Ей, ти пред компютъра! Да, това е написано за теб!

Протестирам от четвъртия ден на протестите срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Защо от четвъртия, а не от първия ли? Ами, защото след подмяната на протестите през февруари бях изключително скептична към това, което ще заваря на площада. Отидох още на втория ден, за да видя дали наистина баща ми е прав като казва, че хората там са различни. Беше изненада да разбера, че действително бяха такива. Видях много млади родители с децата си, видях множество измъчени и остарели лица на личности, отдавна изгубили вяра в способността си да променят нещо в тази държава. Те не бяха агресивни и освирепели, а по-скоро неуверени в околните. Тези хора не бяха платени, те бяха ограбени, също като всички останали – най-вече морално. И именно това ме накара да се почувствам на място.

Определено е хубаво да видиш повече будни хора, отколкото просто известен брой тела с празни погледи. За съжаление хората около моята възраст бяха малко, присъстващите бяха основно над 30 годишни. И още по-жалкото беше, че докато ние бяхме на улицата, връстниците ни се забавляваха по баровете в съседство. Повярвайте ми, няма сума, която да те накара да бичиш километри из София, вместо да отидеш да купонясваш с приятели в някой бар. Няма сума, която да те накара да забравиш, че е лято и всеки ден след работа да излизаш да протестираш вместо да отидеш да пиеш една бира или да се прибереш да си починеш вкъщи.

Разбира се с времето се появиха и платените индивиди, но те се отличаваха коренно – гледаха лошо, движеха се на групички, люпеха семки и повечето миришеха на престояла пот. Нещо, което нямаше как да пропуснеш, предвид носещото се из тълпата ухание на чисто.

Това, което ми се иска обаче да стане ясно за онези, които не идват на протеста или вече са се отказали от него, е кое всъщност е платена акция и кое не. Ако познавате поне един художник или музикант, попитайте го за спонтанността. Попитайте го как на едно място се събират няколко човека, за да направят нещо заедно. Попитайте го как би изразил политическата си позиция и мнението си по актуалните в момента политически въпроси. Вероятно ще ви отговори, че би нарисувал картина (и то с първите бои и четки, които намери вкъщи), би написал песен или нещо подобно.

По същия начин много артистични хора на протестите, включително и аз, правеха акция след акция. Кой с познати в някой театър, кой с творчески и гримьорски умения, акциите ставаха реалност всеки път, когато няколко персони с чувство за хумор се събираха на едно място. Няма да ви казвам колко плаката съм изписала и колко стари плочи съм оставила без корици, за да имам на какво да ги напиша.

И тъй като вярвам най-вече на собствените си две ръце, винаги съм имала големи съмнения към професионално изработените плакати на протестите. Или поне имах докато не се запознах с хората, които ги правят в последните почти 100 дни.Единият от тях работи в печатница, друг се занимава с дизайн и предпечатна подготовка, а останалите събират по някой лев и хоп! – за два-три дни нещата се случват. На същия принцип хората от протеста събраха над 200 лв за ново колело на Мария, защото откраднаха нейното по време на едно от шествията.

И именно за това единство се говори толкова много. А платените акции имат една особена липса на топлина и уют. Тези, които ги изпълняват са повърхностни и вместо с гръм и трясък, се появяват по чорапи и тихомълком се опитват да се внедрят между другите и да ги по(д)ведат.

Трудно е да го усетиш, когато не си част от протеста. Трудно е да го усетиш през телевизора, през компютъра, през разказите на някакви си там уж известни личности. Но е толкова лесно да го изкараш нещо, което всъщност не е.

Есента идва, а злото, срещу което се борим почти успя да постигне своето – да разедини хората. Протестиращите останаха малко и протестират само в столицата и в няколко града в чужбина. Нима вярата ни в това, че доброто винаги побеждава, е изчезнала? Нима сме се отказали? Нима мафията ни е преборила? Не искам да го повярвам.
Протестът си е същият и тъй като на него няма фейс контрол, той все така ще събира в себе си всякакви хора, от всички краища на България, с всякакви интереси и убеждения. В протеста вероятно ще продължат да участват провокатори и платени от всякакъв вид, и вероятно най-различни партии ще продължат да се опитват да го насочват, а той ще продължи да обикаля града до различни точки без реално всички да се замислят доколко това е нужно, но ако ние, които истински вярваме в това, за което се борим, продължим да бъдем повече от останалите, има надежда наистина да победим.
Заедно. Само заедно. Навсякъде.

Фани Михайлова