Площадът без цензура

Снимка: Васил Гарнизов
Снимка: Васил Гарнизов

От първо лице онова, което телевизиите не показаха

Жюстин Томс

Ден 150

10 ноември 2013 г. – един голям ден, който не видяхте по телевизията

Десети ноември бе голям ден. Не, не говоря за 1989-та. Говоря за 2013-та. И да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. Ако не си бил там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

Ден 150 от протестите. Ден 18 от окупацията на Ректората от студентите. Всеки би предположил, че енергията ни е свършила. Че сме се сдухали, уморили, предали. Е, да, ама не, както навремето казваше Петко Бочаров. Тук сме. Много сме. Силни сме.

Всеки ден, в който нямаме ОСТАВКА, ни прави по-силни, по-решени, по-безкомпромисни. Защото битката е за МОРАЛ и за нищо друго.

Междувременно депутатът, който размахваше среден пръст от колата си пред парламента, нарече студентите „малки изродчета“. Ректор ги насърчи да емигрират. Друг ректор ги заключва като затворници. Лидерът на ПЕС манипулира историята и заявява, че студентските протести в миналото са довели до краха на държавата.

Кратка хроника:

Около 10:30 часа започнаха да се събират хора около Ректората. В 11 часа, въпреки наличието на доста полицаи, кръстовището бе блокирано. Събираха се още и още хора и в пика достигнаха между 15 и 20 000 души. В 11:30 часа преподавателите се събраха пред стълбите на Ректората и прочетоха реч. Около 12 часа излязоха студентите и последователно говориха представители на различни университети от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. След това шествието пое към Министерски съвет. Символично там студентите приеха оставката на г-н Орешарски и освободиха България от оковите. Шествието продължи по „Дондуков“, „Раковски“ и достигна Парламента. Там напрежението се повиши. Разноцветни балони захвърчаха към полицаите. Мнозина се хвърлиха върху огражденията. Хората викаха „пазите престъпници“, „оставка“, а студентите пееха „кой, кой, кой?“. Шествието продължи към Ректората. Студенти от Музикалната академия изсвириха „Одата на радостта“, а след това всички заедно изпяха химна на България.

Присъстващите телевизионни камери на националната телевизия решиха, че това не е важен момент, и не го заснеха дори.

Шествието продължи към Орлов мост, Плиска, парк-хотел „Москва“, като изчака г-н Станишев, който по това време бе на гости в студиото на Кеворкян. Дългият ден завърши с голям концерт.

Ден 152

Денят беше дълъг. Тежък. Тъжен и обнадеждаващ.

Сутринта пред НС имаше малцина. Шумни, както винаги. В 10:30 часа дойдоха студентите. Около 600-700 души. Решителни. Със знамена и с песен. После денят се разгърна около Парламента, смеси се с много полиция, жандармерия, каски, палки, бой, кръв. Жестокост. Низост. Поне 5 000 около безкрайно разтегнатия кордон между МС, „Оборище“, „Дондуков“, Ректората. Изнизващи се като мишки политици. Летящи яйца и домати по колите им. Арести на студенти и преподаватели. Бутани и бити журналисти. Още непредизвикана жестокост.

Вечерта протестиращите издърпаха загражденията – символичната стена между мафията и гражданите. Не за да щурмуват сградата на Парламента, както заяви Сергей Станишев, а за да покажат на тези 240 марионетки вътре, че могат да го направят. Стига да решат.

Кой нареди да се бият студентите? Кой нареди хиляди полицаи и жандармеристи да разделят протестиращите на групи и да ги изтласкват до кръстовището на Ректората, където да бъдат обградени и да не могат да се приберат по домовете си, без преди това да запишат личните им данни? Кой нареди да се докара водно оръдие и да изгасят осветлението? Кой нареди да се загради отново Парламента със стоманени заграждения, наподобяващи стена?

„Отец Васил от Железница приличаше на св. Патриарх Евтимий, който упреквал агарянските поробители, че е трябвало да убият първо него, а после Търновските първенци. Така и отец Васил днес молеше полицаите, ако трябва да бият някого, да бият него, а не децата“. – Милена Дойчева

„Идвам си вкъщи след безумен ден. Студентската окупация на Парламента бе брутално смазана от почти цялата налична полицейска сила – полиция, жандармерия, специализирани полицейски сили, мотористи. Огромна част от полицаите бяха с маски, без идентификационни номера, без баджове – напълно анонимни да бият“. – Георги Драганов

Млад човек, около 35-годишен, пита журналиста на Канал 3 в ефир: „Знаете ли накъде ни бута
полицията в момента? Директно към Терминал 2“.

„Тези, които продължават да се правят на „обективни“ и „независими“ в днешния ден, са всъщност необективни и зависими хора. Време е всички да се заявим къде сме и да изберем – зависимостта от мрачното минало или свободата на необремененото бъдеще!“ – Найо Тицин

„Колко ще ни блъскате, бе… до държавната граница ли ще ни блъскате? Тук сме и утре ще сме тук. Ние сме Държавата!“ – Сирма Мишева

„Подготвиха водно оръдие, явно ще се къпем“. – Николай Найденов

„По-добре ужасен край за правителството, отколкото ужасен безкрай!“ – Мария Бояджиева

„От 89-та съм по протести. Такова нещо като сега не съм виждала никога. Тежко оборудвани киборги, без повод, пометоха с щитове и палки хората пред Народното събрание“. – Радина Ралчева

„Днес полицията пребиваше журналисти, граждани, вашите, нашите деца. С изключение на една-две медии и социалните мрежи цялата друга отразяваща кочина продължи да налага информационно затъмнение и да подменя реалността пред очите ни. Както каза Красимира Хаджииванова: „Пуснете си видеото и утре пак си останете вкъщи“. #Оставка“ – Вера Гоцева

Да, телевизиите не отразиха всичко това. Защото в България свободни медии няма.

Статията е публикувана в брой 16-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.