Шоуто трябва да продължи

Снимка: Юлиян Собаджиев
Снимка: Юлиян Собаджиев

Васил Димитров

Успя ли правителството да победи протеста ни? Успя ли да ни смачка и да ни откаже? Успяха ли манипулациите, които ни прокарват вече повече от половин година? Ако някой смята, че това е поредната песимистична статия, нека спре да чете този текст още сега. Защото нашият отговор на тези въпроси е „Не!“. Защото ние нямаме право да проявяваме песимизъм, нямаме право да отстъпваме пред злото, което е надвиснало над България. И защото гледаме успехите, които постигнахме за всичкото това време. Какви са те?

Да си представим следната ситуация: ако още в началото на протестите кабинетът на Орешарски беше подал оставка, това щеше да е втора поредна оставка на български кабинет за една година. Щеше да е момент, много подобен на този с оставката на Бойко Борисов – вдигна се шум, подаде се оставка и ГЕРБ излязоха герои. Вакханалията заглъхна, скандалите и исканията изведнъж изчезнаха, а ГЕРБ отново спечелиха изборите. Нима нямаше след поредния служебен кабинет парламентарно представените партии да са същите като сега, с може би малка промяна в съотношението на силите? Вероятно да, а ние се борим точно против това – против сегашното статукво, против олигархичния модел на управление, обслужващ всякакви други интереси, но не и тези на народа.

Успех

Колкото и парадоксално да звучи, нашият протест е вече успял дори само заради това, че Орешарски не подаде оставка. Защото през цялото това време на народно недоволство, след всичко, през което минахме, ситуацията в България никога няма да бъде същата. Видя се, че нацията не спи и е готова по всяко време да излезе и да каже: „Вървете си!“. А това е най-големият страх за всяко едно управление – да е съпътствано от ежедневни протести, които да не позволяват спокойния сън на нито един от министрите, а и на всички депутати. Ако Борисов с хитър ход подаде оставка и се опита да се върне на бял кон, то сегашното правителство не го прави и с всеки един ден копае все по-дълбоко собствения си гроб. Всъщност това е и един от козовете на ГЕРБ в момента – единствените неща, които борисовци и цветановци ни повтарят до втръсване, са, че те още на първата седмици били чули народа и подали оставка, но Орешарски не бил мъж и се скатавал. Дори това да е донякъде (!) истина, добре е г-н Борисов да знае, че ако не подкрепяме БСП и ДПС, това съвсем не означава, че подкрепяме неговата партия и че ако той беше на власт, щяхме да действаме другояче. Напротив, ние сме разочаровани от цялата политическа класа и винаги, когато виждаме липса на морал в управлението, ще протестираме, без значение дали на власт са сини, червени, жълти или партията е с цвета на фланелките на Локомотив (Пловдив).

Заедно

Какво друго спечелихме от толкова месеци протести? Отговорът е сплотеност. Въпреки многобройните опити за разцепление, въпреки провокаторите, въпреки ежедневното очерняне по медиите, че сме вандали, лумпени, платени от Румен-Пашата, Джордж Сорос и може би от Съюза на коминочистачите в България, ние успяхме да удържим и да покажем, че сме по-силни от една група престъпници, нарекла себе си „правителство“. Не беше ли проява на солидарност, когато полицаите пишеха актове на мирни протестиращи, а ние дружно събирахме пари, за да се плати този акт? Вече когато отидем на площада, взаимно се познаваме, вече сме приятели. А за тази сплотеност и това приятелство е необходимо време. И именно всички тези месеци ни помогнаха да си повярваме един на друг, да сме едно цяло и взаимно да се крепим.

Непримирими

А ако сега се предадем, това не показва ли слабост на народа пред една мафиотска клика? Не показва ли, че сме се предали и че още едно поколение ще бъде безвъзвратно загубено? Няма ли нас, младите, да ни е срам да кажем на децата си, че ние сме поредните, които не сме успяли нищо да променим? Нима точно сега, в този исторически момент, някой от нас би помислил да се откаже? Аз не вярвам. Не вярвам, че след толкова време заедно, след толкова борба ще има някой, който ще махне с ръка на собствените си усилия, ще предаде собствената си вяра и ще каже: „Това е, нищо не може повече да се направи“. Този тип мислене е присъщ на тези, които всяка вечер стоят пред телевизорите с ракийката и салатката, псуват управляващите и се радват да „гледат сеир“. Но не е присъщ на нас. Не ни е присъщ, защото няма как да се изплюеш на собствения си труд и да го захвърлиш на боклука.

