Ивайло Динев:България е обречена да преживее ново Възраждане

Снимка: People of Sofia
Снимка: People of Sofia

Ивайло Динев е дипломиран специалист по Балканите, в момента учи Културна антропология. Роден е в Благоевград. Има награда за поезия и три отличия. Председател е на сдружение за балканска история и култура. Един от тримата студенти, които издигнаха плакат „Студентите питат: Не ви ли е срам?“ в Парламента, главно действащо лице в окупацията на Софийския университет и „Ранобудните студенти“.

1. Защо протестираш?

Защото не харесвам това, в което живеем.

2. С какво започна протестът за теб?

С циничното официализиране на мафията в случая с Делян Пеевски.

3. Какво те мотивира, теб и колегите ти, да започнете окупацията?

Времето го изискваше. Ние преценихме, че сме готови, и го направихме.

4. Проучванията показват, че студентската окупация среща около 60% одобрение сред хората. Чувстваш ли тази подкрепа на практика?

По-голяма част от подкрепата е морална. На практика на улицата не излизат толкова много хора, с изключение на 10-ти ноември. Обяснявам си го с революционната обстановка – в Университета тя се усеща, но не и сред обществото. Търпеливи сме. Има храна, има блага. Не се усеща надълбоко моралната криза.

5. Как могат хората по-видимо да покажат своето отношение към студентите и техните действия?

Като излязат на улицата при обявяването на протест.

6.Кои бяха най-възвишеният и най-тежкият момент в окупацията?

Сещам се за онзи момент, когато бяхме атакувани, беше страшно. Не знаехме колко хора има отвън и какво смятат да правят. Веднага изградихме барикади по вратите. Охраната се беше скрила, бяхме останали само студенти. Полицията получаваше сигнали, но стоеше отстрани. Ситуацията се поуспокои. Само след час дворът се изпълни с граждани. След като излязохме навън, техните ръкопляскания, усмивки и поздрави ни разплакаха. Само след два часа на стълбите на Университета имаше няколко хиляди души. Видях познати лица, прегръщаха ме развълнувани, една от тях беше портиерката ми, разплакана. Вечерта в Университета беше пълно с хора, дошли, за да опазят сградата и студентите. Видях един колега, който не се интересуваше много от протестите, попитах го какво прави тук. С поглед в земята той каза само: „Просто не искам да ме е срам да гледам някои хора в очите“. Атаката срещу нас обедини гражданите. Всяко обединение е възвишено. Мисля, че блокадата на Парламента на 12-ти ноември е идентичен случай.

7. Чувстваш ли се достоен гражданин на България?

Винаги съм се чувствал достоен, защото съм действал според интересите на България и народа, запазвайки честта и свободата си. Дали ще живееш достойно зависи повече от теб самия. Когато се нарушават вижданията ми за правилно и добро, реагирам. Когато липсват основи в обществото, спомагам за конструирането им.

8. Каква роля има университетското образование в промяната на мисленето на хората?

Основна роля. Университетите са по презумпция създадени, за да бъдат морални компаси на обществото. В България имаме проблем с функцията на университетите. Разглеждани преди като заводи за партийни кадри, сега са се превърнали в заводи за дипломи. Това е отчавайщо. Прагматичното мислене превръща храма на духа в публичен дом. Окупацията направи разрез в историята. Окупацията е действие с идеална цел, извършвана от студенти-идеалисти. С окупацията университетите отново върнаха своята първоначална функция.

9. Ще преживее ли България ново Възраждане? Как?

Обречена е да преживее. Ще бъде дълго. Говоря за цял период. Едно поколение. Ще бъде трудно, но радостното е, че е започнало. Щом хората говорят за ново Възраждане, значи е започнало, поне в главите им. Иначе аз го виждам в множеството протестни движения, в развиването на българската литература и култура, в новото говорене, в назоваването на истината.

10. Какво ще кажеш на хората, които наблюдават случващото се само по телевизията?

В края си ще съжалявате, че дори не опитахте. Наблюдавайки отстрани, вие сте перманентно загубени.

11. Какво следва след оставката?

Едно правителство-чудовище и още причини за протести. Няма как изведнъж читавите да станат политици, а дилетантите да излязат от сградата. Нужна е постоянна борба и настояване. Време е борбата да задълбае към първоизточника. Време е да говорим повече за задкулисието и нарушаването на обществения договор.

12. Ще продължат ли студентите да участват в изграждането на едно активно гражданско общество и как?

Поколението ни проговори. Няма как някой да го спре. Процесът тъкмо започна. Ранобудните студенти са общност с групи не само из цяла България, но и в целия свят. Комитетите по места ще разширяват дейността си. Ние сме движение, а не временна инициатива. Навлязохме в процес, а не в протест. С непризнаване на властта, с липсата на работещи институции създаваме паралелна институция.

Интервюто е публикувано в брой 19-ти на вестник Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.