Емил Джасим: Ние сме надеждата

Емо е учител. Учител по история. По душа, по призвание. Емо е визионер. Емо е водач. Пътят е дълъг и труден, но той знае, че лесно нищо добро не може да се постигне.

Снимка: Константина Василева
Снимка: Константина Василева

Какво е за теб протестът?

Протестът е процес, който не е спирал в последните 24 години. Всъщност моето поколение протестира наистина от деца. Сега обаче вече не сме деца, не сме младенци – сега виждаме съвсем ясно какви са проблемите и те не са пренебрежими, не ни позволяват да си кажем: „Е, да, има проблеми, но всеки, който работи, греши…“. Последните няколко правителства постепенно успяха така да обвържат политическата класа с мафията, че настоящото т. нар. „правителство“ е марионетен състав, подреден изцяло от мафията. И не мога да скрия, че не искам да протестирам, но се налага, защото случващото се от 14-ти юни насам вече е нетърпимо, непоносимо и това ме изкарва на площада през последните 4 месеца. Въпросът, който е поставен пред нашето поколение и пред настоящите студенти, например е: „Дали да емигрирам, или да работя за мафията?“. Но аз и всички протестиращи от 14-ти юни насам предлагаме трета възможност – да се отървем от мафията и да останем тук.

Има ли учители на протеста и трябва ли да има повече учители според теб?

Има много учители, все пак учителите за пръв път в историята на България вдигнаха многохилядна съсловна стачка. И тази стачка продължи близо два месеца. Основна причина за продължителността на стачката беше непреклонността на настоящия и. д. министър-председател, който, напомням, искаше да „разтурят седенката“. За мое огромно съжаление днес винаги казионният синдикат си мълчи. Безспорно е необходимо колегите да събудят масово гражданската си съвест и да излязат да протестират в цялата страна.

Мисия ли е да си будител? По-тежка ли е тази задача днес, отколкото е била преди?

Будители са всички, които отстояват вече не само българската идентичност, но и отстояват гражданските си свободи. Задачата е в известна степен значително улеснена от наличието на много повече източници на информация и възможността всеки да я потвърждава. Днес всеки може да научи мнозина на нещо важно и полезно, дори да се намира на другия край на света.

Откъде започва промяната?

От сърцата, умовете и съвестта на всеки. И със сигурност минава през НЕЗАБАВНА ОСТАВКА!

Явява ли се протестът като будител? Време ли беше това да се случи?

Не само е време, ами дори е позакъсняла случката. Недоволните извън големите градове започнаха да показват, че са се събудили. Будителите са тези, които припомнят на нацията, че има морал. В този смисъл – да, недоволните, които излязоха поради повода „Пеевски“, всъщност излязоха заради причината „мафия“ и все повече българи вярват, че има място за спазването на елементарни морални норми и задължително спазване на законите.

Кои са основните успехи на протеста дотук според теб?

Стана ясно, че всеки оттук насетне, който състави правителство и/или е в парламента или пък на друга държавна длъжност и се опита да безчинства, го чака истинска съпротива навсякъде – на площада, в медиите, в магазина, докато си купува хляб.

Какво казваш на хората, които стоят и гледат всичко това някак дистанцирано, от екрана на телевизора?

Те са отчаяни и не вярват, че нещо може да се промени. А то няма да се промени, докато не повярват, че може. Единственият начин да се излезе от този омагьосан кръг е да излязат да протестират, когато могат.

Има ли надежда?

Да. Ние сме надеждата.

/Интервюто е публикувано в брой 13-ти на Вестник #Протест/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.