Европейските пари: Имаме ли план и чии интереси обслужва той?

Снимка: Крис Енчев
Снимка: Крис Енчев

Мария Щурова, Михаела Лазарова, Юлиана Атанасова

/материалът е публикуван в брой 10 на вестник #Протест/

Особено актуална през последните няколко седмици е темата за еврофондовете и разпределението им през Програмен период 2014–2020 г. Най-вече заради официалното посещение на еврокомисаря Хаан в края на септември, а и заради факта, че началото на периода наближава, а все още предстои финализиране на Споразумението за партньорство и неговото официално представяне. Основните параметри на финансовата рамка – в т.ч. размерът – са договорени през февруари 2013 г. Фактът, че на България се пада най-нисък обем от средства на глава от населението в абсолютно изражение, се дължи на това, че средствата, предназначени за отделните държави членки, са обвързани с БВП на съответната страна, а ние имаме най-ниския такъв показател. Ето защо към настоящия момент по-важни вече са други два въпроса:

Първо: Задължително изискване на Европейската комисия (ЕК) за получаване на средства по европейските фондове е всяка държава да има постигнати определени предварителни условия до 31 декември 2016 г. Как едно клатещо се правителство, без никаква реална вътрешна, обществена и международна подкрепа, смята да състави и приложи последователен и подробен план за следващите три години?

И второ: Как тези фондове ще бъдат разпределени съгласно нашите приоритети и европейските стратегии? Приоритетите на българската страна намират изражение в документа „Проект на споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014–2020 г.“, изпратен от наша страна към ЕК в края на август 2013 г., който съдържа индикативно разпределение по пера на предварително одобрената като размер помощ. Официална позиция на ЕК по този проект все още липсва, но Брюксел обяви, че при липса на реформи в ключови сектори ще има преразпределение. На интернет портала на дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС“ към администрацията на МС се твърди, че проектът е „разработен от междуведомствена работна група, в която участват и широк кръг партньори – представители на местните власти, социално-икономическите партньори, структурите на гражданското общество, академичната общност и други“. Въпреки това, недоумение буди очевидното разминаване между визията за приоритетите, изразена в документа, и истински наболелите сектори у нас, по които има ясно изразена обществена чувствителност и съгласие.

Един от най-проблемните сектори е железопътният транспорт. В програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ България залага 1,207,33 млрд. евро (за сравнение – през предишния период парите бяха 1,600 млрд.). Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Данаил Папазов, заяви, че по-голямата част ще бъдат насочени именно към въпросния сектор (около 1 млрд. лв.), като не пропусна да отбележи, че тези пари са крайно недостатъчни за всички останали инфраструктурни проекти. Това означава, че ще трябва да се разчита и на друго финансиране – държавно, което обаче най-вероятно ще бъде със заем или публично-частно партньорство, което също крие значителни рискове, свързани с избора на партньор, договорите за концесия и определянето на начина на заплащане. Такива проекти са 3-ти лот на магистрала „Струма“ и магистрала „Хемус“.

Съмнително е обаче дали в Брюксел ще подкрепят този план, макар приоритет за новия програмен период в областта на транспорта да е именно железопътният такъв. БДЖ е с дългове от близо половин милион лева, чертаят се редица планове за оздравяването им, но тъй като до момента на практика те не са заработили, е много вероятно този 1 млрд. да не получи зелена светлина.

ОП „Околна среда“ също постоянно търпи промени – и в периода 2007–2013 г., и в предстоящия към нея постоянно се насочват проекти, ненамерили място в останалите програми, най-често в ОП „Транспорт“. Под шапката на „Екологичен транспорт“ се вмъкват финансиранията за софийското метро и автобуси, макар за момента транспортният министър да отрича това. Заложените средства по ОП ОС са 1271,16 млн. лв – за периода 2007–2013 година бяха малко над 1 млрд., тоест с около 200 млн. по-малко, като посочени приоритети за след 2014 година – по думите на министъра на околната среда и водите Искра Михайлова – са води, отпадъци, биоразнообразие и разработване на стратегически документи за климата. И това наистина следва да бъдат основните цели, стига парите да поемат към осъществяването им и обединяващата ги главна цел, а именно опазването на околната среда. Липсата на усвояване на средства обаче не е отсъстваща и в тази програма – за момента са над 120 млн. поради множество търгове за изпълнители, обжалвания, забавяне на изграждането на депа за битови отпадъци. Голяма част от тогавашните проекти останаха „под чертата“ и разчитат да намерят мястото си през новия ПП.

ОП „Развитие на човешките ресурси“ също е намалена с около 300 млн. и за периода 2014–2020 г. е 707,13 млн. лв. главно защото образованието и науката се обособяват в отделна програма. С това отделяне приоритетите за инвестиции остават подобряване достъпа до заетост и качеството на работни места; намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване; модернизация на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването чрез различните програми като „Аз мога“, „Подкрепа за заетост“, „Ново работно място“ и др., действащи и към момента. Проблемът обаче е, че това е една от програмите с най-слабо изпълнение и най-бавно усвояване на средства, отново поради тромавите процедури.

