Гласовете на протеста – Владислав Рашков
Коментарът е от рубирката на Вестник Протест „Гласовете на протеста“
Излязох да протестирам заради назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, заради политическата криза и духовен упадък в България и защото смятам, че протестът е най-ефективният начин за граждански натиск над властта. Специално този протест сложи началото на гражданското общество в България. Според мен трябва да остане мирен, постоянен и масов. Засега исканията на протеста и в частност на Протестна мрежа, от която съм част, ме удовлетворяват.
Правителството на Пламен Орешарски дойде на власт чрез манипулации на изборите. Това се потвърди от многобройните сигнали за процедурни нарушения в процеса на самите избори. Правителството действа в интерес на тесни кръгове и легитимира властта си, като манипулира имиджа на обществения натиск срещу него и си купува поддръжници в страната. То продължава да е на власт, защото партиите в Тройната коалиция знаят, че при нови избори няма да се върнат в Парламента, особено в условията на увеличената обществена информираност.
Протестът ще продължава и ще стимулира развитието и укрепването на гражданското общество. Единственото, което не харесвам на протеста, е наглото присъствие на ГЕРБ. Диалог с властта и всички нейни производни не е възможен. Властта не познава думата „диалог“. В кризисни ситуации приемам да има взаимодействие с властта, но в конкретния случай не виждам такава база. Протестното движение трябва да продължи усилията си за оставката на Пламен Орешарски. Като алтернативни форми на площадния формат виждам кампании против крупните бизнеси след доказване на зависимостите им с властта. Примерно: „Не зареждай в Лукойл“, „Не депозирай в КТБ“ и т.н. Същевременно отчитам комуникация с онези, които не вярват в промяната. Необходимо е обаче време. Аз повярвах в гражданското обществото, в алтруизма, в промяната, в силата на България. Колкото до това дали протестът успя, да, той успя още на 14 юни 2013 г., защото обедини много хора – и все още го прави. Затова и към момента съм активно протестиращ. Имам своето място в България – виждам се като радетел на демократични ценности, общественик, журналист, който не се предава за промяната на България към демокрация.
