Защо Борисов мълчи за КТБ

Скромни мисли по въпроса „Защо Борисов мълчи за КТБ“, а по-дългото заглавие би било „Мълчанието само потвърждава най-мрачните догадки за размера и обхвата на задкулисните връзки в най-корумпираната държава в ЕС, познайте коя“

(на снимката – Това не е маса в белградски ресторант, а малък спомен от столовата на столичното следствие след даване на показания във връзка с подадения на 24 февруари 2014г. от 13 граждани сигнал до прокуратурата, по който започна разследването на БНБ, КТБ, депутатът Пеевски и политикът Николай Бареков)

Вече повече от седмица закъснелите твърдения на банкера-изгнаник Цветан Василев с директно замесване на името на премиера Борисов остават без отговор. Разбира се, формално обяснение винаги може да бъде намерено в международното положение, в продължаващите (безрезултатни засега) разследвания на прокуратурата, или във важни вътрешни теми. Най-вярното обяснение обаче е, че ако повярваме и на половината от казаното от бившия най-богат българин, твърденията не могат да бъдат неглижирани с коментар от типа „две каки си говорят“, както стана това със скандалните записи с двете съдийки Янева и Ченалова, чието съдържание никой досега не отрекъл по същество.

В интервютата на разследвания банкер досега става ясно едно – че между него и Борисов има нещо повече от това, което двамата би следвало да правят по длъжностна характеристика – премиерът (2009-2013 година, както и сега) да си гледа изпълнителната власт, а най-богатият българин – да си гледа банката и да управлява консервативно парите на вложителите под надзора на „независимата“ Българска народна банка. От журналистическите интервюта досега изплува малко по-друга картина – че, най-консервативно казано, между двамата е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме. Знаем само крайния извод – че няма как да се прави едър бизнес в България без политическа протекция и рекет. Тук на Василев, уви, можем да вярваме най-много.

Не знам какво повече можем да очакваме от човек, директно замесен в корупционната афера на десетилетието, при това в страна в която са инкриминирани както получаването, така и даването на подкупи. Знам обаче кои са неудобните теми и последващи въпроси от последното му интервю, или поне някои от тях:

Каква е била неформалната част от тези отношения, за която намеква Василев – срещи с инвеститори, обсъждане на общи проекти, спасяване на закъсали държавни предприятия? И какво още има в очевидно дългата им лична история, приключила с последна среднощна среща на банкера с Борисов в неговия гараж в Банкя часове преди влизането му в сегашното убежище съседна Сърбия?

Да поговорим и за пари – как се случва концентрацията на държавни пари в КТБ след 2009 година? Държавните предприятия са били на пряко разпореждане на ресорните министри в кабинета на Борисов и на кмета на София, също под негово управление? Можем ли да повярваме, че това е тема, която не е била обсъждана по време на неформалните срещи, за които става дума в интервюто вместо, както е намекнато в последното интервю, жени и футбол?

Има ли посредници-бизнесмени (могат да бъдат наречени довереници, пълномощници, разбира се, и просто „общи познати“), чието име се свързва неведнъж с това на премиера Борисов, и които са правили общ бизнес с банкера Василев? Как дружества от портфейла на КТБ се оказват в премиерски „приятели“, които при фалита на банката се оказват начело на списъка с най-големи депозанти в банката?

Каква е била цената на подкрепата за първото правителство на Борисов от страна на медийната група, изградена с парите на вложителите в КТБ и управлявана от семейството на депутата Делян Пеевски? И по-важното, единствено до вестниците и сайтовете на Пеевски ли е достигало медийното влияние на кръга „КТБ“ или достига и до непублични собственици в големите частни национални телевизии?

Как е протекъл изборът на главен прокурор през 2012 година, приключил с избора на Сотир Цацаров? Помним „ти си го избра“ (заместник градския прокурор на София към „шефа“ Борисов от записите от 2013 година), помним и твърденията на Василев за другия кандидат за поста Бойко Найденов, както и намеците за наемане на френски лобист за подпомагане на този избор чрез лобиране в Брюксел? И какво, по дяволите, обсъждат банкер и премиер, ако изобщо говорим за независима съдебна власт в България?

Как са избирани управителят на БНБ (през 2009 година) и неговият подуправител с ресор „Банков надзор“ (през 2013 година) и само привидно ли това има общо с видимата протекция върху КТБ и кредитирането на очевадно свързани фирми, медии и политически проекти? ГЕРБ вече определи със задна дата избора му като „грешка“, а ръководството услужливо прехвърли отговорността за кандидатурата към вече изгорели политически бушони като Искра Фидосова и Стоян Мавродиев. И работи ли прокуратурата по намеците на Василев за една специална кипърска банка, където според предишно негово интервю „нещо“ е заминавало към бившия му партньор в механджийски дуети Иван Искров?

Използвани ли са държавни институции като НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество като инструмент за запор на активи с цел „политическа благословия“ на новите им собственици, както намеква банкерът Василев? Ако това е така, кой ще провери съмненията за чисто криминалните деяния „злоупотреба със служебно положение“ и „търговия с влияние“ на най-високо държавно ниво?

Ако някога получим истинския отговор на тези въпроси, списъкът с онези политици, депутати и регулатори от изтеклия посетителски дневник в КТБ може да се окаже само детската градина в блатото на родната корупция. Защото големите риби влизат през другите входове, нали?

 

Николай Стайков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.