#ОСТАВКА на 43-то Народно събрание
Протестна мрежа иска разпускане на 43-то ОНС и предизвикване на възможно най-бързо, в рамките на конституционно установения срок на предсрочни парламентарни избори, като основание за това ни дават следните негови действия от последните дни:
1. Подмяната на Съдебната реформа и превръщането й в обект на задкулисни договорки;
2. Излъчването на спорни кандидатури за Омбудсман без да се направи поне опит за допитване до гражданите, чийто защитник трябва да е и избирането на тотално компрометирала се партийна функционерка за такъв, в нарушение на закона.
3. Смехотворния доклад за КТБ, в който прокуратурата не се споменава.
4. Подмяната на волята на народа и ограничаването на Пряката демокрация при обсъждането и гласуването на Референдума.
5. Приемането на т.н. „пенсионна реформа“ с гласовете на ДПС
6. Преназначаването на провалилия се управленски екип на БНБ, предхождано от назначаването на предложилия ги зам. министър на финансите в правителствата на Беров и Виденов за неин Гуверньор.
7. Позорната поправка в закона за НСО, която разширява прекомерно кръга на охраняваните за сметка на данъкоплатеца лица.
Този, далеч неизчерпателен списък, както и многобройните предходни решения или липса на такива, по важни за страната въпроси, за които ПМ е реагирала своевременно, доказват все по-убедително, че и това събрание не е „Народно“ и не защитава интересите на народа, а тези на окупиралата всички властови позиции Мафия.
Нека никой не забравя, че българските народни представители, институции и управляващи трябва да са заедно с народа си в борбата срещу мафията, а не да и слугуват под благовидни предтексти!
Граждани срещу мафията!
30.07.2015г.
Протест до победа и избори за Велико народно събрание незабавно! И докато сме безмозъчно стадо , според мен изобщо не ставаме за мажоритарни избори! За справка
Мажоритарен избор: Предимства и недостатъци
За разлика от пропорционалния избор, при мажоритарните избори целият избирателен район е разделен на толкова избирателни райони, колкото парламентарни места трябва да се разпределят. За избран се смята този кандидат, който е събрал в избирателните райони абсолютното или относително установеното в закона мнозинство на гласовете. Това обикновено успяват да достигнат кандидатите, които могат да се позоват на големи или регионално утвърдени партии. Те от своя страна трябва да избягват да представляват само отделни интереси. Те трябва да са привлекателни за възможно най-големи и най-много групи от населението, за да може въобще да възникне мнозинство. Мажоритарното изборно право обикновено принуждава партиите да са умерени в своята програма и практическите си действия, и да избягват крайности.
Исторически погледнато, мажоритарните избори и двупартийната партийна система са в тясна зависимост. Мажоритарното изборно право не може да произведе двупартийна партийна система, но е в състояние да я запази и гарантира. При тези условия избирателят взема страна в избора между две различни правителствени програми и правителствени екипи. Парламентарният избор е с тенденция да се превърне в правителствен избор. Правителственият екип-победител обикновено може да се позове на стабилното парламентарно мнозинство на своята партия. От друга страна избирателят е улеснен да поиска отговорност от правителството при следващите избори, защото при ясни мажоритарни отношения могат ясно да бъдат разграничени политическите успехи и провали, и евентуални обвинения не могат да бъдат насочени към коалиционните партньори. Влиянието на избирателя върху сформирането на правителството и евентуалните ръководни сили, представляват предимствата на една стабилизирана чрез мажоритарни избори двупартийна система. Освен това мажоритарният избор създава относително тясна връзка между правителство и избирателен район, утвърждава в известна степен депутатите в даден район и по този начин се преодолява дистанцията между избирател и избран. В същото време при съставянето на кандидатските списъци местната партийна организация придобива по-голямо влияние, което е желателно в смисъла на вътрешно-партийното демократизиране
Не трябва да се пренебрегват и недостатъците на мажоритарната избирателна система. Представянето на кандидатите само от гледна точка на локалните интереси често означава, че определени малцинства или групи от населението не могат да бъдат представени. Така например, за жените на фона на състествуващите обстоятелства, и днес е много по-лесно да попаднат в списъка на дадена партия в парламента, отколкото директно да победят в даден избирателен район.
От друга страна в определен избирателен район съответно са концентрирани само гласовете за най-успешните кандидати, големи избирателни групи остават непредставени в парламента. Често мажоритарното избирателно право на непълното мнозинство сред избирателите създава твърде силно представителство в парламента. В Англия се е стигало до това, консерваторите да разполагат с над 56 процента от местата в парламента при дял на изборните гласове от 38,2 процента. От части причината за това е в поделянето на изборните райони, които не са еднакво големи и могат да бъдат така разделени, че определена партия да бъде облагодетелствана или ощетена. Подобна „геометрия на избирателните райони“ разгръща ново поле за манипулации. На всичко отгоре мажоритарното избирателно право не позволява парламентарно представяне на малцинства, ако те не са локално изявени, т.е. да представляват мнозинство в определени избирателни райони. Възникването на нови партии е практически невъзможно. Под въпрос е поставена и стабилността на правителството с абсолютно мнозинство, когато надпреварата между партиите приключва с „челен сблъсък“.
