Политика и обещания на един отиващ си кабинет

Снимка: Васил Гарнизов
Снимка: Васил Гарнизов

Михаела Лазарова

/Статията е публикувана в брой 9 на Вестник #Протест/

Според предизборната платформа на БСП всички ще заживеем богато и щастливо, на гърба на държавата. Работа и помощи ще има за всички от сърце. Впоследствие тези им обещания претърпяха промяна, тъй като „управлението в коалиция я предполага“. И се роди Планът „Орешарски“ – със срокове и гръмки планове за просперитет на нацията.

Първата точка със срок 30.09.2013 г. е: „Анализ и информация за всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки“ от главата „Борба с монополите“. Факт е, че 2% от фирмите са спечелили 98% от обществените поръчки. Има информация, че тече такъв анализ, обявени бяха имената на фирмите, но оповестени резултати за момента няма. Кабинетът заяви, че ще нанесе промени в Закона за обществените поръчки с краен срок 31.10.2013 г. Законопроектът е внесен на 20 септември тази година. Но въпреки обявените намерения да се осигурят възможности за допускане на повече кандидати и ограничаване достъпа на офшорни фирми до публични ресурси, приоритътет все още не е станал реалност. В отчета си за първите 100 дни кабинетът е посочил като резултат:

„Ограничаване на възможностите за корупция, стопиране на монополизма в обществените поръчки, гарантиране правата на малките фирми при кандидатстване, прозрачност на целия процес, намаляване на бюрокрацията“. Но дали тези неща са осъществени на практика, или остават само на хартия? Конкретни данни и цифри липсват.

Самият Орешарски призна, че нищо не е постигнато в борбата с монополите, която също беше споменавана често като една от първите задачи на правителството. Оправда се, че 100 дни са недостатъчно време за предприемане на действия в тази област. Но за сметка на това великодушно бе намален с 5% токът на домакинствата. Защо обаче те получиха по-високи сметки и заваляха жалби? Самата цена на електрическата енергия намаля, не с пълни 5%, което е една минимална сума на фона на останалите компоненти, които се оказаха завишени. И след актуализацията потребителите получиха по-високи фактури.

Друга точка от плана със срок края на месец септември е: „Задължителна оценка на въздействието на всички промени и нови законови и подзаконови нормативни актове относно ефекта върху малки и средни предприятия“. Правителството прие два пакета от мерки за облекчаване административната тежест за малкия и среден бизнес (МСБ), които предвиждат промени в редица закони и наредби. Какво обаче е посочено като резултат в отчета на кабинета – „Намаляването на административната тежест ще подпомогне най-вече малките и средните предприятия, както и гражданите, ще насърчи инвестициите и ще доведе до по-голяма ефективност на администрацията“. Констатация преди предприето действие. Отново липса на всякаква информация кои от тези мерки са влезли в сила, макар те да са взети след редица срещи с представители на МСБ и тяхното влияние би трябвало да е предвидено и съобразено след съответния анализ.

Какво предприе правителството до момента в областта на заетостта, социалните плащания, данъчните облекчения и задължения? Увеличи се обезщетението за отглеждане на дете до 2 години. Нарастна и еднократната помощ за първокласниците. Замразява се възрастта за пенсиониране при очевиден неминуем бъдещ колапс на пенсионната система, за което алармира и Световната банка. Всяко замразяване на възрастта на този етап води до бъдещ недостиг на средства за изплащането на пенсиите – през следващата година те ще се увеличат с още 87 млн. лв. Запазва се данъкът върху лихвите на депозитите въпреки анонсираната му отмяна. За пореден път се отлага увеличението на минималната работна заплата и никой в кабинета не се ангажира с конкретна прогноза кога ще стане това, нито пък за резултата от евентуалното й увеличение – свиване на работните места в дългосрочен план. Говори се за отпадане на данъчните облекчения за млади семейства с ипотечен кредит – досега то засягаше млади семейства до 35 години, изплащащи ипотека върху обитаваното от тях жилище, и ако то е единствено. Друга тема, отново в обхвата на Закона за облагане доходите на физически лица (ЗОДФЛ) – какви да са ставките за данъка общ доход. В предизборната платформа на БСП бе посочено:

От 2014 г. въвеждаме:
– Нулев данък за доходи в размера на минималната работна заплата;
– Запазваме 10% ставка за облагане на доходите над минималната работна заплата до 4 500 лв.;
– 20% ставка за частта от доходите над 4 500 лв.

Все още няма предприети мерки. С гръмки изявления бяха възстановени разговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, прекратени през мандата на миналото правителство. На този етап обаче те имат чисто информативен характер поради резервите на синдикатите и работодателите или откровеното им несъгласие по всички поставени въпроси – от необлагаемия минимум през минималната работна заплата до отпадането на преференциите за младите семейства. Има сериозни опасения, че по-високата ставка за по-високите доходи от своя страна ще доведе до укриването им и увеличаване дела на сивата икономика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.