Протест, преподаватели, провокации и ранобудни студенти

Снимка: Тихомира Методиева
Снимка: Тихомира Методиева

Жюстин Томс

Дните започнаха да се търкалят още по-бързо. Студентите се вдигнаха. И няма какво да се лъжем – вдъхнаха нов живот на протеста. В 134-тия ден от началото му. Тъкмо бяхме започнали да се питаме – къде са? Тъкмо си мислехме, че напълно сме ги изгубили. Между мечтите за спасителката-чужбина, заведенията и безхаберието.

Студентите се събудиха. Нарекоха себе си „ранобудни“. И взеха нужните мерки гласът им да бъде чут. След два дена окупация на най-голямата аудитория 272 в Университета, на третия ден цялата сграда на Ректората осъмна заключена отвътре. В началото една шепа хора, с всеки изминал ден студентите ставаха повече и повече. Разбира се, както и можеше да се очаква, още първата нощ започнаха провокациите – опити за проникване в сградата, окачване на неграмотно написани плакати с цел да се дискредитират студентите. В неделя провокациите продължиха – предвождани от депутата от БСП Борис Цветков младежи с бръснати глави се опитаха да влязат в сградата, счупиха прозорци, плашеха, удряйки по вратата. В същото време журналисти от присъстващата телевизия на Атака късаха плакатите и декларациите на студентите, окачени пред входа откъм двора. Скандално, брутално, безцеремонно. Случващото се за минути събра множество граждани пред двора на Ректората, дошли да защитят студентите. Разбира се, след макар и доста позакъснялата намеса на полицията и активност от страна на самите студенти, провокаторите бяха изведени. И окупацията продължи.

От прозорците на СУ студентите провесиха надписи: „Окупация“, „Не сме платени – държавна поръчка сме“, „Желязото се кове, докато е студентско“.

Своеобразна кулминация бе в понеделник, когато за 14 ч. бе свикан Академически съвет в СУ със задача да реши статута на студентската окупация. Новината мотивира задвижването на друг уникален процес – обединяване на свободомислещите преподаватели от ВУЗ-ове от цялата страна. Само в рамките на уикенда над 250 преподаватели се организираха и излязоха с декларация в подкрепа на студентите, насочена именно към Академическия съвет на СУ. Подписи продължават да се събират и до днес, като все повече и повече преподаватели се включват в подкрепа на студентската окупация. Около час преди Съвета в двора на Ректората се събраха около 60 преподаватели, сред които много доценти и професори. Те застанаха в шпалир пред входа на сградата, за да посрещнат членовете на Съвета. Държаха в ръцете си плакати с еднозначно послание „България цяла сега вази гледа“, а при преминаване на хората от Съвета, скандираха „Подкрепете студентите!“. Проф. Цочо Бояджиев прочете декларацията от страна на преподавателите в подкрепа на окупацията.

След дълго заседание, обсебено от силно напрежение във въздуха на Ректората, Академическият съвет излезе с решение. Ректорът проф. Иван Илчев съобщи становището – Съветът подкрепя моралните искания на студентите, но ги кани да прекратят окупацията и да намерят друга форма на протест. Гласувалите „за“ това решение са 37, а „против“ – 2: деканът на Историческия факултет Пламен Митев и докторантът от Физическия факултет Генко Генов. Студентите и насъбралото се мнозинство граждани приеха решението с викове „Оставка!“. Това бе звучен шамар за всички ни, но като че можехме да очакваме друго в създалата се ситуация… Вечерта шествието се събра отново пред Софийския университет и хиляди се стекоха в подкрепа. Някои носиха своите дипломи, върху които бяха поставили надпис „СРАМ“.

Добрата новина е, че въпреки провокациите, въпреки решението на Академическия съвет, студентите продължават. Твърдо решени са да устоят. Стават все по-многобройни. След нощните провокации граждани организират нощен патрул, за да пазят сградата. Други носят храна и вода на студентите, одеяла, спални чували, лекарства. 24-часова библиотека отвори врати в Ректората, хора даряват книги.

Какво се случи нататък ли? Присъединиха се много други учебни заведения – НБУ, НАТФИЗ, УНСС, Пловдивски университет, Велико Търново, Бургас, Благоевград, Русе… Към преподавателите се присъединиха и учените от БАН с призива „Децата ни… децата ни… те ще умият срама от лицата ни!“. Продължава присъединяването на различни общности със символични стачки, блокиране на транспортни артерии, артистични изпълнения.

Разбира се, абсурдите продължиха. Но безспорно първо място държи безумното изказване на ректора на УНСС проф. Стати Статев: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си“.

Случващото се е изумително, уникално по своя мащаб, сила и потенциал. Въпреки опитите на жълтите медии да компрометират студентите и преподавателите, застанали зад тях, изходът от борбата е ясен и решимостта на цялото общество да доведе нещата до край този път е огромна. Няма равнодушни. Студентите се събудиха и вдъхнаха нов живот на протеста срещу правителството „Орешарски“ и абсолютно неработещото в името на България 42-ро Народно събрание. Студентите бяха с нас на площада от ден първи. Но никога така категорични и единни, както сега. И някак съвсем навреме. И някак съвсем искрено, както отива на младостта им. И някак съвсем закономерно, защото не само бъдещето на България е в техни ръце, а и настоящето.

Единственият изход от тези абсурдни и най-черни месеци в родната ни история е незабавна оставка. Време е.

Публикувано в брой 14-ти на вестник #Протест

One thought on “Протест, преподаватели, провокации и ранобудни студенти

  • 14.11.2013 at 15:25
    Permalink

    Към софиянци.
    Не оставяйте децата (студентите )сами.
    Те желаят същото като Вас.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.