Може ли да изобретим граждани?

Снимка: Васил Гарнизов
Снимка: Васил Гарнизов

Или защо си струва да инвестираме в гражданско образованиe

Десислава Христова Кужидловски

Може ли да изобретим граждани?

Или защо си струва да инвестираме в гражданско образование

Десислава Христова Кужидловски

2013г. беше интересна година. Въпроси, замитани под килима на прехода или удобно нечути изскочиха и заподскачаха хаотично като браунови частици в публичното пространство. Заживяхме по-осезаемо, почувствахме се свободни, някак по-лесно дишахме, Орлов мост се насити с различна енергия, набирала сили през последните години, които сякаш бяха генерална репетиция за 2013. Видяхме, че не сме сами в негодуванието си и желанието си да живеем по-добре, в разбирането си за демокрация, за грижа за другите[1]. Повярвахме си, макар и за малко, че е възможно друго настояще, друго бъдеще. Позволихме си да мечтаем. И в един, дори кратък миг, всичко беше възможно. Независимо от цената. Бяхме готови да я платим, за да изобретим по-доброто днес и още по-доброто утре.

По-доброто утре е дългосрочна инвестиция. Изисква търпение, малко лудост, смелост, визионерство и мечти. 2013 бе такава година: на мечти и надежди.  В статия[2] за събитията от 1989г., проф.дсн Георги Димитров припомня почудата на виден антрополог тогава: “Защо никой не вика свобода?” и отговора, че тогава на никого не му е трябвала. 2013г., обаче, беше крясък за свобода![3]

Често се питаме какво ни прави граждани и какво е нужно, за да бъдем свободни. Протестът от 2013 успя да рестартира дълго-отлаган процес на събуждане на гражданите и гражданската енергия. Защото да си гражданин е състояние на постоянна будност. И гражданин не се раждаш, а ставаш. И то с много усилия и битки. И гражданското образование е задължително условие в това уравнение.

В училище учим какво ли не, но много малко за това как да бъдем граждани и то не само като правно и национално понятие, а като усещане на свобода, права, задължения и позиция, която да отстояваш в публичното пространство.

В България гражданското образование все още е в прохождаща фаза. Донякъде се оказва и заложник на многобройните поправки в нормативната уредба, наличните противоречия, силната централизация в политиката, както и постоянни спънки в реформите, непривлекателността на призванието да си учител и многобройните натрупани проблеми през последните години. В страна, където нивото на функционална грамотност е ниско, а самата образователна система е изправена пред множество предизвикателства, не е изненада, че въпросът за гражданското образование не е на дневен ред с нужната острота.[4]

Защо е важно гражданското образование (известно като civic/citizenship education)? Каква е ползата от подобен предмет в училище и каквa е добавената стойност? В изследване на ефектите от програмата за гражданско образование във Великобритания, въведена през 2002г.[5], се посочват положителните ефекти от подобно обучение върху:

–    личностно развитие, вярата в собствените способности

– разбиране за начина на функциониране на политическата система и демократичните ценности

–    развитие на положителна нагласа спрямо обществената и политическа ангажираност

– подобряване на мотивацията и успеха в училище

– креативнност, работа в екип и в общността

– себеизразяване, разбиране на правата на човека, принципите на отчетност, прозрачност и отговорност

– опазване на околната среда.

Гражданското образование е начинът, по който да се научим как функционира дадена държава, какви са принципите на управлението и демократичните ценности. [7] В Европа има различни подходи и програми, но са идентифицирани сходни цели:

– постигане на политическа грамотност

– развиване на критично мислене и аналитични умения

– развитие на нагласи и ценности

– насърчаване на активното участие в училище и/или в общността.[8]

В България предметът гражданското образование се въвежда с Наредба № 2 от 2000 г. на МОМН в „Обществени науки и гражданско образование”, допълнена с Държавни образователни изисквания (ДОИ).[9] На тази основа са написани вече редица учебници, развити са дори практики и програми по гражданско образование в различните училища, олимпиади, презентации и обучителни материали.[10]

Потенциалът за развитие на гражданското образование, обаче, не е само в учебните помагала, а и в различни граждански инициативи, които могат да служат както за пример, така и за вдъхновение и иновативни идеи за учениците от различни възрасти. Такива са неформални групи от протестиращи и работещи за подобряване на средата и разрешаване на социални и обществени проблеми, за подобряване на социални услуги и условията на живот; общности от блогъри и активно ангажирани хора, които работят за промяна на обществото и публичната среда.[11]