Бъдеще

А напразно ли студентите окупираха университетите си? Напразно ли по цяла нощ обсъждаха и коментираха какво може да се промени в страната и организираха мащабни протести? Напразно ли се лишаваха от сън и личен живот? Напразно ли се изправяха срещу побеснелите сподвижници на БСП, които „искат да учат“? И напразно ли излизаха няколкостотин срещу многохилядна полиция, която им разбиваше главите и ги газеше с кубинки? А техните преподаватели? Няма ли всички те да бъдат предадени, ако Ранобудните студенти също се откажат? Няма ли тяхната надежда също да бъде убита? Винаги и навсякъде младежите, особено студентите, са били основен двигател на обществото. А когато към тях се присъединят и преподавателите им, тогава този двигател става още по-мощен. Защото това е интелигенцията. А интелигенцията никога не може да бъде смачкана докрай. Дори през годините на комунизъм не успяха да го направят, няма да успеят и сега. Затова не трябва да предаваме протестиращите студенти и техните преподаватели. Те протестират наравно с всички останали и без тях те не биха могли да продължат в борбата си. Те трябва да бъдат подкрепени. И аз съм убеден, че няма да останат сами.

Защото нашата борба е обща и свята, а нейното име е България.

Продължаваме

Аз ще продължа да се боря, защото искам един ден да се изправя пред децата си и да им кажа, че те днес живеят добре, защото преди години, през 2013-та, а може би и 2014 г., аз и още хиляди хора сме излизали по площадите, окупирали сме университетите, понесли сме удари от много страни, но въпреки това сме успели да осигурим по-добро бъдеще за нас и поколенията след нас. Че сме изпълнили гражданския си дълг, а и нещо повече.

Именно сега е моментът да осъзнаем, че протестът ни вече е успял и всеки един ден успехът му става още по-голям. И че колкото по-постоянни сме, колкото по-категорични и безкомпромисни сме, толкова повече доказваме пред света, че народът ни не спи, той е по-буден от всякога и търси възмездие. Търси това, което му се полага от собствената му над 13-вековна история, пълна с блестящи моменти и велики владетели. Нека докажем, че можем да имаме такива и днес!

Статията е публикувана в извънредния брой на вестник #Протест

3 thoughts on “Шоуто трябва да продължи

  • 28.12.2013 at 19:58
    Permalink

    Мисля, че не е нужно Гражданското общество, постоянно да е готово да излиза на протести. Много по добре е Гражданското общество, да има представители в парламента, които да имат правото да отзоват депутати, министри, съдии и прокурори, както и общински съветници. Ако те бъдат хванати във връзки с мафията, или с олигарси, или проявяват корупционни практики, да бъдат отзовани. Това право да бъде дадено на Четвърта гражданска контролна власт, която да бъде конституирана в Народното събрание, и която да се избира пряко и мажоритарно от гражданите, без намеса на партиите. Това може да стане само с Велико народно събрание и нова Конституция. Така юридически ще се установи власт на гражданите, на Гражданското общество, и гражданите законно , юридически, ще са суверен в обществото. Разбира се партии ще има, като ще са три – с ляво, център и десни идеологии, и изборите ще са със смесена система, като депутати ще се избират от гражданите, но предложени от партиите. Граждани са всички хора в обществото, но всеки гражданин ще гласува според своите убеждения, за партиите и кандидатите им.. А в Гражданското общество са всички граждани с леви, десни и центристки разбирания. Затова гражданите трябва да се обединяват, независимо дали са с десни, леви или центристки разбирания в Гражданско общество. Защото основния въпрос, който стои в обществото е : Кой е суверена? Гражданите – или политическата класа, от всички партии, която се само възпроизвежда във властта и към нея са се присламчили мафията и олигарсите – монополисти?.Тези хора от политическата класа, не искат власт на гражданите, а искат да са вечно във властта и да властват, от която власт черпят всички сокове на труда на гражданите и ги споделят с мафията и олигарсите – монополисти, а гражданите живеят в мизерия. Затова политическата класа постоянно разделя гражданите, насажда омраза между тях, като публично политиците се карат по медиите и от трибуната на парламента,, а когато никой не ги гледа, политиците си пият кафето заедно. Нека не се хващаме на хитростите на политиците и затова: Оставка!

    Reply
  • 28.12.2013 at 20:29
    Permalink

    Искам да допълня, че това, което пиша в началото на постинга за Гражданското общество е за в бъдещето, и като кауза на гражданите и Ранобудните студенти, а всичко,. което казва авторът на статията Васил Димитров, е правилно.

    Reply
  • 30.07.2014 at 13:36
    Permalink

    ВИНЕТУ ту идва, ту си отива …..
    Но филмът продължава. Защото ГЕРБ пак си смениха мнението – сега пък нямало да подкрепят актуализацията на бюджета, дори внесената лично от тях промяна !!!
    „БОЙКО Борисов мисли,
    по пет пъти премисля –
    преплитай, Бойко, мислите,
    как да си смениш пистите…….“
    Завой, и пак на 180 градуса. На това мутро-комунистическо ГЕРБаво създание НЕ може да се разчита за нищо !!! Ами ако още вчера набързо бяха му гласували оттегленото предложение ??? НЕ може днес да е така, утре – иначе, или сутрин – по главата, а вечер – във краката. ВОЖД, вожд, ама доста нахален, задръстен и НЕпоследователен !!! БОЙКО трябва пак да препрочете ВИНЕТУ !!! Не може така, „Титане” от Банкя, дори ако още си червен и не си напуснал БКП !!!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.