Приказка за въртележката
Георги Илиев
Имало едно време една въртележка. Тя била гордостта на най-прекрасния град на света. Била стара почти колкото виенското колело, в което се превръщала понякога, за да издигне возещите се високо над останалите, но била добре поддържана, защото всички в града давали мило и драго за нея.
В началото дълго време била едноцветна, но с напредване на технологиите и увеличаване на възможностите хората в града решили да я пребоядисват поне веднъж на четири години, а го правили понякога и по-често…
И докато я пребоядисвали и й се любували, им направило впечатление, че на въртележката се возят само децата на точно определени хора. Това ядосвало гражданите и те на няколко пъти се разбунтували, но бунтовете отминавали и уж се качвали „деца от народа“, а все се оказвали деца на децата, които са се возили преди…
Приказката още се пише…
Ние я пишем…
А
Публикувано в брой 12-ти на вестник #Протест
Така е – 23 години гледаме „въртележки“ вместо промяна. Нищо няма да „прочистим“ и „изградим“, докато решават ТЕ. Сами няма да се „прочистят“, нито ще изградят „адекватно и ефективно“ управление. Това е заблуда. Стъпка Първа е ПЪЛЕН контрол на всички граждани на РБ върху ЦЯЛОТО публично управление на РБ с ВСИЧКИ възможни права за пряко решаващо участие във ВСИЧКИ власти, вкл. „четвъртата“ – БНТ и БНР. Вземат се с превземане на законодателната власт с граждански кандидати, подписали пред ПОВСЕМЕСТНИ граждански събрания във всяка секция да ни дадат ВЕДНАГА след изборите тези права. Умните помагат – гражданите решават. Без пряк контрол на гражданите всякви „реформатори“ са нова пионерска смяна.