Протестна мрежа се срещна с депутати относно данни за подслушване на протестиращи
Днес представители на Протестна мрежа се срещнаха с Атанас Атанасов, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и член Комисията за контрол на службите, прилагането и използването на СРС и достъпа до трафични данни и Методи Андреев, зам.-председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 43-тото Народно събрание.
Срещата бе продължение на действията на Протестна мрежа, започнати по време на служебния министър на МВР, г-н Бакалов, за установяване на фактите около възможните противоправни действия от страна на МВР, ДАНС и ДАТО спрямо протестиращи срещу кабинета на Пл. Орешарски.
Формален повод за срещата бе изнесената от г-н Атанасов информация за мащабни повече от триста дневни действия за подслушване на протестиращи граждани.
Представители на Протестна мрежа информираха депутатите за известните им факти относно вероятни противозаконни действия на МВР, ДАНС и ДАТО спрямо протестиращите граждани.
Освен това, членовете на Протестна мрежа припомниха на народните представители, че очакват отговор на повдигнатите в техен сигнал въпроси относно възможни нарушения при издаване на допуск за достъп до класифицирана информация на Д. Пеевски при избора му за председател на ДАНС.
Към момента преписката с данните и факти е внесена в Комисията за контрол на службите, която от своя страна е изпратила искане до председателя на ДАНС за допълнителни разяснения.
Мисля, че Протестна мрежа трябва да се съсредоточи върху борбата с партокрацията. . Това е модела „КОЙ“ . Тази партокрация е сливането на партията БКП с държавата и сега сливането на всички партии, които управляваха държавата до преди 2 години, с държавата. И БСП, и ДПС, и СДС, и сега и ГЕРБ, допреди 2 години се сливаха с държавата. Сега наблюдавам, че Четворната коалиция не се слива изцяло с държавата, но и сега има опити, за сливане на партиите на власт, с държавата. Лично аз, понеже нямам връзка с партокрацията, пропуснах да пиша нещо срещу нея, и се занимавах само с бюрокрацията, която е сливане на партиите с икономическото общество. Бюрокрацията се ликвидира с въвеждането на частната собственост. Но партокрацията – сливането на партиите с държавата – не се премахна. Нужно е да се сменят само министрите и тримата заместник министри, а администрацията, МВР, войската, службите – да не се променя съставът им с партизани на партиите. Това са експерти, които не трябва да се сменят. Но те трябва да се деполитизират и да не служат на партиите, а да служат на гражданите и после на държавата. Съдебната система трябва да има Четвърта контролна съдебна власт, която да може да контролира другите три съда – Апелативен, Административен и Касационен съд, и да се избира от гражданите, като не е зависима изцяло от парламента, или правителството. Тази Контролна съдебна власт да е Висшия съдебен съвет. Но по принцип медиите са контрола и разума на съдебната власт. Но е много лоша партокрацията, при която партиите се сливат с държавата. Така думата на „другаря началник“ е закон, а не законите на държавата. Тази система на партокрация се възпроизвежда в правителството, парламента, съдебната система, както и в общините, и дори в държавните предприятия, и общински организации. Всички в партокрацията, се стремят да имат безконтрлна власт, и те да са закона, а не върховенството да е на законите. Даже в частния сектор, някои хора се опитват да създават такива отношения. Едно от нещата, за да може да се води борба с партократичния манталитет е: да има конкуренция на държавните органи, с частната собственост. Когато партокрацията разбере, че трябва да работи и да се движи по законите, както в частните предприятия, тя ще започне да работи. Партокрацията е именно модела „КОЙ“, и тя успя в България, да се свърже с мафията – организираната престъпност, както и с олигарсите – монополисти, и да се корумпира до такава степен, че от ЕС да ни сочат с пръст,за корупцията в България.
В представителната демокрация гражданите НЕ гласуват, гражданите НЕ избират, а само гражданите се СЪГЛАСЯВАТ ЦЯЛАТА власт да е в ръцете САМО на определена шепа от хора. В представителната демокрация гражданите чрез така нареченото „гласуване“ или „негласуване“ стават АНОНИМНИ СЪУЧАСТНИЦИ на ШЕПА представителни политици да изземат ЦЯЛАТА власт от ВСЕКИ гражданин. Представителните политици НЕ носят никаква лична отговорност, защото в диктатурата на представителната демокрация има САМО групова отговорност, а юридически групова (колективна) отговорност НЕ съществува. Никой представителен политик НЕ носи лична индивидуална отговорност за своите действия. Следствието ВИНАГИ от това е, че представителните политици ГОВОРЯТ едно, а вършат ДРУГО. Така наречените „избиратели“ в представителната демокрация са винаги АНОНИМНИ и ГРУПОВИ. Никой от тези анонимни и групови уж „избиратели“ също НЕ носи индивидуална отговорност за своите действия. Ето защо демокрацията (власт за гражданите) ВИНАГИ се изражда в мутрокрация (власт на представителни политици-мутри) в безумните НАЛОЖЕНИ условия на представителната демокрация. Никой РЕАЛНО НЕ носи индивидуална ОТГОВОРНОСТ в представителната демокрация, а ЦЯЛАТА власт се изземва от ВСЕКИ гражданин чрез физическо, ментално и емоционално НАСИЛИЕ, и ИЗМАМА от ШЕПА представителни политици и духовници. Ето защо представителната демокрация ВИНАГИ се изражда в РАЗЛИЧНИ форми на ДИКТАТУРА, като: фашизъм, социализъм, капитализъм, монархия, република и т.н.
Защо няма РЕАЛНО народни представителни в България. Народ, това е СБОРЪТ от ВСИЧКИ граждани на държавата, а гражданинът е човешки ИНДИВИД, който се намира под юрисдикцията на дадена, конкретно определена държава. Народните представители НЕ представляват ВСЕКИ гражданин, защото над петдесет процента от гражданите ОТКАЗВАТ да бъдат представлявани от наложените от ДРУГ народни представители. Народните представители НЕ могат да представляват ВСЕКИ гражданин. Никога не е съществувала реална възможност, народните представители да могат да представляват ВСЕКИ гражданин. Народните представители реално НЕ са народни представители. ВИЖДА се, че народните представители представляват под петдесет процента от гражданите, а ДРУГИТЕ над петдесет процента от гражданите ОТКАЗВАТ да бъдат представлявани от наложените от ДРУГ народните представители. Неоспоримо е, че „НАРОДНИТЕ“ представители НЕ са НАРОДНИ представители. Ето защо, ВСЕКИ договор или закон, гласувани или подписани от лица в качеството им на „НАРОДНИ“ представители НЕ се признават от българските граждани.