Кардиналът умря, да живее кардиналът

Снимка: Sofia Photo Agency
Снимка: Sofia Photo Agency

Христо Христов

(Материалът е от личния блог на Христо Христов „Икономика и общество“ – http://economistbg.blogspot.com. Публикуваме го с разрешение. )

Корупцията беше един от най-дискутираните проблеми през годините преди и след присъединяването на България към Европейския съюз. В мониторинговите доклади за напредъка на страната тя заемаше централно място, а липсата на политическа воля у управляващите да се борят срещу нея се бе превърнал в основен лайтмотив. Последните 4-5 години самото понятие „корупция“ сякаш изпадна от дневния ред на политическата класа, заменено от проблеми като цената на енергията, на горивата, ниските доходи и други. Интересното обаче е, че всеки от тези проблеми всъщност е следствие именно от корупционните прояви и практики, а появата им може би дава индикация за еволюцията на корупцията в обществото.

Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което няма нужда от обяснение.

Едно от възприетите определения на корупцията, залегнало в Системата за мониторинг, изработена от „Коалиция 2000“, е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество“. Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация „Трансперанси интернешънъл“, определя корупцията като „злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода“.

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават „Коалиция 2000“ и „Трансперанси интернешънъл“, е, че използват твърде общи определения за корупцията, в които не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например „купуването на гласове“ при провеждане на избори – сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество.

На база разглежданите дефиниции може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване“.

Ако направим класация на 10-те емблематични лица от българския преход, за които всички тези определения еднозначно да изплуват в общественото съзнанието, то „сивият кардинал“ Христо Бисеров би бил в челните позиции. За малко повече от 20 години той успя да си изгради имидж на един от най-силните задкулисни играчи в политиката. Не говореше, но концентрираше властови ресурси. Въпреки поражението, което претърпя в битката си с Иван Костов за СДС, силните му позиции сред тъмните сили на политическата класа му помогнаха да се наложи в ДПС като едно от най-приближените и доверени лица до спорната личност Ахмед Доган.

Изненадващото оттегляне на Бисеров от политическия живот и изплувалата дни след това информация, че е обект на разследване от страна на прокуратурата, наподобяват на осигуряване на политически коридор за оттегляне от голямата сцена. Това може би нямаше да направи голямо впечатление, имайки предвид трайно насаденото чувство за недосегаемост на властта, но подобно изпращане не е нито логично, нито подобаващо за „Сивия кардинал“. Въпросителните около случващото се са много и във всички посоки.

В политическото си амплоа Христо Бисеров не е свикнал да бяга и да губи схватки. Личността на задкулисен кукловод с неограничени сили трудно може да бъде разклатена. Именно това може би е и следващата индикация, че корупционната среда в страната не намалява влиянието си, а еволюира до нови нива.

Според системата за мониторинг на корупцията на „Коалиция 2000“ в зависимост от мащабите на корупцията може да се разграничат два основни типа:

– Голяма – практикува се от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители), разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции затвореността и ограничеността на засегнатите лица този вид корупция е много-трудно доказуема.
– Малка – случва се на относително ниски нива чрез ежедневни злоупотреби с публични ресурси, в малки обеми, насочени към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително дребни суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен. Гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

Случаят Бисеров показва, че явно малката корупция се е трансформирала в голяма, а тя от своя страна е пораснала до нещо с гигантски размери. След падането на кардинала все още не е ясно кой ще заеме поста му и ще овладее тъмните сили, които Бисеров контролираше толкова добре през последните 20 години. Със сигурност обаче новият му наследник явно е по-силен. От него може да се очаква, че ще доразвие влиянието, което към момента упражняваше Бисеров, както в политическия и обществен живот на страната, така и в икономическия.

Христо Бисеров може да се окаже и само началото на новия преход, към който върви обществото. Преход, водещ след себе си корупция на много по-високи нива и управляван от лица без съвест и морал. Лица, за които пропагандата и парите са най-сигурният инструмент да се превърнеш в успял човек. За нещастие обаче това, което идва на мястото на малката корупция, е нормалност. Нормалност да дадеш 20 лв. на полицая, който те е спрял за превишена скорост, не за да се измъкнеш от нарушението, а защото влизайки в тромавата бюрократична система можеш да бъдеш смачкан от нехайството на брънките по веригата.

Това не е тази България, за която мечтаем и се борим.

Статията е публикувана и в брой 16-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.