Твоят глас

Всеки човек има свой начин да изразява мнението си и най-важното е, че критична маса от български граждани искат промяна. Моралната подкрепа от гражданите извън София и страната е също толкова важна, колкото физическото присъствие на тези, които са на площада. А тя е огромна и еднозначна.

Нека разгледаме една история от втората половина на 19 век в американския щат Ню Йорк, която има много паралели със сегашното положение на нещата в България. Не е трудно да се направи връзката с много знакови фигури от нашия т.н. преход – Бойко Борисов, Братя Галеви, кръговете на влияние и пр.

Проблемът е, че прекалено свикнахме с неистината и неправдата, обилно вкусвайки от нейната отрова. До степен, че много хора вече не съзнават каква е социалната деградация в страната, други пък не приемат бунта на младите, смесвайки дисциплина с покорство. Казвам това в отговор и на разни медийни клакьори, които дни наред не спряха да отправят призиви към полицията – това е „метеж“, удряйте, разгонете ги…

Нарекоха себе си незаменими, по-добрата олигархия. Не видяха проблем в „опорните точки“. Оградиха се с непрогледни стени. Доведоха полиция от близо и далеч. Поискаха от медиите да отразяват определени гледни точки и да премълчават други. Показваха неприлични жестове на протестиращите. Обиждаха студентите. Прекъснаха всякаква прозрачност и отчетност към обществото. Капсулираха се и отрязаха пътя към своето бъдеще.

Трябва да проумеем, като нация, като граждани, че тези хора са там, за да представляват нас – да внасят предложения от наше име и да гласуват от наше име. Трябва да продължим да им го напомняме, като се възползваме от инструментите, които са ни дадени като граждани. И ако не става – да си извоюваме нови инструменти. И така, докато системата заработи в наша полза.

С всеки изминал ден на протест властта всъщност работи за укрепване на гражданската ни съвест. Защото тези оздравителни промени на болното ни общество не могат да станат за ден, за два, за седмица. Няма начин. Но виж – за месеци, години? Това е друго. Това ще проработи.

Десети ноември бе голям ден. Не, не говоря за 1989-та. Говоря за 2013-та. И да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. Ако не си бил там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

Преход, демократични промени, край на комунизма/тоталитаризма/социализма, началото на демокрацията – това са само част от имената, с които в последните 24 години се опитвате да ми обясните онова, което ми се случва или… така и не ми се случва.