Гласът на бизнеса

Снимка: Васил Гарнизов
Снимка: Васил Гарнизов

(Защо мълчат работодателите)

Мария Щурова

В началото на протеста част от хората възлагаха надежди на синдикатите. Въпреки логиката, че топлото им административно гнездо не предразполага към активност, някои от протестиращите все се надяваха, че с тласък отдолу те в някой момент все пак ще залеят площадите. Уви, формалното до абсурдност мероприятие на активисти, облечени в лилави найлони на 20.11.2013 доказа и на най-големите опитимисти сред нас, че ще трябва да се справим без тях.

Исканията на гражданите не са само политически, нито само социални, нито пък единствено морални. Затова изглежда необяснимо, че ключови групи от обществото не взимат отношение. Големите очаквания към синдикатите оставиха на заден план бизнеса, но инициативата на ръководители на български компании от ИТ сектора даде повод за размисли защо бизнесът толкова време нищо не предприема. Инициаторът на подписката Явор Джонев коментира в интервю за Offnews, че „…фирмите и индустрията не могат да вземат политическа страна” и затова застават с личните си имена, а не с имената на компаниите. Това теоретично правило контрастира с наложената практика един контингент избрани фирми, през политическите партии, да оказват влияние върху законодателна, изпълнителна, че и съдебна власт. А останалите? Толкова цветущ ли е бизнесът на останалите, че мълчат? Не, разбира се. Цветущ е бизнесът на олигарсите и на сателитния кръг от фирми, които са се „уредили” да ги обслужват. Останалите просто оцеляват. Някои се справят добре, други не толкова.

По подобие с принципите на обществения договор, щом плаща данъци, бизнесът има пълно основание да поставя изисквания и да търси сметка от тези, които създават икономическата среда. Но защо не го прави?

Ето някои от възможните обяснения. Когато разбрах за подписката на ИТ сектора с искане на оставка на правителството, силно се изненадах. Знаейки, че бизнесът на по-големите ИТ компании е силно зависим от договори с държавата, тази подписка ми заприлича на нещо като „да си подритваш обществената поръчка” по аналогия с израза за трудовата книжка на опълчил се срещу шефа си служител. Впоследствие разбрах, че става въпрос за софтуерни компании, което ме наведе на мисълта, че те няма какво да губят, защото пазарите на много от тях са в чужбина.

Оказва се, че в нашата уж пазарна икономика, при липсата на реален растеж, бизнесът на фирмите е в твърде голяма пряка зависимост от държавата като възложител. Според данни от портала на Агенцията по обществени поръчки, стойността на сключените договори през 2012 г. е приблизително 6 млрд лв, което представлява впечатляващите почти 8% от БВП, т.е. толкова от стоките и услугите, реализирани в България са потребени от държавата най-общо казано . Към към м. ноември, 2013 г. стойността на сключените договори е с 1 млрд. лв повече. Броят на сключените договори за 2012 г. е 20 959, а към м. ноември, 2013 г. – 19 454. Няма официална информация какъв е средният брой участници в един конкурс, обявен по ЗОП , но при 20 000 сключени договора на година, би трябвало броят на кандидатите, които виждат в държавата възможност за бизнес да е неколкократно по-голям, независимо дали спадат към обръчите от привилегировани фирми или към масата. (Трудно е да се прецени точно, тъй като броят на договорите не е равен на броя на изпълнителите. Много от редовните поръчки на даден възложител, например, се печелят години наред все от едни и същи изпълнители. На портала има статистика само за сключени договори и за възложители, но не и за изпълнители, което доста затруднява извличането на обобщена информация за тях).