Съществуват и все повече неправителствени организации (НПО), които заедно с различни групи съумяват да работят за различни важни за обществото каузи и да ги направят видими. Съчетаването на интересите на активните НПО с различни неформални групи, учители и ученици има потенциал за развитие на гражданското образование като устойчива практика. В основата на тези каузи и синергия между различни групи и инициативи е каузата и желанието за промяна. Човещината и възпитанието на граждани са едни от най-основните и често пренебрегвани добродетели и капитали. От сайт за подпомагане на лечението на деца в чужбина[12] или за изследване на комунистическото минало[13], в работата с хора с увреждания, в безплатните туристически обиколки на София[14] и дори вече в други градове в страната, за различните доброволчески инициативи, обединени в платформа[15], приятели и дарители за бежанците и във всички малки истории на различни групи хора[16], които се опитват да променят средата, да помогнат; програмите на Пайдея, Форум Ключ, Фабрика за идеи[17], читалище Бъдеще Сега[18], зелените инициативи[19], Национална мрежа за децата[20], Академията на Телерик, Праводач[21], различни младежки инициативи, Заедно в час[22], обучения, малките истории в цялата страна[23], както и всички знайни и незнайни инициативи, които могат да бъдат част от усилията за гражданско образование.

Въпреки положителния потенциал на тези примери, обаче, все още липсва национална система, която да позволи това да се случва в рамките на съвместно разработена програма, а не на проектен принцип или благодарение на усилието на отделни учители или организции. Все още липсва и визия как да се обвържат различните инициативи и да се включат учениците в тях не само чрез обучения в училище, а чрез реално участие в различни инициативи.[24] Темите, свързани с гражданското образование, са все още на теоретично ниво, без да са достатъчно синхронизирани в учебните програми, което прави работата на учителите с епизодичен характер. Инициативите извън училище са като отделно занимание, а не като кохерентно усилие на всички заинтересовани в тази сфера. Така гражданското образование все още не е част от образователната система и цялостната визия за промяна.

Разбира се, гражданското образование не е панацеята на проблемите на демократичното развитие в страната. Но определено е инвестиция в бъдещето за възпитаване на граждани. Важно е да се мисли и за начина, по който се преподава, как се разработват програмите с цел да се избягва индоктринация и да се стимулира креативност и интерес. Не е достатъчно гражданското образование да е част от учебното съдържание, а е важно под каква форма и с какво качество ще бъде, колко системно и последователно се подхожда и как се работи на всяко ниво. Без цялостна визия и разбиране за включване на всички в процеса, както и обединяване на усилията между ученици, учители, местни и национални неправителствени организации и инициативи, и отговорни институции, обаче, процесът дълго ще буксува. А поднесено по интерактивен и ангажиращ начин с общи усилия на всички заинтересовани може да подпомогне, както реформата в образованието, така и да мотивацията на учениците.

И ако искаме наистина ремонтът в системата да сполучи е време да започнем да инвестираме в бъдещето, колкото и неясно да изглежда то днес.


 

[1] Не е тайна, че голяма част от протестиращите се включиха и в кампаниите за подкрепа на бежанците, срещу хомофобията, срещу речта на омразата. Протестите като форма на несъгласие срещу случващото се в страната не започват през 2013г. Тенденцията неформални групи и недоволни общности да използват тази форма на изразяване на позиция е особено отчетлива през последните 5-6 години, особено при зелените инициативи (Орлов мост 2012), но и протестът “България не е Биг Брадър”, протести на социални НПО-та, на студентите (виж повече: Христова Кужидловски (2011) Индекс на гражданското общество за България

Kabakchieva & Hristova Kurzydlowski (2012) Civil society in Bulgaria: NGOs versus Spontaneous Civic Activism?)