В оценката си за първите 100 дни правителството на Орешарски си приписа заслугата, че е поставено началото на общественото обсъждане на проект за Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия за периода 2014-2020 г. съгласно стратегията на ЕС в същата област. Правителството заяви своята отговорност за незабавното прилагане на мерки за подобряване на икономическите условия, а в същото време в индикативното разпределение на средствата от еврофондовете предвижда едва 10.82%, като в същото перо влиза и насърчаване на селското стопанство и и на сектора на рибарството и аквакултурите! Вместо да се заделят почти 5% в неясни мерки за насърчаване на заетостта (практиката от изтеклия програмен период по ОП „Развитие на човешките ресурси” показа, че тя се използва най-вече за неефективни проекти, които дават възможност за лоши практики за източване на средства, чрез предоставяне на услуги с трудна измеримост на резултата от страна на свързани изпълнители), много по-прагматично би било тези средства да се насочат към стимулиране на конкурентоспособността на МСП, което би довело до реален икономически растеж, а не до изкуствена временна заетост, която е по-скоро инструмент за политическо влияние на кметове върху местното безработно население.

За втори път най-вероятно ще бъдат загубени пари по програма “Рибарство и аквакултури”. Тя бе една от първите, по която не България не успя да усвои средства още при предишния програмен период. Главна причина бяха административните пречки. Към момента няма представен план за усвояване на средства за периода след 2014 година и това забавя още повече, което отново я превръща в най-изоставащата програма.

За ОП “Добро управление”, която от тази година е обединена с програмите ОПАК (Оперативна програма “Административен капацитет”) и “Техническа помощ”, са заложени около 356 млн. евро. Като основен приоритет е посочен модернизирането и повишаване ефективността на администрацията. В предишния период общо по трите програми средствата бяха около 200 млн. евро. Тоест – парите за администрацията нарастват двойно, въпреки че тя далеч не е най-проблемният сектор, нуждаещ се от финансиране, на фона на останалите.

Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” (ОПНОИР) е нова програма е най-новата програма. До момента средствата за образование и наука бяха част от програмата “Развитие на човешките ресурси”. Предвидените средства по нея са 508,04 млн. лв.

Според Националната програма за развитие България 2020 една от главните и приоритетни цели е повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентноспособно образование и обучение. В тази връзка е добре да се знае, че ЕС изисква приоритет във финансирането на наука и образование и че правителството на Пламен Орешарски заявява само 1% от финансирането на България от Европейския съюз за наука и 2% за образование. Дали тези средства са достатъчни ,за да имаме качествени образование и наука – преценете сами. Нищожните средства за наука и образование изкараха учените на протест на 26 Септември под надслова „ Еврофондове за знание – ДА, за кражби – НЕ”.

ОП “Регионално развитие” по план е с бюджет 1170.28 млрд. лв. – с 200 млн. по-малко от периода 2007-2013г. Няколко месеца се обсъждаха какви да бъдат приоритетите й и се представяха различни варианти, всички претендиращи, че отварят врати на частния бизнес и най-вече на малките фирми, които обикновено не успяват да участват в обществените поръчки. Само че според представители на бизнеса влошената икономическа обстановка в страната, както и твърде тромавите процедури и администрация. Министър Драгомир Стойнев заяви, че тази програма не е писана от правителството, а от бизнеса и за него. Един от главните приоритети в ОП РР е устойчивото и интегрирано градско развитие – енергйна ефективност, инфраструктура. Друг приоритет е финансирането на земеделските производители и увеличаване средствата по мярка 112. Финансовият ресурс за наддоговаряне, определен за мярката е в размер на 49 млн. лв. или 25 млн. евро, които са 19% от договорената финансова помощ по мярката.В момента те очакват да бъде пусната заповедта за стартиране на мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и респективно ДФЗ(Държавен фонд Земеделие). Подготовката за пускането на самата мярка започна още на 06.03.2013 г. с решение на Министерски съвет и от тогава 2 пъти беше променян индикативния график за отваряне на приема като втория път приема беше определен за 02.09.2013 г. Това обаче не се случи и към днешна дата приемът е отложен за неопределено време, което е и причината фермерите да протестират последните седмици.

По ОП “Иновации и конкурентоспособност” заложените средства са 1037,41 млн. лв., с около 50 млн. повече от миналия период, като приоритетни са зелената икономика и развитието на предприемачеството. Само че според представители на бизнеса влошената икономическа обстановка в страната, както и твърде тромавите процедури и администрация са сериозна спънка пред инициятивността. Министър Драгомир Стойнев заяви, че “тази програма не е писана от правителството, а от бизнеса и за него”.Дали ще се смекчи бюрокрацията, за да бъде тя наистина достъпна за бизнеса, предстои да видим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.