С това не се изчерпват възможните форми на подчиненост спрямо държавата. Има и договори, сключвани по ПМС 69/2013 г. , т.е. за възлагане на поръчки по проекти, одобрени за финансиране от еврофондове. По данни от ИСУН от 2007 г. до момента стойността на регистрираните проекти възлиза на 20.413 млрд лв. Реално изплатени са около 8 млрд лв., а фирмите, обявени в информационната система като изпълнители са общо 10 160. Броят на потенциалните кандидати, които също не биха „ритали“ срещу органите, управляващи и контролиращи изразходването на еврофондовете, предполагаемо отново е неколкократно по-голям. И това не е всичко. От същите държавни органи зависят не само изпълнителите, но също и предприятията, които са бенефициенти по такива проекти. Съдейки по данните в информационната система, за проекти по ОП Конкурентоспособност те са над 2 000. За неодобрените или проектите в процес на оценяване, т.е. потенциалните бенефициенти, които разчитат на бъдещи проекти и са в същото подчинено положение няма обобщена статистика. Тъй като всяка компания може да се окаже в повече от една от гореописаните роли, не би било показателно и коректно да се сумират споменатите цифри, но на фона на общия брой активни фирми в България – малко над 362 000 , цитираните данни все пак дават представа в каква степен българският бизнес е в пряка зависимост от държавата.

Естествено не може да се очаква критика срещу властта и от страна на фирмите с мажоритарно участие на държавата. Те са „изненадващо много“ по думите на вицепремиер Бобева – 249 дружества, които генерират 10% от БВП и които правителството възнамерява да запази и управлява ефективно, но това е друга тема.

Какво е положението сред останалите „независими“ компании? Законът предвижда механизъм за влияние от тяхна страна при решаване на социално-икономически въпроси в държавата чрез бизнес организациите – другият участник в Националния съвет за тристранно сътрудничество, освен синдикатите. С други думи, те би трябвало по подразбиране да бъдат изразител и защитник на интересите на предприятията пред държавата. Ето какво говори гласът на бизнеса чрез двете най-големи национално представени бизнес организации – КРИБ и БСК, по повод на една и съща реалност и сами преценете дали да не си запушите ушите:

1. Относно правителството на Бойко Борисов.

КРИБ: „Правителството на ГЕРБ е единственото в съвременната история на България, което провежда целенасочена политика за защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса в страната“

БСК: „Чрез лобистки промени в закони, бившите управляващи създадоха симбиоза от търговия с влияние и политически рекет”.

2. Относно правителството на Пламен Орешарски.

КРИБ: „Откакто встъпи в длъжност на 29 май т.г. кабинетът „Орешарски“, както и парламентът, се занимават единствено и само със силовите структури на държавата, докато икономиката е оставена на заден план.”

БСК: „Ние имаме комуникация с този човек, ние се разбираме като говорим един с друг. И с него и с другите членове на правителството, които присъстваха на срещата. Знаете, там беше и финансовият министър, там беше и министърът на икономиката, там беше и министърът на труда и социалната политика. С всички с тях имаме общ език, ние се разбираме. “

Не двуглас, а по-скоро какафония! Това само доказва, че дългият списък с изисквания, на които да отговарят бизнес организациите, за да бъдат признати за национално представени, не гарантира, че техните ръководители няма да се окажат в положението да изразяват единствено волята на тесен кръг обръчи от фирми, в които имат непосредствен интерес и които от своя страна подпомагат политическите партии, издигнали изпълнителната власт в тяхна услуга. В крайна сметка, вместо да бъдат възможност за влияние върху държавата, те извършват бизнес с влияние върху държавата. В същото време за членската им маса остава като единствена полза ходенето по бизнес закуски.

Бизнесът е твърде зает с оцеляването си, за да отдели по-сериозно внимание на своята представителност в тристранното сътрудничество. От друга страна, също както активните граждани искат да носят отговорност за бъдещето на обществото, така и отговорният бизнес би трябвало да напусне всички тези безполезни организации, да създаде тяхна алтернатива и да помисли за промени, които да минимизират риска от сегашното положение. Паралелно с това нищо не пречи на всеки един бизнесмен да бъде активен гражданин – въпрос на осъзнаване на личната отговорност. Познавам такива хора.

Статията е публикувана в брой 19 на вестник #Протест

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.