Гласовете на протеста: Весела Кучева

Снимка: Юлиан Собаджиев
Снимка: Юлиян Собаджиев

Коментарът е от рубриката на Вестник Протест „Гласовете на протеста“

Излязох да протестирам, защото се подразних на явното нахалство на управляващите да издигат несъвместими с държавните постове личности. Ясно е, че властта е корумпирана, но множеството абсурдни решения, след които последваха първите протести от средата на юни, преливат чашата. Според мен протестът промени съзнанието на хората – гражданско общество вече съществува. Може би е добре да се продължи с множество креативни акции, които да впечатляват и да предават ясно посланията на протеста, да бъдат съгласувани с неговите цели. Ще се радвам повече, ако исканията на протеста бъдат чути от когото трябва. Единствената логична съдба на правителството е оставката.

Протестът продължава вече от доста време и е нормално да има различни етапи в развитието си. В началото всички бяха много по-екзалтирани, с повече енергия, след което настъпи лека умора. Създаването на Протестна мрежа със сигурност е важна стъпка в развитието на протеста. Възможни са и има и други форми на протест. Всеки, който подкрепя протестите, продължава да го прави и извън площада, например тичането на Софийския маратон с тениски с надпис „Кой?“ и скандирането на „Оставка“ преди старта му или надписите и плакатите, които хората правят, докато са на почивка, и след това се снимат с тях, за да покажат подкрепата си.

Мисля си, че би трябвало да има някакъв диалог с властта. Той обаче следва да е честен, а от подобно правителство като сегашното не очаквам честност. В този смисъл диалогът не е възможен. Колкото до държавните институции извън парламента и правителството, доколкото те изразяват свои становища, базирани на конкретни принципни позиции, а не на сляпо подчинение на заповеди, диалог със сигурност трябва да има. В една кризисна ситуация диалогът е особено препоръчителен, но тук вече функциите на протестното движение доста се разширяват и размиват. Според мен протестното движение следва да се занимава конкретно с протестите. Съществуват институции и организации, които да реагират при нужда.

Не е задължително да убеждаваме с думи хората да променят позициите си. Надявам се онези, които смятат, че нищо няма да се промени, сами да се убедят, след като видят резултатите от промяната.

От известно време вече не излизам на площада – струва ми се, че уличните шествия нямат ефект за свалянето на правителството. Те бяха етап от масовото недоволство срещу него. Една реакция, която не бе чута. Време е да се намери нов, по-ефективен начин. Не знам какъв би трябвало да бъде той, но все пак много уважавам хората, които продължават да бъдат активни протестиращи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.