100 дни, 100 гафа

В началото на протестите срещу кабинета „Орешарски“ валяха един след друг упреци към хората, излезли на улицата, че не са дали на правителството доверието на „полагащите се сто дни“. Обвинявани бяха, че му пречат да работи и да изпълнява предизборните си обещания. Но стоте дни са факт. Причини за гласуване на доверие не са налични. За оставка обаче те са толкова на брой, колкото и дните, които навъртя новата Тройна коалиция на кормилото на властта. И вместо да намаляват, те се увеличават – продължават скандалните назначения, безумните законопроекти, хвърлянето на прах в очите на най-уязвимите граждани с обещания за по-високи социални добавки и още, и още…

На стотния ден на правителството – 6-и септември – се навършват 128 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Свидетели сме на нов опит на управляващите да разделят населението на България. С долния списък аргументираме, че искането за оставка не е безпредметно, и заявяваме, че повече няма да толерираме безпринципността във властта. Ние сме будни и ще бдим.

 

НАЗНАЧЕНИЯ

1. Скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (Държавна агенция национална сигурност), след като законът му бе прекроен по мярка, изкарало на улицата десетки хиляди. Пеевски дори не бе отстранен от поста – сам се оттегли.

2. Консулът ни във Франкфурт Иван Йорданов бе посочен за заместник-министър на правосъдието. Оказа се, че той не знае това.

3. Обявяването на Калин Тихолов (свързан с „Дюнигейт“, автор на устройствения план на Царево, който предвижда застрояването на Странджа) за министър на Министерството на инвестиционното проектиране и последвалото му оттегляне, отново след реакция на гражданите. Ако мине, мине. Ако не, следващият.

4. А следващият е Иван Данов – получавал неправомерно помощи като „безработен“ във Франция. Иван Данов се оплете в оправдания по този казус, обяснявайки първоначално, че не ги е ползвал, че това били осигуровки, че имал документи, издадени от Френската служба по труда – все нелепи и недоказуеми доводи.

5. Премиерът така и не запомни имената на част от министрите, бъркаше ги, включително и на гореспоменатия Данов, когото наричаше Димов.

6. За заместник-министър на МВР беше предложен Иван Иванов, свързан със силовата групировка СИК. И тази кандидатура не мина и той се задържа на поста броени часове.

7. След СИК-аджия във властта се появи и ВИС-аджия. За областен управител на София-област за втори път бе избран Емил Иванов от ДПС. В биографията му лъсват дела за побой, заменки и концесии без търг.

8. Назначението на Петко Арнаудов за управител на Държавно горско стопанство – Царево. Бивш кмет на града, той се прочу с опита си да ликвидира Национален парк Странджа и да узакони построеното в границите на парка вилно селище „Златна перла“.

9. Уволнението на Мартин Иванов, председателя на Държавна агенция „Архиви“. Самият той научи за това от медиите. Мартин Иванов е сменен от бившия служител на ДАНС Иван Комитски, който е бил щатен служител на Трети самостоятелен отдел на ДС.

10. Назначението на Николай Попов за заместник-директор на Агенция „Митници“. Николай Попов е с отнет достъп до секретни документи поради установени нерегламентирани връзки с наркопласьори.

11. За министър на Младежта и спорта бе избрана проф. Мариана Георгиева – филолог и професор по синтаксис в Института по български език към БАН. Била е и парламентарен сътрудник на председателя на ДПС Лютви Местан. Какви са компетенциите й в областта на спорта не стана ясно.

12. Назначението на Волен Сидеров за шеф на Етичната комисия в Парламента. Без коментар.

13. Боян Чуков, близък до Алексей Петров, оглави Съвета по сигурност към Министерския съвет. Последва острата реакция на президента Росен Плевнелиев. Чуков е с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Участието на Чуков в политиката по сигурността на страната е повече от смущаващо.

14. Изборът на Иван Великов за областен управител на Варна (обвинен, без присъда).

15. Назначението на Михаил Михайлов за областен управител на Перник – бивш заместник-кмет по строителството, уволнен от кметицата Росица Янакиева заради злоупотреба с държавна помощ след земетресенията през 2012 година.

16. Назначаването на Бейхан Дуран за областен управител на Смолян – осъден за нападение с нож.