Функциониращо мажоритарно избирателно право е и предпоставка за това, двете партии да се отворят и да не са в принципна опозиция една срещу друга. В противен случай смяната на позициите между партиите би означавала цялостен прелом в обществото. В по-широк смисъл стабилизираната чрез мажоритарно избирателно право двупартийна система изисква силен консенсус сред населението. Чувството, че се намираш заедно с другия в една лодка, и готовността, да възприемаш представителя на противоположната партия не като враг, а да го толерираш, трябва да бъде широко застъпено. Затова мажоритарният принцип не рядко би водил до отрицателни ефекти при народ, който е социално разединен и не е единен по основни въпроси на политическия живот, защото не би била възможна смяната на властта поради спорове във фронтовете, и големи малцинства биха останали непредставени. Не умереност, а радикализиране и поляризация биха били последствията. В такива случаи по-скоро трябва да се направи опит да се въведе пропорционалното избирателно право. (…).
Трудно е принципно да се реши, коя избирателна система всъщност е демократичната. В зависимост от историческите традиции, съществуващата партийна система и социалните отношения в дадено общество, ще се пледира за тази или онази система. И за този градивен камък на демокрацията не съществува общовалидна рецепта, а различни форми, в които демокрацията може да бъде осъществена и чието съответствие се измерва от това, дали е гарантирано максимално участие на избирателите в политиката при същевременни способности за управление у избраните.
Аз не знам как трябва да се процедира занапред. Не искам да има мафия и олигарси, които да определят политиката на държавата – външна и вътрешна. Или не искам модела „КОЙ“. Но не искам и модел, при който комунистически, или крайно леви разбирания да има за обществото. Аз съм за парламентарна демокрация, където има три власти, плюс Четвърта контролна гражданска власт, която трябва да контролира другите три власти и тя да се избира от гражданите. Тази четвърта контролна гражданска власт трябва да може да отзовава депутати, министри, съдии , и общински съветници, които са корумпирани, във връзка с мафията или работят за себе си, а не за гражданите и гражданките. Трябва да има партии и то три партии, които да десни, европейско леви и център. Европейското ляво изисква отказ от марксизма – ленинизма и класовата борба, но е за социалната държава. Това европейско ляво е социалдемокрацията, която взема примерно 40 – 45% данъци от БВП за инвалиди, болни, сакати и т.н., които не могат да работят и за образование, и здравеопазване. Дясното според мен е да се взема 30 -35% от БВП за същото, като парите трябва да отиват в богатите, за да могат те да откриват повече работни места, и някои инвалиди, и социално слаби, които могат да работят – да работят, като създават нещо и заради това да вземат заплати, които са повече от социалните помощи на левите. А центъра да е по средата като се вземат 35-40% данъци от икономическото общество – от БВП.. Гражданите трябва да сключат обществен договор с държавата – Конституция, която да има конституирана Четвърта контролна гражданска власт, която е силата и властта на гражданите, но и такава власт да са и медиите, които са разума на обществото. Обществото трябва да е общество на свободни граждани, както и всички общества по света трябва да са общества на свободни граждани, и да няма социализъм – комунизъм, фашизъм и ислям, които създават бюрокрация, партокрация и теокрация. Но в обществото винаги ще има йерархии и тези йерархии са в държавата – на принципа на единоначалието, в икономическото общество -, чрез парите и в църквата. Дори семейството трябва да е патриархално, а не матриархат, както при социализма.. Но свободата трябва да е свобода да твориш и да проявяваш инициатива, да имаш право на свободен избор но на базата на християнска ценностна система, да имаш право на свободна воля, като имаш отговорност пред свободната воля на другите, както и да имаш право на свободна реакция или оценка, като имаш отговорност да се съобразяваш със правото на свободна реакция или оценка на другите. Или както казва Христос: не прави това на другите, което не искаш да правят на теб. Аз мисля, че българите трябва да възвърнат цивилизованата си християнска ценностна система и манталитет, а не да прилагат дивашкия бюрократичен, партократичен и теократичен манталитет
Подкрепям ви напълно