[2]Георги Димитров: Значението на студентските протести, 19.01.2014, в. Култура http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82/

[3] Част от текста е публикуван за първи път в блога Banitza. Благодарности на Николай Николов  http://banitza.net/2014/01/28/bulgarianfuture-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5/

[4]http://www.paideiafoundation.org/mce/file/ANALIZI/Analizi_Kazakov_GO_Uchilishtno_obr.pdf – Законодателната рамка на училищното образование и гражданските ценности, Доклад от Г. Казаков

http://www.mediapool.bg/diskutabilni-temi-spavat-zakona-za-uchilishtnoto-obrazovanie-news216114.html Просветният министър Анелия Клисарова:

„Дискутабилни“ теми спъват закона за училищното образование

17:54 | 28.01.2014

http://www.webcafe.bg/id_1184184246_Za_balgarskoto_obrazovanie_-_loshata_i_dobrata_novina

За българското образование – лошата и добрата новина

Емил Джасим* 25.03.2014, 00:35 (обновена 25.03.2014, 08:56)

[5] Citizenship education in England 2001-2010: young people’s practices and prospects for the future: the eighth and final report from the Citizenship Education Longitudinal Study (CELS)

Avril Keating, David Kerr, Thomas Benton, Ellie Mundy and Joana Lopes

[6]Democratic Life Coalition, UK: http://www.citizenshipfoundation.org.uk/main/page.php?425 D

http://www.theguardian.com/education/mortarboard/2011/apr/14/why-schools-need-citizenship
Citizenship education http://www.democraticlife.org.uk/citizenship-education

[7] Гражданското образование в Европа

http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/139BG_HI.pdf

[8]http://www.glob-edu.net/media/uploads/glob_edu_net/de_statusquo_analysis_bulgaria.pdf

Aнализ на ситуацията с образованието за развитие в България, януари – април 2010 година, ФОНДАЦИЯ С.Е.Г.А.

Фондация ПАЙДЕЯ

http://www.paideiafoundation.org/ssp.php?page=38

http://www.paideiafoundation.org/ssp.php?page=18

Интегративно развиване на обществени и граждански компетентности

у учениците от прогимназиален етап (по български език и литература, история и цивилизация, английски език)

ст. ас. Б. Стоименова, ст. ас. Б. Василева, ст. ас. М. Легурска, ст. ас. Н. Цветкова,

СУ „Св. Климент Охридски” –

Департамент за информация и усъвършенстване на учители, София

Рецензент: проф. д-р Румяна Кушева

http://www.diuu.bg/ispisanie/broi14/14kt/14kt1.htm

Вацов, Д.: Има ли „гражданско образование” в българското училище днес?

«Is There Civic Education in Bulgarian School Today?»by Dimitar Vatsov

Source: Critique and Humanism Journal (сп. Критика и хуманизъм), issue: 37 / 2011, pages: 13­48,

http://www.mego.bg/attachments/article/37/GO%20Vats.pdf

Анализ на ДОИ за УС и на учебните програми по история и цивилизация в съпоставка с ДОИ за УС и с учебните програми по предмети от същата КОО http://www.osf.bg/downloads/File/History_3.pdf

[9] http://souhrbotev-nz.com/soubotev/files/sp/Progr_grajd_obraz.pdf

http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=51&Itemid=68&lang=bg

http://www.slideshare.net/any4ka/ss-25450384

http://prezi.com/rgenrybfea6f/presentation/

http://www.portal-silistra.eu/index.php?op=appearances&id=416&title=PGSUAU-Atanas-Burov-ostavi-svoq-otpechatuk-v-V-nacionalna-olimpiada-po-grajdansko-obrazovanie

[10] Христова Кужидловски (2011) Индекс на гражданското общество за България

  Kabakchieva & Hristova Kurzydlowski (2012) Civil society in Bulgaria: NGOs versus Spontaneous Civic Activism?

[11]Проект на годината, Фондация “Лале”: http://www.tulipfoundation.net/id-240/project_of_the_year.html

Вечният градинар, интервю с Райна Гаврилова: http://www.capital.bg/light/tema/2014/03/21/2264426_vechniiat_gradinar/?sp=2#storystart

[12]http://www.save-darina.org/

[13] http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=42

[14] http://www.freesofiatour.com/

[15] https://timeheroes.org/

[16] http://www.ngobg.info/

[17] http://ideasfactorybg.org/ifactory/

[18] http://gudevica.org/

[19]http://green-bulgaria.eu/%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B6/

http://forthenature.org/

[20] http://nmd.bg/

[21]http://pravodach.com/

http://www.youthbg.info/

[22]http://zaednovchas.bg/en/

[23] Малки истории, БНТ: http://bnt.bg/predavaniya/malki-istorii

http://dobrotvorci.actualno.com/Dobrotvorcite-koito-promenjat-cjal-grad-news_18769.html

http://speckids.org/

[24]Знаем ли какво искаме? Татяна Ваксберг, Дойче Веле, 11.03.2013

http://www.dw.de/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5/a-16662729

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.