17. Назначаването на Юнал Тасим за пети заместник-министър на икономиката и енергетиката. В последните дни на парламента през 2009 г. е обвинен в корупция.

18. Назначаването на Георги Димитров за постоянен секретар на МВР – бивш служител на ДС във Второ главно управление с псевдоним „АНТОН“, а впоследствие и в Първо главно управление с псевдоним „БОИЛ“.

19. Бюрхан Абазов е отново заместник-министър на земеделието. През 2004 г., когато заема същата длъжност, той продава на физически и юридически лица общо 974 декара в парк Странджа на цена между 100-150 лв. на декар.

20. Назначаването на Ева Жечева за председател на Държавната агенция за закрила на детето на мястото на Калин Каменов. Тя заемаше поста до 2002 г., когато бе принудена да подаде оставка заради финансови далавери.

21. Връщането на директорския пост в ДМСГД „Св.Иван Рилски“ на д-р Маргарита Джурелова. Тя е наказвана няколко пъти за груби нарушения и престъпления срещу децата, случили се, докато е управлявала дома. След последния инцидент през 2011 г. Джурелова е пенсионирана. В момента тя е на 68 г. и (без никакъв срам или капчица морал) отново се кандидатира за поста. Печели.

22. Назначението за заместник-началник на ДАНС на г-жа Стефанова, която като прокурор трябваше да разследва измами с евросредства и случая с бюлетините от последните избори – резултат нулев.

23. Новият шеф на Агенция „Пътна инфраструктура“ Стефан Чайков, който все още участва в борд на директорите и/или като управител, и/или като съдружник, и/или чрез холдинга (7 фирми за строеж и поддръжка на пътища – справка ТР) във фирми с предмет на дейност поддръжка на пътища, което пък е в противоречие със закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

24. Назначаването на Георги Христозов за член на Управителния съвет на Българския енергиен холдинг – осъждан и с отнет достъп до класифицирана информация.

25. Назначаването на Мукадес Налбант за заместник-министър на просветата. Тя обяви преди време Левски за закононарушител.

26. Назначаването на Даниела Бобева за вицепремиер в кабинета „Орешарски“. Г-жа Бобева е била свързана с Васил Божков-Черепа като член на Съвета на Директорите на фирмата му „Мотстрой“ АД.

27. Назначението на Бранимир Ботев за шеф на Агенцията по туризъм. Местният карловски феодал е в конфликт на интереси и е замесен в различни далавери в завода си в с. Баня, където управлява царския имот.

28. Светослав Лазаров е главен секретар на МВР. Той е зет на бившия заместник на Румен Петков – Камен Пенков, който притежава охранителна фирма и така се стига до пряк конфликт на интереси.

29. Смените в ръководството на Агенцията за държавна финансова инспекция, свързани с проверки и разкрития около АЕЦ „Белене“ и енергийните дружества.

30. Чавдар Георгиев е назначен за заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. Заради устройствения план на Царево, подкрепен от него, срещу България в момента се води наказателна процедура.

31. В МВР е назначен за заместник-министър Йордан Грамов – прокурор, наблюдавал редица проверки срещу ведомството.

32. Иван Айолов става заместник-министър на енергетиката. Той е шеф на енергийна фирма с главен акционер холдинг под шапката на Богомил Манчев, главен застъпник за проекта „Белене“.

33. Румяна Тодорова, сестра на евродепутата Илияна Йотова, е поставена начело на НЗОК (Национална здравно-осигурителна каса). В интервю Тодорова заяви, че посоката на влияние е обратна.

34. Новият шеф на ДАНС Владимир Писанчев е замесен в делото „Галерия“ и напуска агенцията. Сега се връща на бял кон.

35. Ръководството на „Информационно обслужване“, което брои бюлетините на изборите, е изцяло сменено. Сред назначените е бившият шеф на кабинета на Румен Петков.

36. Марио Примджанов е назначен за втори път за шеф на „Национална спортна база“, която управлява най-значимите национални спортни обекти, без зала „Универсиада“, продадена на фирми, близки до Делян Пеевски, при предишния мандат на Примджанов.

