До Европа и назад

(или за онова, което ни свързва с Украйна)

Радина Ралчева

По телевизията гледах репортаж за събитията в Украйна. Чух младо украинско момиче да казва, че вече не става въпрос само за икономиката или само за ЕС, а за това, че хората трябва да си върнат държавата.

И неизбежно в главата ми се появиха паралели. Множество паралели. Защото същите думи, почти буквално, съм чувала да изричат много хора на жълтите павета в София през последните шест месеца. Никой от тях не е виден анализатор или специалист по национално и международно положение, но инстинктите на хората работят и им показват, че нещо не е наред, че държавата отива в посока, която те не приемат.

Украйна и ние

Наясно съм, че разликите между нас и Украйна са много. Но в момента има прилики, които са удивително ясни и ужасно притеснителни. Ще се спра на три от тях, които ми се струват важни.

Причините за протестите са първата очевидна прилика. Защото и на двете места хората са навън не за цени, пари и обикновени неуредици. Протестите и на двете места са за запазването на цивилизационния избор на две държави, които са далеч и географски, и социално, но искат да бъдат част от една общност. Парадоксално е, че в държава, която е член на ЕС от години (България), ни се налага да водим идентична битка за оставане в ЕС, както в държава, която е на прага на членството си (Украйна). Защото ако в Украйна става дума за това да бъде направена следващата правилна стъпка в развитието на страната, то в България трябва да спасим страната от връщане не просто години, а десетилетия назад.

Втората очевидна прилика е начинът, по който реагират и се държат властите и в България, и в Украйна. Освен използването на идентични средства за пропаганда и внедряването на провокатори с цел дискредитиране на протестиращите, друго изключително неприятно съвпадение има и в начина, по който правителствата в Киев и в София се правят, че нищо не се случва, и се опитват да маскират резките завои в цивилизационния си избор с неадекватни икономически аргументи. Както и в силовия подход на полицията, която безскрупулно нарушава закони и човешки права и в двете държави. Разбира се, тук има и една разлика. Ако правителството в Киев обявява, че се готви да въведе извънредно положение предвид събитията в страната, правителството в София го въвъде, без въобще да си направи труда да го обяви. Вече доста време силите на полицията в София са в такъв режим, какъвто има при извънредно положение, въпреки че официално такова не е въвеждано.

Русия

Третата очевидна прилика е свързана с ролята на Русия. И в двете държави има силно руско влияние, което увеличи интензитета си през последните месеци и това доведе до гигантски социални и икономически сътресения. И още една прилика, свързана отново с Русия – енергетиката, енергийните проекти и руските енергийни интереси имат много общо със случващото се и в България, и в Украйна. Изобщо, откакто руснаците възобновиха имперските си намерения чрез активизирането на т.нар. „Евразийски съюз“, това доведе до доста катаклизми. Много неща се случиха именно след като Москва започна да работи целенасочено за изграждане на Евразийски съюз, гласно противопоставен на ЕС. Събитията в България и в Украйна също са част от процесите, предизвикани от актуалните руски интереси. Създаването на нова общност в постсъветското пространство бе предложена от Владимир Путин по времето, когато беше премиер.

Настоящият руски президент и бивш агент на КГБ, направил шеметна политическа кариера и практикуващ авторитарен режим, смята, че „който не съжалява за СССР, няма сърце, а който мечтае да върне СССР, няма глава“. Така че той вижда в този съюз възможност за реализиране на глобалните амбиции на Москва да играе ролята на „балансьор“, разбирана като възможност за постоянно противопоставяне на САЩ, ЕС и НАТО, като същевременно си запази способността да лавира. Руският политолог Дмитрий Орлов обяснява, че „целите на модернизацията“ изискват Русия да се обедини не само с бившите съветски републики – днес членки на ОНД, но и с държави, „лоялни към руските икономически интереси: Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела“. А според председателя на Държавната дума Борис Гризлов са налице „инструменти и исторически аргументи“, за да бъде осъществен „големият проект“ за Евразийски съюз, който може да обедини към 250 милиона души. Сред аргументите, които той изтъква, е „общата история на страните“ от постсъветското пространство, а сред инструментите – руският като „език за междунационално общуване“ и „кооперирането в икономиката“.

Съвпадения

Ако човек вярва на съвпадения, ще забележи, че резкият завой на Украйна към Русия подозрително съвпада с активизирането на темата Евразия и с безпрецедентния търговски натиск, оказван от Русия върху Украйна. Ако човек вярва на съвпадения, ще забележи, че и тежката обществена ситуация в България съвпадна с активизирането на отношенията ни с Русия на всички възможни нива след встъпването на власт на кабинета „Орешарски“. Ако човек вярва в съвпадения, ще забележи също, че управляващите в България не просто остават глухи за посланията на протестиращи и на редица официални лица от ЕС за запазване на европейските ценности, но и говорят за намеса във вътрешните ни работи. А в същото време не прилагат подобни критерии към напълно скандални изказвания на политически и обществени фигури от Русия. Ако не ме лъже паметта, България получи покана за присъединяване към Евразийския съюз още през 2011 г. През 2013 г. изглежда, че Владимир Путин се приближава до реализирането на амбициите си. Или не?

Защото обществените реакции както в България, така и в Украйна показват, че няма обществено съгласие с такъв курс на поведение и че подобна посока на развитие обслужва само тесни и задкулисни интереси, които в никакъв случай не се приемат като общонационални. И българите, и украинците са гневни на своите правителства. И българите, и украинците ясно показват, че няма да допуснат смяна на европейските ценности с евразийски. За България наистина подобен избор е невъзможен и няма да се случи. Настоящото правителство не го разбира, така че е въпрос на време да си отиде безславно, оставяйки позорна и грозна следа. А Владимир Путин, заслепен от про-имперските си амбиции, може би е на път да плати много висока цена за „успеха“ в Украйна и за натиска върху България. Защото историята учи на някои неща. Всички случаи, свързани с насилствено създадени империи и съюзи, завършват по един и същи тъжен начин. Който не е научил този урок, е обречен да гради кули от пясък.

Статията е публикувана в брой 19 на вестник #Протест