Научих се

nauchih

Бисер Дянков

Научих се как се преследват политици.

Научих се да си разпервам ръцете, за да показвам на блъскащите ме полицаи, че съм с мирни намерения.

Научих се да искам идентификация на полицаи (име, чин, служебен номер, РПУ, значка).

Научих се да затварям задните входове, откъдето избраните от народа политици бягат от срещата си със същия този народ, и в частност – от мен.

Научих се да разпознавам полицейска диверсия, когато натискат с щитовете безпричинно от едната страна, за да отвлекат вниманието от действието на друго място – основно заден вход.

Научих се, че хората, които организират полицаите на място, са глупави и бавни.

Научих се, че мотивирани протестиращи със средства на комуникация винаги са преди полицаите и задават тона на действията.

Научих се как да изненадвам охраната на политиците със светкавична организация.

Научих се да задавам тона на политическия живот в страната.

Научих се да разпознавам полицаи под прикритие.

Научих се да разпознавам политически функционери под прикритие.

Научих се да разпознавам и да се пазя от провокатори. (Еднакви са. Сигурно ги клонират някъде.)

Научих се да игнорирам Волен Сидеров. Това доведе до края на политическия му живот.

Научих се да откривам организирани „спонтанни“ протестиращи.

Научих се да спирам протеста, за да не се води по организираните „спонтанни“ протестиращи.

Научих се да давам вода на полицаите в жегите.

Научих се да се ръкувам с полицаите и да ги поздравявам, когато си вършат работата.

Научих се, че полицаите се страхуват от камери.

Научих се, че полицаите се страхуват от адвокати (и че не знаят каква е разликата с юрист).

Научих се да разпознавам опити да се раздели даден протест на малки групички.

Начуих се да разпознавам спонтаността на даден протест по вида на плакатите.

Научих се да гоня моя министър-председател по улиците на София.

Научих моя министър-председател да бяга от мен.

Научих се да ходя на протест в различни градове.

Научих се да давам кураж на обезверени граждани.

Научих се да говоря пред камера и микрофон.

Научих се да разобличавам продажността на медиите.

Научих се да се боря за обществото си.

Научих се, че да задавам неудобни въпроси дава сили и воля.

Научих се да споря спокойно с циници.

Научих се да споря спокойно с циника в мен.

Научих се, че е възможно да действам, въпреки че се съмнявам.

Научих се, че мога да променям обществото си.

Научих, че има много хора като мен.

Научих се, че можем да правим неща заедно.

Научих се, че можем да градим бъдещето си заедно.

Научих се, че свободният гражданин е длъжен да изразява позицията си.

Научих се, че за да се промени обществото, трябва да направя нещо лично аз.

На всички тези неща ще науча дъщеря си.

Надявам се някои от тях да не й трябват.

Публикувано в брой 12-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.