Разказът на Драган Илиев за арестуването му

Снимка: Протестна мрежа
Снимка: Протестна мрежа

Това е разказът на Драган Илиев, арестуван на 09.10.2013г. и обвинен в „хулиганство, извършено с особена дързост“. Причината – отнета каска на полицайка, която той се опитва да върне. Публикуваме го с неговото разрешение и без редакция.

На 09.10.2013 по време на шествието против правителството на Премиера Пламен Орешарски, движението зави надясно по улица “6-ти септември”. В предната част на шествието имаше 3 униформени служители – 1 жена с каска, 1 лек униформен и един тежък (облечен в протектори) униформен служител. Служителката беше влязла в схватка с един цивилен възрастен гражданин и налагайки и дърпайки го (по-скоро влачейки го) изкрещя “ей сега ще видиш ти” и си хвърли каската на земята, при което продължи да го респектира.

Каската падна на 2 метра фронтално от мен и аз отидох и я вдигнах, като я държах с 2 ръце, стоейки. В следващия момент служителката се обърна към мен и крещейки „върни ми каската” се засили срещу мен и ме блъсна, при което аз отговорих , че „съм мирен протестиращ и съм взел каската с интенцията да я върна”. На репликата ми полицайката отвърна: “НЕ, върни ми каската” при което аз повторих: „Спокойно, връщам я мирно, не съм искал да я открадна или да наруша цялостта й, а само да я върна”. Тогава дойдоха и другите двама униформени, които започнаха да ме блъскат вкупом и тримата. Блъскайки ме наляво-надясно, аз отново за трети път повторих: „Мирен протестиращ съм, интенцията ми е да върна каската, не да нарушавам общественият ред.”

Не съм приложил физически контакт с никой от полицаите, докато те от своя страна бяха на ‘фул-контакт’. При тези мои думи аз вече бях предал лично каската в ръцете на служителката, изцяло според първоначалната ми интенция. Служителите отхлабиха хватката, а другите протестиращи ме отделиха. Аз излязох от шествието, буквално огорчен и съмняващ се в правотата на органите, както и в правилността на тяхната методология.

След като продължих сам по булевард „Цар Освободител”, аз се срещнах с Петър, мой приятел и познат. С него имах среща да му дам един буркан с домашна лютеница и един празен буркан, в който да ми сипе домашен пчелен мед. След като му казах, че нося лютеницата и празния буркан, заедно се запътихме към една денонощна закусвалня да си купим АЙРАН. Връщайки се от съответното заведение, отново по същият път – по „Шишман” към паметника на Цар Освободител, един служебен автомобил на МВР ни спря за проверка на личните документи и обиск с думите: „Давайте документи, иначе ви задържаме”!

Ние, разбира се, предадохме своите лични документи и участвахме напълно кооперативно в обиска от страна на органите на реда. След това бяхме повикани на отсрещния тротоар от страната на хотел „Радисън” и там ни беше направена справка. След 15-минутна справка, бяхме обградени от 7 или повече служители, които ни сложиха ограничаващи помощни средства, в случая белезници, като ни беше известено, че ни задържат. На въпросът ни, „на какво основание ни задържате?”, трима от 7-те служители отговориха „ей, сега ще видите защо”! Бяхме откарани в 1-во Районно Полицейско Управление, гр. София, като първоначалното обвинение и към двама ни беше „хулиганство”. След провеждане на съответните процедури в Управлението и след като се видяхме с адвоката ни, Петър беше освободен след 3 ч. сутринта, без да му се обясни защо сега го пускат, без каквито и да било подробности. Аз останах в Управлението.

Социалният ми статут е ‘неженен’. Родителите ми починаха и живея заедно с брат ми, за когото се грижа. Той е 100% нетрудоспособен инвалидизиран гражданин вследствие на епилепсия, който трябва да приема Трилептал, Ламиктал и Диазепам на дневен принцип. На въпроса кога ще бъда освободен, с цел завръщането ми вкъщи за даване на лекарствата на брат ми, дежурният инспектор, работещ по моят случай ми обясни, че ще бъда освободен сутринта в 8 ч. Когато попитах към 8 ч. сутринта, кога ще бъда освободен, инспектора си погледна часовника и ми даде отговора: „Осем без пет е.” По-късното обвинение в дързък грабеж е натоварено сутринта на 10.10.2013, без моето знание, като на въпросите ми защо процедурите се бавят и защо все още съм държан, отговорите бяха уклончиви, с лека шеговита нотка и изключително неохотни. „Шшшт, тихо, тихо.”

Не съм създавал никакви неудобства на служителите в управлението, като съм спазвал точно и кооперативно всяко тяхно разпореждане.
Обвинен съм в Дързък грабеж и хулиганство, абсолютно недопустими и невъзможни предвид изградената в мен психологическа нагласа. Присъдата може да бъде от 3 до 5 години.

На излизане от 1-во РПУ аз бях уведомен от изключително много граждани, че въпросната служителка – главно действащо лице в тази ситуация, е имала и други провинения и физически атаки спрямо цивилни граждани. Например късане на сутиена на гражданка, открита физическа конфронтация спрямо възрастния човек и спрямо мен.

Като кооперативен и деен член на обществото, аз съм възмутен от повдигнатите обвинения.

Аз съм този, който върна лично каската в ръцете на служителите. Не звучи ли малко пресилено? Цялото това нападение, цялото това обвинение. Човекът, който е буден, социален индивид, връща каската на служителката и след това е задържан за грабеж и хулиганство?

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.