Относно поисканите от Президента и скоропостижно изтеглени законодателни промени от служебния кабинет
Във връзка с набързо предложените и също така набързо изтеглени предложения за промени в Закона за българското гражданство, и особено в частта им свързана с промяна в Закона за политическите партии и Изборния кодекс, Протестна Мрежа изразява следното становище:
Преди всичко, искаме остро да напомним на Президента Радев, че България не е президентска, а парламентарна република. Да „поръчва“ на служебното правителство подобни законопроекти не е нищо по-малко от злоупотреба с власт и принизяване на служебния премиер и министри до пощальони с министерски портфейли на височайшата президентска воля. Това няма как да кореспондира с неговите претенции да бъде адекватен държавен глава и е един от основните похвати на задкулисието. Това е безпардонно заобикаляне на Конституцията, защото Президента всъщност няма право на законодателни инициативи. Същата тази Конституция, която г-н Радев се е клел да изпълнява.
1. Изразяваме принципното си несъгласие служебен кабинет да се ангажира с предлагането на такива отговорни законодателни промени. По дефиниция, мандатът на служебното правителство е ограничен, както по цели, така и по време. Този мандат се осъществява при отсъствието на действащ законодателен орган. Следващото народно събрание не се ангажира по никакъв начин да разглежда изработени от служебния кабинет законопроекти. Нито назначеният нов Министерски съвет ще е длъжен да ги припознава и внася като свои. В този смисъл законодателната инициатива на служебния кабинет би следвало да е крайно ограничена. От друга страна буди сериозно недоумение как за краткото време на управлението си и предвид далеч по-важните задачи пред себе си, служебното правителство е успяло да изготви законопроекта, да оцени въздействието на мерките и не на последно място – да ги осмисли за себе си като наложителност и ефективност. Оставя се впечатлението за пробутване на нечии интереси, а резултатът от тази прибързаност е една недомислица, пълна с бели петна, неясноти и откровено противоречащи на правото и европейските ценности норми.
Хабенето на политическа, експертна и гражданска енергия в ялови действия, без зад тяха да стои политически мандат, е упражнение с предизвестен край, което по своята същност представлява надхвърляне на мандата на назначеното от Президента правителство.
2. Законопроектът е придружен от „Частична оценка на въздействието“, която няма нищо общо с изискванията за оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове. Тя представлява само една формална декларация, в която по никакъв начин не е обоснована необходимостта от предлаганите промени и цялостното им въздействие върху нормативната среда, икономиката, обществото, правния мир и бъдещото развитие на държавата.
По-конкретно: в т.н. „Частична оценка“ е записано: Т. 2 Промени по отношение на останалите закони – “ … Предлаганите изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) имат за цел гарантирането на суверенитета на Република България при провеждането на избори“. Къде и как и по какъв начин, към настоящия момент е установена заплаха за суверенитета на България в резултат от проведените от настощятото служебно правителство предсрочни парламентарни избори? Какъв е нейния характер, естество и степен на въздействие, така че да пораждат необходимостта от предложените законодателни промени? Досегашните нормативни актове и правомощия на изпълнителна и съдебна власт не са ли в състояние да превенират тази заплаха, как точно е измерена тя – количествено и как конкретните промени ще я пресекат и ще защитят държавния суверенитет? Серия от въпроси, на които нито публикуваните Мотиви, нито т.н. „Частична оценка“, а още по-малко предложените законодателни промени дават отговор.
Нещо повече, що се отнася до най-активно дискутираната и с най-голямо въздействие промяна предлагана в законопроекта – тази за въвеждането на уседналост за президентски и парламентарни избори – за нея няма нито една дума! Нека не забравяме, че се предлагат промени, които засягат правото на глас на стотици хиляди български граждани!