37. С нарочни промени в правилника на Спортния тотализатор се отвори възможност за смяна на изпълнителния директор и мандатът на стария веднага беше прекратен.

38. Назначението на Цветлин Йовчев като министър на Министерството на вътрешните работи. Когато обяви, че подава оставка и напуска поста началник на кабинета на Президента, медиите цитираха следното изказване: „Имам лични проекти, които не мога да съвместя с длъжността началник на кабинета на президента. Те са все още в начална фаза и не бих желал да споделям повече информация. Мога само да кажа, че не са свързани с политика“. Ако заемането на поста министър не е политика, то какво е?

39. Уволнението на директора на Националния стадион „Васил Левски“ Антон Попов след 29-годишна служба. Поредното отстраняване без ясен мотив. Преди няколко дни на концерта си на стадиона легендарният Роджър Уотърс изписа ОСТАВКА. Съвпадение ли е, че незабавно последва уволнението на Антон Попов?

 

УПРАВЛЕНСКИ „ИДЕИ“

40. Първото, за което се хванаха новодошлите на власт, бе да обмислят промяна на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места с куп измислени цифри как това ще бъде като инжекция за съживяване на туризма, хотелиерите и ресторантьорите. Направи се опит за пореден път да се разделят българските граждани – този път на пушачи и непушачи. Неуспешен.

41. Старата песен на нов глас – отново се намекна за рестартиране на АЕЦ „Белене“ с мотива да не загубим милиарди. А всъщност губим, ако се построи. На всичкото отгоре АЕЦ „Козлодуй“ отчита 5,8 млн. лв. загуба от дейността си за първото полугодие на 2013 г., като за същия период през 2012 г. е реализирана 90 млн. лв печалба. С други думи няма потребност от нова АЕЦ.

42. Кабинетът „Орешарски“ си създаде Министерство на инвестиционното проектиране, разделяйки Министертвото на регионалното развитие. Едва ли някой е наясно с какво се занимава новото министерство в момента.

43. Сливането на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) и ДАНС и промяната на закона за ДАНС, с което се създава твърде мощна силова структура, без да е обоснована целта за това.

44. Актуализацията на бюджета с неясни аргументи защо е необходима. Изтъкна се като причина належащото разплащане с бизнеса, което обаче бе силно преувеличено – голяма част от задълженията са разплатени. И отново се направи опит за манипулация на най-уязвимите групи в обществото с твърдението, че част от парите са за социални мерки (които са в размер на 40 млн. – а до милиард?). Въпреки ветото на Президента актуализацията мина не без подкрепата на Атака, която гласува „по съвест“.

45. Още неседнали в креслата си, „експерти“ в Министерството на образованието и науката решиха да отпаднат от учебните програми творби като „Тютюн“ на Димитър Димов и „Майце си“ на Христо Ботев. След гнева на гражданите министър Клисарова се оправда, че не знаела, и произведенията останаха.

46. Предложението хипермаркетите да не работят в събота и неделя под предлог, че така ще се подпомогнат кварталните магазинчета. Това е ограничаване на конкуренцията и отново ще бъдат засегнати хората с по-ниски доходи. Впоследствие отново се оказа, че авторите на предложенията не били разбрани правилно, и то беше оттеглено.

47. Намерението на Михаил Миков да се закрие НЦИОМ (Национален център за изследване на общественото мнение) под предлог, че няма нужда от него. Явно са достатъчни данните само от удобните агенции.

48. Намаляването на цената на тока с 5%. Главният проблем е, че това понижение на цената не се прави чрез оптимизация в производството и преноса, а чрез нови дългове.

49. Обещанията за увеличаване на социалните плащания. Детски надбавки, помощи за първокласници, майчински – звучи добре, но има ли пари в бюджета за тях?

50. Блокирането на сайтовете на всички онлайн хазартни компании – без създаване на процедурата за регистрация – е предпоставка за осигуряване на монопол на компаниите на Васил Божков-Черепа.

51. Сделката с пенсионния фонд „Доверие“ – сделка за парите на над един милион българи. Компанията е продадена на офшорна компания с неясна собственост. Кратки коментари от страна на кабинета, а КФН (Комисията за финансов надзор) още бави решението си.

