, което не искаме да преживяваме отново.

Уви, настоящото правителство, в което Сергей Станишев играе ключова роля, не спира до тук със своите грешки. Бежанската криза е чудесен пример за това. Сирийците, търсещи убежище в нашата страна живеят в непоносими условия, а управляващите за пореден път отказват да поемат отговорност и да адресират проблема. Одобрения от правителството външен заем в рамките на 1 млрд лева, с което бюджетният ни дефицит ще достигне 2% от БВП, е още една стъпка в грешна посока, защото ще финансира текущи плащания, а няма да послужи за стимулиране на икономиката и създаване на условия за разкриване на нови работни места. В допълнение, наскоро предложените промени в Закона за МВР ограничават правата на свобода на сдруженията, правейки възможна забраната на всяка форма на протест по собствена преценка. Доста удобно, нали?

Имайки предвид трагичната политическа ситуация в България, едва ли е учудващо, че масовите анти-правителствени демонстрации продължават вече почти половин година. Устойчивостта на протестиращите е достойна за възхищение. Това е признак, че в България за първи път от доста време насам съществува силно гражданско движение, което се стреми напълно да промени културата на управление в страната и се бори за правото си на по-добро бъдеще. В същото време може да сме «удивени» от потоянството, с което правителството се е вкопчило във властта – въпреки недоволството на голяма част от народа, критиките на европейските ни партньори и откровената подкрепа за протестното движение сред международната общност.

Сергей Станишев – лидер на партията, която с безотговорното си поведение подклажда и задълбочава социално-политическата криза в страната ни – трябваше да изнесе лекция във водещ лондонски университет, относно бъдещето на разширяването на ЕС. Същият този човек води политика, срещу която ежедневно протестират хиляди българи; неговата оставка като лидер на Партията на европейските социалисти бе поискана от видни представители на ЕС. Ето защо вероятно не е учудващо, че LSE официално се разграничи от вижданията, които щяха да бъдат изразени по време на планиратана публичната лекция. Също така не е учудващо, че д-р Станишев няма да проведе лекцията си. Отказът му за диалог е символ за проблемите в българското управление, алегория за практиките, които трябва да бъдат изкоренени за винаги.

Шест месеца протести в този случай са само началото.

(Тази статия беше написана за студентския вестник на Лондонския университет за икономически и политически науки – The Beaver)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.