С промените в 1. В чл. 57, създаването на чл., 137а, 145а, 155а се разширяват възможностите за заличаване на партии, коалиции и инициативни комитети във връзка със „системното нарушаване на с член 182, ал. 5“, без в никъде да бъде описано какво представлява „системно нарушение“. Нито е изяснено какви административни и процесуални действия следва да се извършат, за да бъде безспорно доказано. Наред с това се разширяват правомощията на прокуратурата, която мотивира и отправя предложения за заличаване не към съдебна инстанция, а към изборната администрация. ЦИК, макар и постоянно действащ орган и избирателните комисии, се формират след избор на представители, излъчени от действащото Народно събрание и по споразумение на парламентарно представените политически сили. Както поради липсата на ясна дефиниция за „системно нарушение“, така и заради кратките срокове в които се провеждат изборите, тези промени могат да се използват за ограничаване на участието на политически партии, коалиции и инициативни комитети в изборите и пряка политическа разправа и отстраняване на конкуренти в изборния процес. Могат да бъдат злоупотребени и за ограничаване на правото на избор на българските граждани. Всичко това може да предпостави условия за конфликти, разделение и противопоставяне на обществени групи с непредвидими последствия.
С промените в чл. 167, ал. 3 и 4 , чл. 243 и чл. 307, в които се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“ се въвежда принципа за „уседналост“, който ограничава избирателните права на българските граждани за избор на президент и народни представители, за лица които през последната една година са пребивавали в страната не по-малко от три месеца.
Ограничението засяга всички български граждани – независимо дали се намират в държави от Европейския съюз или извън него. Без значение е дали са само български граждани, които работят или учат в чужбина или са такива, придобили двойно гражданство. Без значение е дали са част от исторически български общности или са „нова емиграция“. Всички те са поставени под общ знаменател и правото им да участват активно в изборния процес се отнема.
Ако подобна нова норма за националните избори бъде приета, ние ще апелираме за сезиране и произнасяне от страна на Конституционния съд, дори при наличието на тълкувания че е конституционно допустима. Защото предложенията всъщност представляват пълна абдикация на държавата по отношение на правата на българските граждани в чужбина. Те ще доведат до нарушаване на редица исторически, културни, икономически и родови връзки между нашите сънародници в чужбина и Родината. Тези предложения са пряко посегателство върху правото на българите на труд, свободното придвижване на хора и капитали, удар по демографското, социално-икономическото и цивилизационно бъдеще на страната.
Само от такава гледна точка, отсъствието на оценка на въздействието на предложената норма изглежда съвсем логично и разбираемо, защото:
1. Чрез въвеждането на промените, ученици придобили избирателно право както и студенти, обучаващи се в чужбина, губят избирателните си права. За да ги консумират, ще им се наложи да оскъпят неимоверно своята издръжка с необходимостта от чести и дълги пътувания в страната, които да покрият тримесечния изискуем период за уседналост – действие което демотивира гражданското участие на младите хора в изборния процес, показва нихилистично отношение на държавата към тях, като нейно бъдеще и стимулира тяхното трайно и необратимо откъсване от държавата-майка и превръщането им в невъзвращенци;
2. За всички онези български граждани, които работят в чужбина – за всякакъв друг вид труд с изключение на сезонна заетост, се елиминира напълно правото им да участват в изборния процес, още повече че по действащия Изборен кодекс, това дори е задължение. За тях става абсолютно невъзможно да покрият изискуемите три месеца, поради факта, че в никоя държава по света, дори при най-доброто желание и мотивация от страна на гражданите да преодолеят пречките, които собствената държава им налага, то няма такъв работодател, който да пусне своите служители в отпуск от минимум три месеца, през които служителят му да пребивава в България. Т.е. изборът за тези хора е дали да оставят себе си, своите семейства, своите роднини в България без препитание, бъдеще, развитие и издръжка, за да изпълнат законовото си задължение и конституционното си право да изберат своите народни представители и държавен глава. Резултатът, който ще бъде постигнат е ясен и без небходимостта от сложни оценки за въздействието – разочарование, обида, невъзвращенство!
