Кой кого ще контролира

Statiata na Mihaela - Julian
Снимка: Юлиан Собаджиев

Михаела Лазарова

/Материалът е публикуван в брой 12-ти на #Вестник Протест/

На 17.10.2013 г. Парламентът прие Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който регламентира осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната, който ще се извършва от Национална агенция по приходите (НАП) и няма да се прилага върху стоки под митнически режим. Този законопроект влиза в сила от началото на 2014 г., а до края на 2013 г. би трябвало да заработи и дирекция „Фискален контрол“. По изчисления на Министерството на финансите в нея следва да бъдат ангажирани между 250 и 300 служители. В близката седмица ще бъде обявен подбор сред служителите на НАП, които искат да работят в новата дирекция – тоест се запазва сегашната численост на персонала на Агенцията.

Какво означава това? Национална агенция по приходите получава правомощията да спира и проверява транспортни средства над 3,5 тона, превозващи „стоки с висок фискален риск“. Тя ще може също така да изисква документите, съпровождащи стоките, да поставя и отстранява технически средства за контрол (пломби, GPS); получава право на достъп до мястото на разтоварване, като ще може да присъства на самото такова, както и да изисква обезпечение при установяване на несъответствия на вида и количеството на стоките. Проверката ще се осъществява от мобилни и регионални екипи от данъчни служители, които ще носят отличителни знаци. Ще бъдат открити контролни фискални пунктове в близост до всички ГКПП, където ще проверяват мобилните екипи. Регионалните екипи, от своя страна, ще действат в пет региона, отговарящи по обхват на петте териториални дирекции на НАП, със задачата да проследяват превозните средства, да ги издирват, ако не са на посоченото място за разтоварване, и да отстраняват пломбите и другите технически средства, когато пристигнат там.

Контролът на рисковите стоки ще се прилага в три случая – когато продавач е българско дружество и стоката е за държава – членка на ЕС, при транзитно преминаващи стоки и при стоки в страната. Фирми, участващи в подобна сделка, се задължават предварително да уведомят НАП, че им предстои такава.

Целта на промените е борбата с ДДС измамите. Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова тези мерки ще попълнят приходната част на бюджета с 200 млн. лв.

Какво обаче не става ясно?

1. Кои стоки ще бъдат класифицирани като такива „с висок фискален риск“ и ще подлежат на проверка? Споменават се единствено хранителни стоки и строителни материали. НАП ще определя какво попада в тази категория. Списъкът ще бъде одобряван от министъра на финансите и актуализиран всяка година. Въпросът е сложен и все още без отговор. А до предполагаемото влизане в сила на промените остават по-малко от три месеца.

2. Няма информация колко ще струва това както на държавата, така и на бизнеса. Разходите по въвеждането на новия режим са свързани със закупуване на техническите средства за контрол, специализиран програмен продукт „Фискален контрол“ и за обозначителни знаци на мобилните екипи. Бизнесът, от своя страна, следва да заплати за комуникацията с органите на реда, за уведомяването им, че превозва „стоки с висок фискален риск“ и за обезпечението им, когато получателите са посочени като рискови от НАП.

3. Как НАП решава кои са рискови получатели? Такива следва да бъдат участвали в измами с ДДС, но откъде се набавя информация, коя такава се приема за достоверна – възможно е да има съмнения за дадена фирма, но как ще бъдат проверени те? И значи ли, че всяко съмнение, макар и недоказано, автоматично я поставя в графата „подозрителна“ и е необходимо тя да подлежи на по-сериозен контрол?

4. НАП има достатъчно правомощия, а с това изменение получава още повече. Опасението на бизнеса е, че те не се използват добросъвестно и обикновено подобни промени, които се спускат в незавършен вид и рядко са били предмет на обсъждане с негови представители, засягат изрядните фирми.

Звучи ли ви познато? Преди десетина години, през 2001 г., тогавашният министър на финансите Милен Велчев сключи договор с английската компания „Краун Ейджънтс“ за мобилни митнически групи. През 2006 г. Пламен Орешарски поднови договора с английската фирма за нови 20 милиона лева. Имахме вече мобилни митнически групи, за които платихме близо 90 милиона лева. Но контрабандата не спря. Какво ли са замислили управляващите сега и колко ли милиона лева ще струва новото звено? Ще продължаваме да питаме, защото сме изправени пред поредния неясен законопроект, показващ как правителството остава глухо за исканията на бизнеса и вместо да работи в полза на съживяването и развитието му, го затяга в нова административна примка.

Въпросите остават много повече от отговорите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.