52. Казусът с приватизацията на печатницата на БНБ. Обявените факти сочат не за приватизация, а за участие на печатницата в смесено дружество. Лошото е, че това решение отново се взема по непрозрачен начин. Засега няма отговор на въпросите, които произтичат: Дружеството на печатницата ще запази ли дейността си, или тя изцяло ще се прехвърли към смесеното дружество? Кое от дружествата ще изпълнява поръчките на БНБ? Коментарът на вицепремиера Даниела Бобева бе: „През септември управителят на БНБ Иван Искров ще обясни цялата ситуация. Все пак обаче става въпрос за секретни неща, ето защо не очаквайте голяма публичност по въпроса“. Не звучи в съответствие със заявката за прозрачност.

53. Необоснованите и съмнителни реформи в сектора за сигурност – вътрешният министър ще отговаря за МВР, ДАНС и новосъздадената Държавна агенция „Технически операции“.

54. Проектът „Южен поток“ продължава да повдига множество съмнения. Държавата вдигна екобариерата пред проекта. Входната точка на газопровода ще бъде един от малкото останали девствени плажове – Паша дере. Газопроводът е изключително неизгоден за България и икономиката й. Предвидените в проекта транзитни такси, които руската страна ще плаща на България в процеса на експлоатация на газопровода, са два и половина пъти по-ниски от пазарните им равнища в останалите източно и централноевропейски държави.

55. Намаляването на обещания размер на помощта от ЕС след неуспешни преговори с правителството. Магистрала „Хемус“ и жп линията София – Варна остават без финансиране за доизграждането им.

56. Мълчанието на институциите за замърсяването на Южното черноморие с бяло, гранулоподобно с мирис на петрол вещество. Макар да бе установено още на 26-ти август, цяла седмица не стигна да се вземат проби и да се обявят резултати. Чак на 1-ви септември имаше опит – според българската екоинспекция въпросната субстанция била палмово масло.

57. За да се оправдае до известна степен тегленето на заем за бюджета, Орешарски обяви, че размерът на невъзстановения ДДС (Данък добавена стойност) към средата на тази година е 776 млн. лева. Дни по-рано финансовият министър Петър Чобанов определи същия като 315 млн. лева. Или за няколко дни ДДС е скочил повече от два пъти, или просто така се подхвърлят големи суми, за ефект.

58. Правителството на Пламен Орешарски пое властта в държавата при малък бюджетен излишък. В крaя на втория месец на управлението хазната вече е на минус със 168.2 млн. лв. Фискалният резерв намалява към края на юли със 150 млн. лв. спрямо предходния месец, достигайки 5.6 млрд. лева. Постъпилите приходи и помощи в хазната към края на месец юли са в размер на 16 609.9 млн. лв. или 54.3% от годишните разчети. За първите 7 месеца на миналата година изпълнението на приходите беше на същото ниво. С други думи причината за дефицита определено се крие в разходната, а не в приходната част.

59. Преди изборите социалистите широко тръбяха как ще открият 250 000 работни места. Днес, 100 дни по-късно, няма данни да е открито и едно. Заявката все още стои в страницата „приоритети“.

60. Обществена тайна е, че има заведено дело срещу България за провалената цифровизация. Ще плащаме ние. След агресивна няколкомесечна рекламна кампания моментът за цифровизацията беше отложен заради неспособност да се разпределят декодерите.

61. Орешарски призна в интервю, че за 100 дни не е постигнал нищо в борбата с монополите.

 

ПРОВОКАЦИИ, НАРУШАВАНЕ НА ПРАВА, ОБВИНЕНИЯ И ЛЪЖИ

62. Провокацията с „белия автобус“ на 23-ти юли, ден 40 от протестите. Насядали хора с вдигнати ръце като призив за ненасилие бяха бити. Никой не пое отговорност за случилото се онази нощ. Последваха абсурдни и алогични обяснения за счупеното стъкло на автобуса – първо беше счупено от камък отвън (но не просто камък, речен камък!), после се оказа, че било от полицай отвътре, а накрая разбрахме, че единственият полицай в автобуса е бил шофьорът.

63. Огражденията около Парламента. На практика заграден е целият център на столицата. Нарушава се конституционното право на всеки български гражданин на свободно придвижване. По закон огражденията трябва да са на не повече от 20 метра разстояние от сградата, като по преценка периметрът може да бъде разширен само след изричното съгласуване със Столична община. Такова няма.