3. Български граждани от исторически общности – в публичното пространство политиците често обичат да говорят и манифестират, че „България граничи със себе си“. Историческите общности от наши сънародници, останали извън пределите на държавата са изключително важни. Една от основните функции на българската държава е да се грижи за поддържането на тяхната идентичност, български език, култура, права в държавата, в която се намират. Защото те са естествен източник и проводник на общите ни интереси като българи. И са едно желано решение преодоляване на демографска криза, попълването на работни места и други тежки национални проблеми. В не малко случаи тези хора са подтиснати да изявяват българското си самосъзнание и са обект на различни форми на асимилация. Как точно ще могат да чувстват своята принадлежност и отношение към България, при условие, че след като са изминали цялата процедура да изяват, манифестират своето българско самосъзнание и да получат българско гражданство ще им се налага да пребивават по три месеца в България, за да могат да участват в избори? Как да изберат народни представители, които формират политиките по отношение към тях, или президент, който в качеството си на държавен глава да представлява техните интереси, вкл. и пред държавата, в която са родени и живеят? Кой ще финансира този престой, откъсване от работа, семейство и среда за такъв дълъг период от време. И как ще повлияе това на усещането им, че България ги желае и припознава? Дали това няма да налее вода в мелницата на призоваващите ги да се откажат от своя произход и връзки със старата си родина, която ги лишава от основно гражданско право? Отговор на тези въпроси, предложеният законопроект не дава, защото те изглежда са риторични!
4. Български граждани с двойно гражданство в държави, членки на Европейския съюз – ограничаването на избирателните права по отношение на тази не малка група от български граждани, освен гореизложеното, добавя и допълнителен, много ясен сигнал за овластена антиевропейска политика и промени на българската външнополитическа ориентация. Тези промени са в разрез с цивилизационния избор на българските граждани, в неясни и несанкционирани от него посоки. Наред с това, откъсването им от участие в българския политически процес и влиянието им като избиратели в него ще доведе до допълнителна маргинализация на България и устойчивото и задържане в „задния двор“ на Европейския съюз. Там, където българските политици старателно ни държат от момента на членството ни в съюза и вероятно искайки да задълбочат това разделение с цел изобщо да ни откъснат от него. Да се откажеш от европейските си граждани и тяхното активно участие и съпричастност към България е недалновидно и безотговорно. В същото време, да разчиташ на тях за осъществяване на връзки, влияние, инвестиции, а и пряко да ползваш изработените от тях средства през европейските фондове е недостойно тарикатство, байганьовщина и сиромахилство.
5. Български граждани с двойно гражданство, в държави извън Европейският съюз – едва ли има българин по света и у нас, който да не разбира истинската мотивация и истинското въздействие, което се търси с тези промени – да се ограничи правото на турски граждани с българско гражданство да гласуват. Страхливото и мимикриране зад фрази като „заплаха за суверенитета“ и „изравняване на условията за участие в изборите, спрямо местните и тези за Европейски парламент“ показва абсолютната импотентност на служебния кабинет и мотивиралите го да създаде този закон. Показва неумението на цялата политическа класа през годините да реши този въпрос с нормални дипломатически и нормативни решения. Показва неспособност на държавата да провежда адекватни политики с тази общност и дори да организира избори в рамките и. Свидетели сме на антинационално поведение на абсолютно всички политически сили, които гледат на българските граждани като на електорални единици и електорални масиви, чиято единствена функция е да им обезпечи даден брой мандати, или да лиши политическия опонент от такива. Много по-лесно е да допуснеш в България съществуването на партии на етническа и верска основа, нещо забранено от Конституцията, отколкото да обезпечиш нормално отношение на държавата с нейните граждани и отстояването на техните права и интереси, независимо къде се намират те. Няма общност – няма проблем, а че с това решение се унищожават връзките на хиляди почтени граждани, обичащи и даващи принос за България в САЩ, Латинска америка, Канада, Австралия, вкл. и в Турция и в много други страни, явно това не вълнува нито служебния кабинет, нито професора по право, който го оглавява, още по-малко назначилия го президент.
И за финал, нека в патриотичния плам, който стана мода и извинение за държавническа некадърност напоследък, не забравяме, че приносът на Джон Атанасов, д-р Петър Берон, братя Христо и Евлоги Георгиеви, Асен Йорданов, Карл Джераси, Елиас Канети и много, много други, за България и света е по-значим от този на всички днешни политици и министри, които искат да отродят българите в чужбина и техните наследници от родината им.
