Антоанета Цонева за онлайн акцията от петък „Оставка“

Screenshot-188Прочетох развълнувани и загрижени за етиката на протеста статуси, че „оставката“ на Орешарски във фейсбук и туитър наранила чувствата на хората – на тези, които го подкрепят и тези, които не го подкрепят. Оказало се, че това не е истина и те за минути изпитали силни чувства. Даже прочетох, че тази акция свила социалната база на протеста.

Не знам как да го приема това – по света има невероятно драстични форми на протест – да не ги изброявам тук. В България има 106 дни мирен протест. МИРЕН. Замисляме ли се върху този феномен?

Странно е това, което чета – как можело – може и още как – мафията трябва да се раздрусва всеки ден, докато пусне клона. Ако някой предлага друго – да започва да го прави веднага – някакви идеи?

Антоанета Цонева

2 thoughts on “Антоанета Цонева за онлайн акцията от петък „Оставка“

  • 28.09.2013 at 15:02
    Permalink

    Аз съм един от хората, които не одобриха петъчната акция. Не мога да приема като средство за протест манипулацията! Не мога да приема тезата, че – ето, те постъпвали така, и ние ще направим като тях, за да покажем колко сме „силни“! Народното недоволство и желанието за промяна е достигнало такова ниво, че не може да търпи лъжата, в каквато и форма да е тя!
    Мафията може да бъде разтърсена не с инфантилни виртуални флашмоби, а с идеи и начини за тяхното постигане, които са подкрепени от болшинството от хората! И вместо за 100 и незнам кой си път да се разхождаме от МС до НС и да викаме „Отавка“, нека най-подготвените, най-добрите оратори, да говорят от импровизирани трибуни, за това, какво и как ще променим след оставката!

    Reply
  • 29.09.2013 at 09:33
    Permalink

    Предлагам всички болни да се диагностицират и да се въдворят в подходящите институции 🙂

    Политфренията – най-новото установено душевно заболяване

    Политфрения – така учени от БАН нарекоха най-новата душевна болест. След дълги изследвания на огромна част от българските политици, учените установиха, че има тежко умствено разстройство за което досега не се е знаело. Също както много други умствени разстройства и това се установява благодарение на все по-добрите методи прилагани в психиатрията. Като подобен пример може да се даде постродилната депресия, която до сравнително скоро не бе позната на науката. След като бе установена обаче, се оказа, че повече от 30% от жените страдат от това душевно разстройство, което пък позволи на лекарите да разберат нуждите на тези жени и да подхождат по-правилно към лечението им, а не както традиционно се е подхождало – на полето и с тежък физически труд за да избие всяка простотия от главите им. Политфренията не се различава от всяко друго умствено разстойство и може да се причисли към тежките форми на душевен разпад. Някои учени, дори изказват мнения и предположения, че тази форма на лудост всъщност може да е още по-тежка отколкото се мисли за нея. Те се опасяват, че тя може да води до подобни на тежките психо-състояния последици – разпад на нервните мозъчни връзки и дори разпад на връзките на периферната нервна система. За своите опасения, учените се позовават на реакциите на много от политиците на случващото се в заобикалящият ни свят. Учените са забелязали, че огромна част от политиците реагират само на дразнители свързани с политическия живот, което е явен признак за отдалечване от реалността и затварянето им в собствена, измислена реалност. Подобно поведение се забеляза при деменцията и всички дегенеративни заболявания. Също както болните от Алцхаймер загубват когнитивните или с по-прости думи разпознавателни способности, така и при политфренията се забелязва липса на елементарно асоцииране с околната среда и действителност у болните. В някои случаи, тази връзка е толкова разкъсана, че учените поставят под въпрос възможността за излекуване въобще. Всъщност, ако се докаже теорията, че болестта причинява дегенерация на нервните системи, единствено възможното действие ще е профилактика на заболяването. Все пак, статистиката показва, че около 30% от политиците не показват признаци на политфрения, а голяма част успяват да се възстановят и подобрят до нива на предболестното си състояние. Това е обнадеждаващо, но и едновременно озадачаващо, защото показва, че не при всички заболяването протича с еднаква сила. Подобно нещо не е новост за науката и всъщност води до заключението, че предболестното състояние на пострадалия е било достатъчно влошено и преди да попадне под влиянието на политиката, също както гъбичките са у всеки от нас, но успяват да преборят имунната ни система само когато действието й отслабне. Предполага се, че предболестното състояние се определя от липсата или наличието на достатъчно стабилни морални устои у индивида, както и способността му да е наясно с взаимовръзката на действия-последствия релацията. Забелязва се също и вероятност от заразяване с политфрения, което е много озадачаващо, защото досега не е познат случай на умствено заболяване, което да е заразно. Учените предполагат, че има някаква взаимовръзка между хората с които общуваш и появата на политфрения. Донякъде, това може да се обясни с теорията за общото съзнание за което има доста разработки, а политфренията може да се окаже още едно доказателство за наличието на такова. Чрез теорията за общото съзнание може да се обясни появата на политфрения в досега нормално и адекватно разсъждаващи и мислещи индивиди. Това обаче предстои да бъде разработвано, тъй като изследванията са в начален стадий. В исторически план може да се забележат много примери на проявата на тази болест, най-ярки от които са всички тирани през вековете на човешкото развитие. Докато обаче назад в годините политфренията може да се обясни отчасти със създаване на подходяща среда за развитие у хората с аристократично потекло, то не е съвсем ясно как демократичната среда спомага за появата на подобно тежко психологично разстройство. Така, както с всяко ново откритие в научната област, се отговаря на едно нещо, но изникват много други въпроси за доизясняване. Едно е обаче сигурно – политфренията в много случаи може да предизвика тотална липса на връзка с реалния свят.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.