Бюджет ‘2014 – много заявки, малко покритие

Снимка: Тихомира Методиева
Снимка: Тихомира Методиева

Годината е към своя край. А това е време за съставяне, обсъждане и приемане на бюджета на държавата за следващия период. Да разчете средствата за 2014-та година честта се пада на кабинет, доказал неспособността си да работи в интерес на гражданите от първия ден на формирането си, с рекордно ниска подкрепа и чиято оставка се иска близо пет месеца. Проектобюджетът бе внесен от министъра на финансите Петър Чобанов на 30.10.2013 г.

В деня на представянето му в Народното събрание той обяви, че планира да бъдат раздадени коледни добавки на пенсионерите, като необходимите 12 млн. за тази цел ще бъдат за сметка на бюджета на Парламента. Как да тълкуваме това – като саможертва на народните представители в името на докараните до просешка тояга български пенсионери или поредното хвърляне на прах в очите в опит за спечелване на доверие, клонящо към нула?

Какво сглоби Министерство на финансите за 2014 г.?

Бърза съпоставка:

Бюджет ’2013                                                                            Бюджет ’2014

Приходи: 30,4 млрд. лв.                                                   Приходи: 30,89 млрд.лв
Разходи: 31,98 млрд. лв.                                                    Разходи: 32,4 млрд. лв.

Разлика почти няма – приходите се повишават с над половин милион лeва, разходите също – с малко над 400 млн. лв. Правителството оптимистично очаква скок в данъчните постъпления, най-много на тези от акцизи и ДДС, но без визия как ще се случи – все още не са налице конкретни мерки и резултати от борбата със сивата икономика. Това загатва, че постъпленията, които се очакват през следващия период, може би са надценени. Предвиденият бюджетен дефицит е 1,8% от БВП при 2% за 2013 година. Прогонозираната инфлация също е 1,8%. През 2014 г. правителството следва и да поеме дълг в размер на 4,4 млрд. лв., с който се достига таванът от 18 млрд. лв. Част от тези 4,4 млрд. лв. отиват за плащане по падежиращи дългове, а друга част – за покриване на дефицита.

Да разгледаме в кои пера от бюджета са най-драстичните промени.

Социалното министерство получава с над 50 млн. лв. повече от предишната година. Това е структурата с най-висок бюджет. Ръстът е най-вече заради пенсиите, чието увеличение новата Тройна коалиция обяви за 1,07. Увеличават се и детските надбавки – на 50 лв., но за второ дете. За първо остават 35 лв. Всъщност нарастването на разходите в социалната сфера сякаш е пореден отчаян опит на кабинета „Орешарски“ да спечели симпатии. И то сред най-уязвимите групи от обществото. Бизнесът не е доволен, че част от щедрите социални плащания ще бъдат за негова сметка – от началото на годината се увеличава максималният осигурителен праг – от 2200 лв. на 2400 лв., с което и максималният размер на пенсията става 840 лв. Минималната работна заплата скача също с 30 лв. – на 340 лв. Толкова става и размерът на майчинските. Нарастват и минималните осигурителни планове за различните длъжности.

На пръв поглед изглежда, че бюджетът на МВР – едно от министерствата с най-висок бюджет – намалява със 157 млн. лв. Но това е за сметка на средствата, с които разполага новосъздадената Държавна агенция „Технически операции“ – близо 50 млн. лв., а парите за ДАНС, към която структура премина ГДБОП, са 44 млн. лв.

Въпреки намалението с около 88 млн. лв. Министерството на отбраната продължава да е в челната тройка на най-харчещите – 1 млрд. лв. Тревожното в случая е, че 75% от тези пари са за заплати на ведомството. И почти нищожна сума за модернизация, съгласно ангажиментите ни към НАТО. Липсва ясна визия как това да се промени.

Министерството на земеделието също е с увеличен бюджет – от 240 млн. лв. през 2013 г. на 577 млн. лв. през идната година. Тази година към него се зачисли и Държавен фонд „Земеделие“ и може би това е една от причините за ръста му, наред с нестихващото недоволство на фермерите.

Образованието е един от ключовите приоритети за 2014 година. Предвидените средства за МОН са около 420 млн. лв. Правителството дава заявка за реформи в този проблемен от години сектор, но без да конкретизира какви ще бъдат те. Идеята е да се повиши професионалната подготовка на преподавателите, да се модернизира учебният процес и да се осигури достъп на всеки до професионално обучение. Друг аспект е интегрирането на учебния процес с професионалния и практически опит чрез обвързването на професионалните училища с бизнеса.

Не е ясно обаче как ще се случи това и кога ще започне този процес, защото образователната система и програмите й в средните и висшите учебни заведения не отговаря на реалностите.

Здравеопазването също страда от липса на реформи и визия как да се разрешат проблемите в системата, натрупвани с години. Бюджетът на Министерството за следващата година е в размер на 359 млн. лв., като заявките са за нова законова рамка, демонополизация на здравното осигуряване и повишаване заплатите на медицинския персонал. Звучи обещаващо. Факт е обаче, че до момента правителството не постави дори основата на такива промени, точно обратното – оказва се, че болниците може да останат без финансиране през следващите три месеца, а дължимото ще им бъде изплатено накуп през месец януари. Това разгневи лекарите и те заплашват с протестни действия. Голяма част от съсловието отхвърли проектобюджета и настоява за преразглеждане на частта с дефицита на НЗОК.

Голямата загадка – Министерството на инвестиционното проектиране, което така и не стана ясно работи ли и какво точно, получава 500 млн. лв. В мотивите към проектобюджета е записано, че са насочени към програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Тя представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти. Но какъв е този механизъм и как ще се прилага? Продължава да стои въпросът не е ли този проект поредната обслужваща определени обръчи от фирми схема, прикрита зад фасадна зелена светлина за достъп на малкия и среден бизнес до публичен ресурс.

Друго министерство, което получава 300% повече през 2014 г., е Министерството на транспорта – но това увеличение е заради прехвърлянето на субсидиите на БДЖ и Български пощи към него. БДЖ е потънало в дългове и предстои да видим има ли ясна програма за оздравяването му.

Оптимизация на администрацията е силно необходима и също е заложена в Бюджет ’2014, отново без визия как и кои звена ще обхване. Правителството направи опит да я намали с 10% тази година, но последвалата негативна реакция го отказа.

При останалите министерства и комисии бюджетът е леко свит, няма съществени промени. Заслужава си да се отбележи, че Комисията за защита на конкуренцията ще получи с над 50% по-малко средства – това противостои на множеството промени, които обещава кабинетът, свързани с повишаване конкурентоспособността на малкия и среден бизнес.

Мненията за Бюджет ’2014 са противоречиви, какъвто е и самият той. Продължава да се залага на обещания, без конкретни действия. Правителството на Пламен Орешарски произведе гаф след гаф и скандал след скандал и сега всеки негов ход среща недоволството на обществото.Така че на този етап е невъзможно разчетът на средствата да срещне подкрепата му.

Михаела Лазарова

Публикувано в брой 14-ти на вестник #Протест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.