Димитър Илиев: Ранобудните умиха лицето на цялото свое поколение

Интервю на Жюстин Томс di

Гл. ас. д-р Димитър Илиев, преподавател по старогръцки език и романско езикознание, Катедра по класическа филология към ФКНФ при СУ и един от стотиците преподаватели, подкрепящи студентите в техните искания и действия.

#: Какво е за теб протестът?

Протестът трайно присъства в моя живот.       От свирепата Виденова зима през природозащитните флашмобове от 2007 и 2012 година, после февруарските събития, та чак до днес. Това, което напоследък наричаме „задкулисие“, влияе злокачествено на държавата ни не от вчера и не от вчера гражданите се опитват да му противостоят. Разликата сега е, че наглостта на „онези горе“ нарасна до степен, в която дори вече не се и опитват особено да се прикриват. И отвращението сред хората е неимоверно.

#: Какво мислиш за окупацията на Ректората?

Окупацията е също отколешна и често използвана форма на несъгласие. Да, тя нарушава нормалното функциониране на окупираната сграда, но протестът е протест, когато създава неудобство. Непречещ никому протест е безсъдържателна имитация на гражданска активност като казионното БЗНС или изборите по времето на социализма. Още не съм видял ясно оформено мнозинство недоволни от положението в Ректората (забележете, за многобройните останали сгради на Университета дори не става дума, те функционират нормално). Повечето от онези хиляди студенти и преподаватели, от чието име все някой се наема да говори, са доста пасивни като за хора, убедени, че са накърнени правата им. Люде, горещо желаещи да не им се прекъсва учебният процес, се появиха веднъж, и то в почивен ден, покрещяха нецензурни изрази, повредиха университетско имущество, а статусът им на студенти на Софийския университет така и остана неизяснен… Иначе мисля, че реално пропуснати ползи от създадената ситуация няма да има, това е въпрос на административно решение, например удължаване на семестъра. За истински ученолюбивите това не би било проблем. А дори до Ректората достъпът не е напълно спрян и сега. Колегите и служителите влизат след легитимация. Правилата вътре, които се съблюдават с впечатляваща организираност, са: забрана за внасяне на алкохоли тютюн, политическа агитация, насилие и говор на омразата, опазване на университетското имущество и строго следване принципа на университетската автономия. Все неща, към които трябва да се придържаме по-плътно и в нормалното си академично ежедневие.

#: Преподавателите подкрепиха студентите. Какво следва?

Диалог с мълчаливото мнозинство от съгражданите ни. Отявлените защитници на този Парламент и това правителство не са никак много. Доказват го анемично-бутафорните публични прояви в подкрепа на властта. Студентите от 272-ра аудитория в момента имат доста по-сериозно обществено одобрение от всички държавни институции, доверието в които е докрай проядено. Хората недоволстват от положението си тихо, частно и битово. Трябва да ги убедим, че има смисъл да проявят недоволството си активно.

#: Какво казват студентите?

Казват: „ние сме будни, следим ви“. Метафориката на „будността“ в събитията през последните седмици не е случайна. Мнозина бяхме скептични относно гражданския потенциал на по-младите поколения. Но ето, че и това поколение не спи и изживява своя радикален протестен жест след дълго затишие. И този път дава заявка, че знае какво прави и няма да се остави лесно да бъде употребено

#: Манипулациите и преместването на фокуса – как се преодоляват?

Принцип в лингвистичната прагматика е, че вземащият думата, особено когато е пръв, има власт да моделира понятийната рамка на диалога. И дори цялостната фонова картина на света, която се подразбира от диалогиращите. Това крие в себе си колосална мощ, но е и капан. Преди всичко трябва да задаваш въпросите пръв. И не си длъжен всеки път да отговаряш, ако ти отвърнат с въпрос. Те, овластените с мандат от нас, трябва да влязат в обяснителен режим. Не да питат нас защо сме недоволни, защо сме така малко, или пък така много, бива ли да сме толкова арт, или пък толкова радикални (доколкото може да бъде радикален кроткият българин, който, слава Богу, не е виждал какви сериозни улични сблъсъци стават по света). Но освен стария трик на овластения насилник да прехвърля вината върху жертвата си има и нещо друго. Насреща са майстори на агитацията и пропагандата. Те знаят как да подменят неусетно същината на разговора. Тук истинският въпрос съвсем не е „за“ или „против“ окупацията като форма на гражданско неподчинение. А „за“ или „против“ заявените искания за разпускане на сегашния Парламент, в който и управляващи, и опозиция се държат по-нелепо и по-невъзпитано от 20-годишните окупиращи Ректората. Колцина са хората в България, които няма да се съгласят с това?

#: Най-големият успех на Ранобудните студенти, според теб?

Преди сесия обикновено казвам на студентите си да се разберат помежду си за дата и час на изпита, удобни за всички. Често ми връщат отговора: „Решете го Вие, защото не можем да постигнем съгласие“. Този начин на мислене винаги ме е плашил сериозно. Е, Ранобудните умиха лицето на цялото свое поколение. Те се заявиха като общност с ясна цел, самоуправляват се успешно, взимат трудни решения и носят отговорността за тях. Това само по себе си е уникален за България социален опит. И аз вярвам в тях!#

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.