Промяната в света се прави по думите на Христос: Където са двама, аз съм с тях. Но и където са трима, аз пак съм с тях. /Не цитирам точно, а по смисъл/. Където са двама и Христос – догмата за Света Троица. Но където са трима и Христос е новото – Света Четворица. Това означава, че втората част от думите на Христос, изискват четириединен Бог. Трите Бога са Бог Отец, Святия Дух и Христос.. Но къде и кой е четвъртия Бог? Четвъртия Бог е Словото. „В началото бе Словото и нищо не стана без Словото и Словото бе у Бога и Словото бе БОГ“. – началото на евангелието от Йоана. Така в четириединния Бог са Бог Отец, Святия Дух, Исус Христос и Словото – Библията. Трябва да има и четириединен женски Бог. Бог Майка, Свята Дух, Христоска и Женско Слово. Мъжът и жената са едно. Следователно и Бог Отец и Бог Майка са едно, Святия Дух и Святата Дух са едно, Христос и Христоска са едно и Словото – Библията и женското Слово, което ще се напише – са едно. Това християнство, с четириединен Бог е семейно християнство. То може да се разглежда както се разглежда разпятието – кръста, който е с четири върха. Може да се разглежда и като тетраедъра – кристалната решетка на диаманта – минерал от елемента на живота – въглерода, който е най – твърдото вещество. Тогава се питаме как се разглежда Светата троица? Може да я разглеждаме като триъгълник. Но ако е имало и женска Света Троица – Бог Майка, Свята Дух и Христоска – те също са триъгълник. А двата триъгълника на мъжката света троица и женската света троица са еврейската звезда. И ако се съединят шестте върха на еврейската звезда се получава шестоъгълник. А това е кристалната решетка на графита – най мекия минерал от елемента на живота – въглерода. Графита се използва да се пише, в моливите. Но тук говорим за графитно християнство, което не се е състояло никъде. И ние преминаваме направо в диамантеното християнство със четириединен Бог. По догмата за Света Троица са направени трите власти, като идеята за това дава Жан Жак Русо, ако се не лъжа. И имаше и има три власти – изпълнителна, съдебна и законодателна, три съда – Апелативен, Административен и Касационен. Сега с четириединния Бог има, или трябва да има и Четвърта Контролна гражданска власт, която е силата и властта на гражданите. Но е хубаво четвъртата власт да са медиите, които са разума, както Христос е разума при трите Бога. Защото той е умрял и възкръснал. В Англия има три църкви – Долна, Горна и Средна църкви. Глава на тези църкви са свещеници. Обща глава на църквата е Христос. Той е разума на църквата. Но глава на Англиканската църква е английската кралица, която е жив човек и тя е силата, и властта в църквата. Винаги църквата е давала идеите за ново общество. И ние трябва да си реформираме църквата и обществото, като гледаме думите на Христос: където са трима – аз съм с тях. Или да създадем диамантена църква, диамантено християнство, диамантено общество – по думите на Христос. И сега всичко се променя именно по думите на Христос и по тези идеи, за които пиша.
А,бе,тези изроди дали не усещат,че вече им идва времето да ги ИЗРИНЕМ и за това го удариха “през просото“!?!То бива,може ,ама за толкова кратко време да сътворят толкова много глупости… ПМ,КАКВО ПРАВИМ? Задавайте начално действие и да ги почваме!ПРЕКАЛИХА МНОГО!!!!
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ – >> ДА МИ СЕ ДАДЕ ПРАВО, ДА ВЪРНА НОРМАЛНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА И ГО НАПРАВЯ ДОСТОЕН ЗА УВАЖЕНИЕ ОТ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ПО СВЕТА !
Искам / пермит /, разрешение, от всички български граждани които са потърпевши и ограбвани през целият комунистически период от 1944 -та до сега., като ми се даде право само за ЕДИН МЕСЕЦ , да разбия тази комунистическа крадлива и мутренска пасмина… Това ще го направя абсолютно безплатно и без никакви користни цели и облаги, единствено и само за хората.
Нито искам да съм герой, нито нищо, но не мога да позволя повече да ме управляват престъпници !!! Дайте ми този /пермит/ РАЗРЕШЕНИЕ / и ще вкарам в затвора всеки който е забогатял незаконно от парите на държавата ни !!!
Крайно време е да спрем да търпим. Докога ще бъдем роби?
Станахме за смях пред цяла Европа. Средната работна заплата е около 200 евро, като доста хора дори не си получават заплатите.
Щом като и това и предходните „народни представители“ не са защитавали народните интереси т.с. не са се допитвали никога до народа за въпроси от национално значение тогава да не се гласува за едни и същи кандидатури . По принцип в Народното събрание влизат едни и същи лица , за които сме 100 процента убедени и сигурни , че не вършат работа, напротив работят за лична облагодетелстване. Нека следващите народни представители бъдат хора , които въобще не са ставали депутати, хора от народа и работещи за народа, хора с доказани качества / млади кадри/ и по възможност с по-малка политическа украска .
ДЕЍСТВАЍТЕ !