Защо Борисов мълчи за КТБ

Скромни мисли по въпроса „Защо Борисов мълчи за КТБ“, а по-дългото заглавие би било „Мълчанието само потвърждава най-мрачните догадки за размера и обхвата на задкулисните връзки в най-корумпираната държава в ЕС, познайте коя“

(на снимката – Това не е маса в белградски ресторант, а малък спомен от столовата на столичното следствие след даване на показания във връзка с подадения на 24 февруари 2014г. от 13 граждани сигнал до прокуратурата, по който започна разследването на БНБ, КТБ, депутатът Пеевски и политикът Николай Бареков)

Вече повече от седмица закъснелите твърдения на банкера-изгнаник Цветан Василев с директно замесване на името на премиера Борисов остават без отговор. Разбира се, формално обяснение винаги може да бъде намерено в международното положение, в продължаващите (безрезултатни засега) разследвания на прокуратурата, или във важни вътрешни теми. Най-вярното обяснение обаче е, че ако повярваме и на половината от казаното от бившия най-богат българин, твърденията не могат да бъдат неглижирани с коментар от типа „две каки си говорят“, както стана това със скандалните записи с двете съдийки Янева и Ченалова, чието съдържание никой досега не отрекъл по същество.

В интервютата на разследвания банкер досега става ясно едно – че между него и Борисов има нещо повече от това, което двамата би следвало да правят по длъжностна характеристика – премиерът (2009-2013 година, както и сега) да си гледа изпълнителната власт, а най-богатият българин – да си гледа банката и да управлява консервативно парите на вложителите под надзора на „независимата“ Българска народна банка. От журналистическите интервюта досега изплува малко по-друга картина – че, най-консервативно казано, между двамата е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме. Знаем само крайния извод – че няма как да се прави едър бизнес в България без политическа протекция и рекет. Тук на Василев, уви, можем да вярваме най-много.

Не знам какво повече можем да очакваме от човек, директно замесен в корупционната афера на десетилетието, при това в страна в която са инкриминирани както получаването, така и даването на подкупи. Знам обаче кои са неудобните теми и последващи въпроси от последното му интервю, или поне някои от тях:

Каква е била неформалната част от тези отношения, за която намеква Василев – срещи с инвеститори, обсъждане на общи проекти, спасяване на закъсали държавни предприятия? И какво още има в очевидно дългата им лична история, приключила с последна среднощна среща на банкера с Борисов в неговия гараж в Банкя часове преди влизането му в сегашното убежище съседна Сърбия?

Да поговорим и за пари – как се случва концентрацията на държавни пари в КТБ след 2009 година? Държавните предприятия са били на пряко разпореждане на ресорните министри в кабинета на Борисов и на кмета на София, също под негово управление? Можем ли да повярваме, че това е тема, която не е била обсъждана по време на неформалните срещи, за които става дума в интервюто вместо, както е намекнато в последното интервю, жени и футбол?

Има ли посредници-бизнесмени (могат да бъдат наречени довереници, пълномощници, разбира се, и просто „общи познати“), чието име се свързва неведнъж с това на премиера Борисов, и които са правили общ бизнес с банкера Василев? Как дружества от портфейла на КТБ се оказват в премиерски „приятели“, които при фалита на банката се оказват начело на списъка с най-големи депозанти в банката?

Каква е била цената на подкрепата за първото правителство на Борисов от страна на медийната група, изградена с парите на вложителите в КТБ и управлявана от семейството на депутата Делян Пеевски? И по-важното, единствено до вестниците и сайтовете на Пеевски ли е достигало медийното влияние на кръга „КТБ“ или достига и до непублични собственици в големите частни национални телевизии?

Как е протекъл изборът на главен прокурор през 2012 година, приключил с избора на Сотир Цацаров? Помним „ти си го избра“ (заместник градския прокурор на София към „шефа“ Борисов от записите от 2013 година), помним и твърденията на Василев за другия кандидат за поста Бойко Найденов, както и намеците за наемане на френски лобист за подпомагане на този избор чрез лобиране в Брюксел? И какво, по дяволите, обсъждат банкер и премиер, ако изобщо говорим за независима съдебна власт в България?

Как са избирани управителят на БНБ (през 2009 година) и неговият подуправител с ресор „Банков надзор“ (през 2013 година) и само привидно ли това има общо с видимата протекция върху КТБ и кредитирането на очевадно свързани фирми, медии и политически проекти? ГЕРБ вече определи със задна дата избора му като „грешка“, а ръководството услужливо прехвърли отговорността за кандидатурата към вече изгорели политически бушони като Искра Фидосова и Стоян Мавродиев. И работи ли прокуратурата по намеците на Василев за една специална кипърска банка, където според предишно негово интервю „нещо“ е заминавало към бившия му партньор в механджийски дуети Иван Искров?

Използвани ли са държавни институции като НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество като инструмент за запор на активи с цел „политическа благословия“ на новите им собственици, както намеква банкерът Василев? Ако това е така, кой ще провери съмненията за чисто криминалните деяния „злоупотреба със служебно положение“ и „търговия с влияние“ на най-високо държавно ниво?

Ако някога получим истинския отговор на тези въпроси, списъкът с онези политици, депутати и регулатори от изтеклия посетителски дневник в КТБ може да се окаже само детската градина в блатото на родната корупция. Защото големите риби влизат през другите входове, нали?

 

Николай Стайков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.