Робство ли? Не! Просто илюзия

Снимка: Юлиян Собаджиев
Снимка: Юлиян Собаджиев

Веселин Ханджиев

Приятелю, мислил ли си някога какво е тъмнина? Ще ти кажа – тъмнина е просто дума. Дума, която ние хората сме сътворили за да назовем някак си отсъствието на видима светлина. Студ? По същия начин – само думичка, с която назоваваме липсата на топлина. А какво е робство? Дали робство не е просто дума, измислена от хората за да опише липсата на свобода? И, ако е така, тогава има ли робство тук, в България? През 21-ви век?

Не харесвам думата робство. У нас, и особено сред моето и по-предишните поколения, тази дума е тежко обременена от комунистическите учебници по история. Помните ли? Византийско робство, турско робство, фашистко робство и какво ли още не. Така че не, нека просто кажем, че в България свободата е силно застрашена …

Няма роб в историята направил революция. Нито един! Защото, приятели, свободата е състояние на духа човешки. Веднъж прозрял своето нещастие, веднъж прогледнал, робът, дори и окован, вече е свободен. Остава му единствено да се отърси от веригите, които го препъват. Но има и други окови, по-ужасни и от най-здравите решетки, по-ефективни и от най-тежките вериги. Те са невидими, и държат в своята хватка не тялото, а душата – създавайки илюзия на роба, че е свободен.

Илюзията на Избора

Представете си малко, тихо градче в северна България, разтърсвано единствено от гуляите на местната мутра. Представете си човекът на средна възраст и неговият живот там. Къде може да работи? Има две фабрики – едната на кмета, другата на сина му. Има и три магазинчета, където работници не се търсят, защото в тях хората не пазаруват, а броят стотинки за да оцелеят. Има и един автосервиз, който за последен път е бил отворен целодневно по времето на новите москвичи. Какъв е изборът на тези хора? Могат ли да протестират? Пред кого? Пред кмета?? Че нали утре остават без работа и без жалкото подаяние наречено заплата.

О, тези хора имат избор, но той е илюзорен. Да водят съществувание на ръба на оцеляването там, на село, или да отидат в големия град. Където на никой за нищо не са нужни, и където пак ще трябва да се молят за стотинки. А пък там, представете си пенсионера от крайния квартал. Единственият избор, който той има, е в кой от лъскавите офиси на Монополиста да си плати за услугите – ток, вода, парно. Илюзия! Вместо да създаде конкурентна среда, като предпоставка за разбиване на монополите, правителството тегли нови и нови заеми за да ги подхранва илюзията.

Илюзията на Словото

Има такава класация – свобода на медиите. България се срина от 35-то място в света през 2003-та до 87-мо тази година. Ако числата нищо не ви говорят сами по себе си, ще ви кажа само, че това е катастрофална разлика! Например, в момента пред нас по свобода на печата, се нареждат страни като Косово и Гвинея! Направете си изводите сами, и винаги когато си пускате вечерните новини имайте едно на ум – може би ви лъжат?

Пътят надолу е ясен. С годините мафията, сраснала се с властта, изкупуваше вестници, телевизии, интернет сайтове, рекламни агенции, и т.н. В един момент се оказа, че повече от половината медии у нас са пряко или косвено зависими от нея. В резултат от това, когато на булевард „Цариградско Шосе“ излязат тридесет хиляди на протест срещу правителството, на другия ден вие ще прочетете че са били „няколко стотин“, „малобройна група“, „платени лумпени“, „поддръжници на опозицията“, …и всякакви такива глупости, но не и самата истина. Иначе в България има много вестници, повече от достатъчно телевизиони канали, новинарски страници никнат в интернет като гъби. Илюзия …

Илюзията за Защита

Имаме си всичко. И закони, и съд, и полиция, и прокуратура. Ако не варвате, идете и счупете нещо. Или хвърлете домат по парламента. Десет минути по-късно ще пишете обяснения в райнното. Но, откраднете десетки милиони от бюджета под формата на „държавни поръчки“, и ви гарантирам овации на държавно равнище. Понякога имате ли усещането, че основната роля на полицията е да пази управляващите и техния комфорт? Да, точно така, цялата правосъдна и силова система у нас играе по-скоро ролята на надзирател в затвор, отколкото на защитник на естествените и законовите права на гражданите. Тя с готовност ще се намесва до толкова, до колкото шумът от улицата и недоволството от дребната престъпност застрашават комфорта на олигархията. А самата олигархия, е … тя не съществува, нали така?

Илюзиите …

Те са най-коварните окови, защото държат в плен съзнанието на човека. Робът не знае, че е роб! Той не знае, че всичко може (и трябва!) да бъде по-различно, по-добре. Тези невидими окови са стари, много са, и са създавани с десетилетия от една, не много голяма, клика от наследници на БКП и слугите им от ДС. Социалните помощи? Илюзия! Хора, това не са помощи, това са подаяния! Не може да има социална политика в държава, където един глас на изборите струва тройка с гарнитура и бутилка бира. Илюзия за образование, излюзия за култура (чалгата не е култура!), излюзия за прогрес (call-центровете не са индустрия!), излюзия за Европа (Халкидики не е на Ривиерата!), илюзия за свобода. А напоследък виждаме и как управниците създават, буквално пред очите ни, поредните фалшиви истини – илюзията за народа, който ги подкрепя, и илюзията за морал – въдворена в марионетката Бареков!

Но, приятели, нищо не е загубено! Всички тези илюзии ще се изпарят в рамките на дни и часове, но само ако успеем да се преборим с тяхната царица – Илюзията, че винаги ще бъде същото!

Публикувано в брой 15-ти на вестник #Протест

One thought on “Робство ли? Не! Просто илюзия

  • 14.11.2013 at 12:43
    Permalink

    Браво !

    Сме Българ(к)и !!
    И ! – La Noblesse Oblige !!!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.