64. Полицейските кордони, многократно спиращи шествието на протестиращите да обиколи парламента, включително и през месец август, когато „обитателите“ му бяха в отпуск.

65. Грозният и обиден начин, по който български граждани бяха противопоставени на 16-ти август на извънредното заседание на парламента за отхвърляне ветото на Президента. Докарани с автобуси хора, иначе забравени нейде без поминък и перспектива за реализация, бяха строени зад загражденията. Срещу тях – отново българи, борещи се за нормален живот.

66. Срещата на Цветлин Йовчев с протестиращи – уж отворена за всеки, а всъщност със списък на тези, които могат да присъстват. Като най-заслужил очевидно се оказа г-н Бисер Миланов-Петното, рецидивист.

67. След катастрофа с таксиметрова кола на Цариградско шосе, при която загинаха млада жена и дете, а още няколко души бяха ранени, правителството излезе с обвинение към протеста, че е забавил придвижването на линейките. Впоследствие това обидно твърдение бе отречено от шефа на Бърза помощ д-р Георги Гелев.

68. Изявлението на Мая Манолова, че „протестите са новата форма на временна заетост“.

69. Изказването на депутата Христо Монов, че протестиращите са „интернет лумпени“.

70. Начинът, по който МВР броеше протестиращите всяка вечер – в дните, в които се брояхме по Цариградско шосе, бяхме 30 000, а според МВР – 3 000.

71. Уволнението на Венелин Радков от поста директор на Държавно горско стопанство „Кости“ след 14 години на поста. Официалната причина за уволнението му е „неизпълнение на финансовия план за първото шестмесечие на годината“.

72. Масовата политическа чистка в екоминистерството – уволнени са всички директори на регионалните структури на МОСВ, без предизвестия и без обяснения.

73. Автобусите от Благоевград с желаещи да се присъединят към протестите в София граждани бяха върнати от полицията.

74. Народният представител Волен Сидеров се разхожда въоръжен в центъра на София и в Парламента, обижда журналисти и полицаи, заплашва с арести.

75. Провеждането на дирижирани консултации за промените в Избирателния кодекс в комисията на Мая Манолова, за което свидетелства и омбудсманът.

76. МВР признава официално, че няма правно основание полицаи да отказват да се легитимират, но не поема отговорност как ще бъдат наказани подобни случаи.

77. Призован да каже истината в отговор на въпрос по БТВ кой предложи Пеевски, Орешарски каза буквално: „Искате да излъжа!“. В интервю в Дарик той отговори на всички въпроси, че това не е въпрос. От своя страна Мая Манолова в интервю на Георги Коритаров категорично отказа да коментира случая с Пеевски, който според нея вече бил дискутиран многократно, и заклейми водещия, че живеел с един месец назад и задавал неактуални въпроси.

78. Снимките, с които МВР обяви, че разполага, на протестиращи, строящи барикади на 23 юли, и призивът да се докладват.

 

ВЪТРЕШНА КОМУНИКАЦИЯ

79. В обществото като най-ревностни поддръжници на кабинета „Орешарски“ се проявяват рапърът Мишо Шамара и Бисер Миланов, по-известен като Петното. През 2012 г. срещу Шамара се води разследване за поругаване на националния флаг в една от песните му, а Петното има богата криминална биография – кражба, хулиганство, бягство от затвора и други.

80. Премиерът общува главно чрез прессъобщения. Рядко дава изявления на живо пред медиите. Като цяло предпочита да се крие зад написаните от ПР специалисти думи.

81. „Ако парламентът бъде разпуснат, властта може да бъде завзета от още по-алчна олигархия“ – изказване на Янаки Стоилов, в което сравнява степените на алчност на сегашната и евентуалната бъдеща олигархия.

82. Безмълвният отказ на Пламен Орешарски от дебат в национална телевизия по покана на протестиращите.

83. Ева Жечева излезе със становище като председател на ДАЗД, с което прикани родителите „внимателно да преценяват дали е подходящо децата им да ги придружават по протестите, защото има риск от ескалиране на напрежението по време на масови прояви“.

84. Изказването на министъра на финансите Петър Чобанов, че правителството не провокира протестите и не е наясно за какво протестират хората.

85. Изказването на Вигенин, че „с протестиращите няма да се разберем, ако искат оставка и предсрочни избори“. Същият политик обвини БТВ, че са използвали архивни кадри, за да изглеждал протестът по-мащабен, и бе убедително опроверган от отговорните лица на медията.

86. След интервюто на Пламен Орешарски в сутрешния блок на БТВ водещите Анна Цолова и Виктор Николаев бяха уволнени за задаването на провокативни въпроси.

87. Пламен Орешарски: „Нямаме план“. Без коментар.

88. „Спонтанно“ контрапротестиращи носят еднакви плакати, които са написали сами, но не могат да прочетат.

89. Изявлението на Миков какво да отразяват медиите – пореден опит да се потъпче свободата на словото.

 

МЕЖДУНАРОДНИ ПРОВАЛИ

90. Еврокомисарят по регионалното развитие Йоханес Хан поиска извинение от транспортния министър Данаил Папазов по повод твърдението на българския министър, че заместникът му Петър Киров бил препоръчан от Хан.

91. Реакцията на кабинета след обръщенията на френския и немския посланици, които го призоваха да се вслуша в протестите. Правителството се засегна и на практика им нареди да не се намесват, макар че Вигенин първоначално видя в призива подкрепа към правителството (?!). Същевременно Татяна Буруджиева изяви желание въпросните посланици да бъдат оттеглени.

92. Вигенин забрани на посланиците ни да използват социални мрежи.

93. При посещението си в България еврокомисарят Вивиан Рединг се срещна с президента Росен Плевнелиев, не не с премиера Пламен Орешарски, което загатва, че не подкрепя действията на кабинета му.

94. По решение на външния министър Вигенин френският посланик Филип Отие е първият посланик, който не получава традиционния за всички приключващи мандата си орден „Стара планина“ за заслуги към родината. Заслужилите явно вече се отчитат само като полезни и неполезни за управляващите.

95. Дипломатическите отношения на България в последните няколко месеца се изчерпват с една среща между Пламен Орешарски и македонския премиер Никола Груевски.

 

МАНИПУЛАЦИИ И ПОДМЯНА

96. Това правителство е факт благодерение на ПП Атака. Кабинетът в момента е зависим от гласа на човек като Волен Сидеров, известен с агресивното си и недопустимо за народен представител поведение както и с противоречащи на законите прояви на расизъм.

97. На мястото на Емил Иванов в парламента се настани Александър Методиев, по известен като Бат’ Сали – човек със съмнителна репутация, свързван с купуване на гласове, нечисти сделки, включително и частно енерго.

98. След два месеца „неуморна“ работа за благото на народа кабинетът си гласува „заслужена“ почивка. От един месец.

99. Манипулативните действия в Девин и в Чепеларе за участие в подписката в покрепа на правителството. В Девин хората мислели, че се подписват за отварянето на болницата, а в Чепеларе вярвали, че слагат подписа си под искане за по-ниски цени на тока.

100. „Пропуските“ на депутатите да обявяват в декларациите си за конфликт на интереси свързаните с тях лица – съпруги, родители, братя, сестри и т.н., в опит да се прикрият зависимостите.

101. Сергей Станишев е единственият депутат без подадена декларация за конфликт на интереси.

102. Депутатът от ДПС Рамадан Аталай си забрави куфарче със 102 000 лв. на бензиностанция. Полицията се опита да прикрие случая, шикалкавейки за собствеността на парите.

103. Гаф на МВР и прокуратурата е на път да съсипе наказателното производство срещу т. нар. нова банда за убийства. Изненадващо Валентин Янев – Вальо Бореца, за когото главният секретар на МВР Светослав Лазаров и представители на прокуратурата заявиха, че има доказателства, че е извършил убийствата на Йордан Цонков-Джиджи и Кочо Михайлов, се оказа, че не само не е обвиняем, но дори не е бил разпитан за въпросните екзекуции. Твърденията са били основани само на показания, гласящи следното: „Светна ми, че Вальо и Мартин са убили Джиджи“. Оставки не последваха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.